Акт от 21.10.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 164

Гр. Перник, 21.10.2022 година.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ивайло И. при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 289 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А.Р.И. с ЕГН ********** *** чрез адвокат Р.К. *** против Решение №

900117*** от 16.06.2022 година на директора на ТП Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-98 от 17.05.2022 година срещу разпореждане № 900117**** от 03.05.2022 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на законодателството. Счита, че са били налице към датата на подаване на заявлението предпоставките, изискуеми от закона във връзка с отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал. 1 от КСО, а също и тези, изискуеми, за да бъде възстановена лична социална пенсия за инвалидност по реда на чл. 97, ал. 2 от КСО. Моли съда да отмени оспореното решение.

В проведеното на 26.09.2022 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р.К. ***, който поддържа жалба по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 26.09.2022 година ответникът по жалбата – директорът на ТП Перник на НОИ, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е.С., която моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди така оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление № МП-13647 от 29.04.2013 година, настоящият жалбоподател е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като към него е приложена и справка, че към датата на подаване на заявлението 29.04.2013 година, същият е притежавал 09м. и 15 дни осигурителен стаж /лист 16/. Със Заявление № МП-12648 от 29.04.2013 година е поискал отпускане на социална пенсия за инвалидност по реда на чл. 90а от КСО, като е приложил и Експертно решение № 0680 от 27.03.2013 година на ТЕЛК, от което е видно, че лицето А.Р.И. с ЕГН: ********** е бил освидетелстван след преглед като му е определена 72 % трайно намалена работоспособност с определена начална датата на инвалидизиране – 27.03.2013 година /лист 18/.

С Разпореждане №********** от 09.05.2013 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е била отпусната социална пенсия за инвалидност по реда на чл. 90а от КСО /лист 25/. Същата на основание чл. 96 от КСО е прекратена, считано от 01.01.2019 година с Разпореждане № ********** от 31.01.2019 година /лист 40/ , тъй като с ЕР № 4676 от 11.12.2018 година ТЕЛК към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД- гр. Перник му е определила 60% трайно намалена работоспособност.

Със Заявление № 2117-13-14 от 14.02.2022 година лицето е поискало да му бъде възстановена лична социална пенсия за инвалидност въз основа на постановено по повод на преосвидетелстването му Експертно решение № 0346 от 27.01.2022 година на ТЕЛК, с което са му определени отново 60 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 27.03.2013 година и срок до 01.01.2025 година /лист 41/.

ЕР е потвърдено с Решение № 0495 от 23.02.2022 година на медицинската комисия при ТП Перник на НОИ /лист 44/.

Със Заявление с вх. № 2112-13-71 при ТП Перник на НОИ от 25.02.2022 година жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като за целта е приложил и трудова книжка № 170 от 12.06.2012 година, която е издадена от Държавно горско стопанство *** с цел да бъде удостоверен осигурителният му стаж /лист 45/.

С Разпореждане № 900117**** от 03.05.2022 година, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО на основание чл. 74, ал. 1, т. 2, чл.

74, ал. 3, чл. 97, във връзка с чл. 90а, ал. 1 от КСО е разпоредило отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и отказ за възстановяване на социална пенсия за инвалидност /лист 53/.

Недоволен от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО жалбоподателят е депозирал жалба с вх. № 1012-13-98 от 17.05.2022 година, с което е поискал да бъде отменен постановения административен акт, тъй като счита, че има необходимия действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране и е настоял за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С Решение № 900117*** от 16.06.2022 година, Директорът на ТП Перник на НОИ е отхвърлил жалбата срещу разпореждане № 900117**** от 03.05.2022 година, с мотив, че не са налице изискуемите се от закона предпоставки, които да породят право на отпускане на желаната от страна на лицето пенсия.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима е се дължи нейното разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителят на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалби по ал. 1, т. 2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на Териториалното поделение на НОИ по чл.

117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен.

Предмет на съдебния контрол е Решение № 900117*** от

16.06.2022 година, което е издадено от директора на ТП Перник на НОИ, т.е. в случая оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, предвид което настоящият съдебен състав не установява да са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона форма, като нито един от неговите съществени елементи, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК и съставляващ съвкупността от изисквания за външното оформяне не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Въз основа на изложеното, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорения административен акт са изцяло спазени и административнопроизводствените правила, поради което не е налице отмяна на основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на оспореното решение, издадено от директора на ТП Перник на НОИ с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът намира следното:

Спорът в настоящият случай се свежда до това, дали към датата на подаване на заявленията жалбоподателят е изпълнил условията на чл. 74, ал. 1 от КСО изискващи се, за да се породи за него право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, респективно дали е била налице хипотезата на чл. 97, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 90а, ал. 1 от КСО за възстановяване на вече прекратена социална пенсия за инвалидност.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на органа, обективирани в процесното решение, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице, като счита същите за съобразени с правилното тълкуване и прилагане на закона, а аргументите за това са следните:

Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел II на Глава шеста от КСО.

Съгласно чл. 71 от същия кодекс, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Според чл. 72 от КСО пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане.

В нормата на чл. 73 от КСО са уредени началната дата и срока на пенсията. Според ал. 1 на тази норма, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94, като ал. 2 предвижда, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидност.

В нормата на чл. 74 от КСО е регламентирано правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Според чл. 74, ал. 1 от КСО, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва: 1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж; 2. до 25-ггодишна възраст – една година; 3. до 30-годишна възраст- 3 години.

Според чл. 74, ал. 3 от КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

При така цитираната нормативна уредба е видно, че законодателят е разграничил няколко хипотези, при които се придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КСО, в своето първо предложение има предвид лицата, инвалидизирани след постъпване на работа, когато вече са придобили качеството „осигурени“, а изискуемият осигурителен стаж за същите вече е в зависимост от възрастта им, т.е. лицата, които са инвалидизирани след постъпване на работа и са до 25-годишна възраст, трябва да имат осигурителен стаж една година, за да придобият качеството „осигурени“, изискващо се съгласно изречение първо на чл.74, ал. 1 от КСО.

Въз основа на така очертаната нормативна рамка се стига до извод, че за да възникне правото на пенсия за инвалидност за общо заболяване по смисъла на чл. 74, ал. 1 от КСО са необходими следните предпоставки: на първо място лицето трябва да е загубило работоспособността си, като тук законодателят не е поставил ограничение до степента на загуба на работоспособността и на второ място лицето трябва да притежава определен осигурителен стаж, който зависи от възрастта, на която последното е било към датата на инвалидизирането му. От представените по делото писмени доказателства се установява, че лицето е инвалидизирано с начална дата 27.03.2013 година, съобразно отразеното в Експертно решение № 0680 от 2703.2013 година на ТЕЛК, а от друга страна се констатира, че към датата на инвалидизирането лицето има 00 год. 09 месеца и 16 дни осигурителен стаж. Предвид изложеното се стига до единствения правилен и законосъобразен правен извод, а именно, че в конкретният случай лицето не отговаря на второто, поставено от законодателя изискване, а именно да има осигурителен стаж до датата на подаване на заявлението по чл. 94 КСО в размер на една година, доколкото към въпросната дата лицето е било на 23 – годишна възраст, т.е. за него важи изискването, предвидено в хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. С оглед на изложеното се явява правилен изводът на пенсионният орган, че на жалбоподателя А.Р.И. не следва да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.