Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 42 от 07.01.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1073/2018
Вид
Определение № 42
Подписан
07.01.2019
Състав
ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.156, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./07.01.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1073 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от В.Н.Л. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“

АД, гр.София за заплащане на сумата от 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на настъпило на 21.05.2016 год. ПТП, в гр.Варна при управление на автобус марка „Мерцедес Д 405 Г“, с рег. № В 4779 КА, собственост на „Делтакар“ ООД, гр.Варна, управляван от А. бориславов А. по линия № 26-28, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1723/2018 год. по описа на ВРС – 38 с-в, сумата от 15 197 лева, представляваща законна лихва върху главницата от датата на увреждането до датата на исковата молба и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатено на 20.04.2018 год. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в качеството й на частен обвинител по НОХД № 1723/2018 год., както и законната лихва върху главниците от 70 000 лева и 600 лева ата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр.

102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените доказателства, събиране на гласни доказателства, както и провеждане на СМЕ, СПЕ.

С разпореждане № 10672/06.11.2018 год. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367 от ГПК.

Ответникът

ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Обективира искания по доказателствата.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа депозираната първоначална такава и релевираните в нея твърдения за претърпени вреди, като оспорва твърденията в писмения отговор на ответното дружество.

В срока по чл.373 ГПК, ответното дружество депозира допълнителен отговор на исковата молба, с оглед на което съдът приема размяната на книжа за приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищцата е претърпяла вреди, настъпили по вина на водач на МПС, застрахован при ответника, за което ответникът-застраховател е приел да покрие риска, съгласно договор за застраховка “гражданска отговорност”.

Възраженията за недопустимост на предявения иск, релевирани от ответника с депозирания отговор на исковата молба, не се споделят от настоящия състав. Не се спори, че отговорността на застрахователя е обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/115002822322 от 16.11.2015 год. за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „Мерцедес“, модел „О405“ с рег.№ В 4779 КА, със срок на действие от 28.11.2015 год. до 27.11.2016 год., поради което за така предявения иск е приложим пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., препращаш към част четвърта от отменения КЗ. Липсва твърдения за договорено друго между страните, сезиран е компетентен съд.

При липса на основания за противния извод, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет право по застрахователно правоотношение следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства, с изключение на представените снимки, доколкото не са събрани по надлежния ред /л.61-63 от делото, за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че следва да се изиска НОХД № 1723/2018 год. на ВРС-38 състав.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде дадена възможност на ищеца за датата на съдебно заседание да води трима души свидетели за установяване на претърпените болки и страдания от ищцата.

СЪДЪТ намира, че на ответника следва да бъде дадена възможност в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира фактите и обстоятелствата, които цели да установи чрез разпита на посочения свидетел А. Б. А., доколкото искането за неговото призоваване е направено общо и като такова не отговаря на изискването на чл.156, ал.2 ГПК.

За допустимо и относимо, СЪДЪТ намира и исканията за провеждане на СМЕ И СПЕ, които следва да се допуснат с конкретизираните въпроси на ответната страна.

СЪДЪТ намира, че направеното от ответника искане за провеждане на САЕ е допустимо и относимо, поради което и следва да се уважи.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, СЪДЪТ намира, че следва да приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/115002822322 от 16.11.2015 год. за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „Мерцедес“, модел „О405“ с рег.№ В 4779 КА, със срок на действие от 28.11.2015 год. до 27.11.2016 год.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В.Н.Л. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София за заплащане на сумата от 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на настъпило на 21.05.2016 год. ПТП, в гр.Варна при управление на автобус марка „Мерцедес Д 405 Г“, с рег.

№ В 4779 КА, собственост на „Делтакар“ ООД, гр.Варна, управляван от А. бориславов А. по линия № 26-28, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1723/2018 год. по описа на ВРС – 38 с-в, сумата от 15 197 лева, представляваща законна лихва върху главницата от датата на увреждането до датата на исковата молба и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатено на 20.04.2018 год. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в качеството й на частен обвинител по НОХД № 1723/2018 год., както и законната лихва върху главниците от 70 000 лева и 600 лева ата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр.

102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се от ищцата в исковата й молба, че 21.05.2016 год., около 12 часа, се качила в автобус от градската пътна мрежа по линия № 26-28, с посока над движение бул.“Осми Приморски полк“, като е седнала на седалката зад кабината на шофьора.

Излага, че след преминаване на автобуса покрай паметник „Арката“, намиращ се между двете пътни платна по бул.“Осми Приморски полк“, автобусът рязко изменил посоката си на движение в дясно, вероятно задействайки спирачките, поради което и ищцата политнала напред, ударила се и се свлякла от седалката; автобусът се блъснал в крайпътен електрически стълб и спрял, при което рязко спиране ищцата била затисната и от метални предмети от кабината на шофьора. Излага също така, че с линейка е била откарана в Спешен кабинет, била е приета в клиниката по Ортопедия и травматология, бил й поставен гипс и последвало интензивно лечение повече от десет месеца. За станалото ПТП, водачът на автобуса е бил признат за виновен по силата на постигнато между страните и прокуратурата споразумение по НОХД № 1723/2018 год. на ВРС-38 състав, като вследствие на ПТП същата е претърпяла множество телесни повреди, изразяващи се в травматичен оток в лявата слепоочна област, контузия на лявата гръдна половина, счупване на ладиевата кост, счупване на външния малеол на дясната подбедрица, кръвонасядания и ожулване в областта на долните крайници като всяко едно от двете счупвания е обословило тройно затруднение на двата долни крайника за период не по-малкът от три месеца като повече от четиридесет дни ищцата е била в гипс. Освен посочените травматични увреждания, се сочи от ищцата да е претърпяла и значителни болки и страдания, наложили и лечение при присихиатър, Поради горното, претендира заплащане на исковата сума.

Предявеният иск е с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.

Ответникът ЗАД

„ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и евентуално – за неоснователност на предявените искове. Доводите си за недопустимост черпи от разпоредбата на чл.498, ал.3 вр. чл. 380 КЗ и липсата на предявена пред застрахователя писмена застрахователна претенция. В евентуалност, макар и да не оспорва наличието на съществувало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/115002822322 от 16.11.2015 год. за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „Мерцедес“, модел „О405“ с рег.№ В 4779 КА, със срок на действие от 28.11.2015 год. до 27.11.2016 год., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на всички посочени в исковата молба физически и психологически болки и страдания, а в евентуалност наличието на причинно – следствена връзка между уврежданията и процесното ПТП. Излага, че липсват данни за състоянието на ищцата след ПТП, поради което и счита, че не следва да обезщетява настъпили вследствие на евентуално неправилно лечение вреди. Освен характера и вида на посочените от ищцата увреждания, оспорва и продължителността на периода за твърдяното възстановяване на ищцата. Оспорва и твърденията за изключителна вина на водача на автобуса, като твърди неконкретизирано невнимание от страна на пътника, довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорват се исковете и по размер, както и се оспорва дължимостта на претенцията за имуществени вреди.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответника.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който навежда идентични като в писмения отговор доводи.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на активната му легитимация, фактът на настъпилото ПТП, наличие на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на неимуществени, както и размерът на последните, причинно-следствена връзка между ПТП и вредоносния резултат.

В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението, както и релевираното възражение за съпричиняване.

На основание чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно присъдата по НОХД № 1723/2018 год. на ВРС-38 състав.