Решение № 287 от 01.03.2016, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

Град Добрич, 01.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов и секретаря И.И........…... ………………………………………… разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 04946 по описа за 2013г. на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба, предявена от Г.Й., роден на ***г*** /Толбухин/, В.Б., родена на ***г***, В.Й., родена на ***г*** /Толбухин/, Р.Й., родена на ***г*** /Толбухин/, М.Й., родена на ***г*** Т., гражданин на РТурция с адрес: ***, Ч., Т., „*** със седалище и адрес на управление: с.. общ.Д., ЕИК ***, представлявано от управителя Д.К., чрез адвокатско дружество”***” с представляващ С.Р., ДАК, срещу Н.Д. В., ЕГН ********** ***, Р.Д.Р., ЕГН ********** ***, А.Д.Б., ЕГН ********** ***, Т.Б.П., ЕГН ********** *** и Я.Д.П., ЕГН ********** *** Т. и община Добрич, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ищците и ответниците, че между Ю. А. А., родена на ***г*** Т., починала на 15.12.1966г. и Е. О.О., роден на ***г., ЕГН **********, починал на 08.10.1981г., не съществува родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува правно отношение, възникнало по реда на ЗН от наследство или осиновяване.

Впоследствие производството по отношение на община Добрич и община Генерал Тошево е било прекратено, като с определение № 768 от 20.10.2014г. по ч.гр.дело № 630/2014г. ДОС е указал разглеждането на иска по реда на чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.5 ЗН.

В законоустановения срок са постъпили отговори на исковата молба.

Ответникът Р.Д.Р. чрез пълномощник счита, че искът е недопустим, тъй като е подсъден на окръжен съд и е предявен от ненадлежна страна, каквито са ищците, а ако е по реда на чл.124, ал.4 ГПК, също е недопустим. Позовава се и на решение по гр.дело № 19/2005г. ГТРС, по което има формирано СПН спрямо ищците. Оспорва се и основателността на иска, сочи съставените регистри на населението за 1940г., 1948г. и 1958г.

Ответниците

Т.Б.П. и Я.Д.П. чрез пълномощник също считат, че искът е недопустим, тъй като се заобикаля иск за произход от майката, а той е преклудиран. Прави се позоваване на гр.дело №

19/2005г. ГТРС и СПН по отношение на ищците. Считат, че по същество искът е неоснователен, като се позовават на регистри на населението за 1940г., 1948г. и 1958г., както и на ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът Н.Д. Василева чрез пълномощник също счита искът за недопустим и неоснователен. Позовава се на ЗГР и наредбите към него, включително и действалите преди неговото приемане, за да обоснове характера на оспорваните удостоверения за наследници и регистрите на населението, на базата на които са издадени те.

Районен съд Добрич, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените от страните по делото писмени доказателства и служебно известното на настоящия състав не се спори, че между страните по делото са водени и се водят поредица от дела по повод правото на собственост върху земеделски земи в землището на община .... В основата на тези спорове е това, че ищците не признават, че лицето Е. О. А. е син на общата наследодателка Ю. А. А., а в хода на тези производство са извършени поредица от разпоредителни сделки с части от тези имоти. В производството за съдебна делба на тези имоти удостоверенията за наследници, в които фигурира това лице като наследник на Ю. А., не са опровергани като неистински. Впоследствие съдебната делба е била обявена за нищожна.

Видно от удостоверение №

АО-01-19-93 от 23.10.2013г. на община ..., за лицето Е.

О.. /Е. О. А./, роден на ***г., не може да се издаде препис-извлечение от акт за раждане, тъй като няма запазен архив до октомври 1940г. От удостоверение № АО-02-19-09 от 13.03.2015г. на кметство с.Р., общ.. се установява, че с оглед наличното за Е. О. Ю. и за лицето З.О.А., изселила се в РТурция, за която не са налични документи и доказателства, не може да се издаде удостоверение за наследници на Ю. А. А..

От приложените по делото доказателства е видно, че страните по делото /без „Е.”., Т.Б.П. и Я.Д.П./ се легитимират като наследници на З. /З., З./ А. С. и Е. О.Ю..

По делото са представени удостоверения за наследници на Ю. А. А., издадени в различни периоди: № 59 АО-08 от 09.03.1992г., № АО-11-19 от 03.01.2005г., № АО-01-20-04 от 27.03.2015г., № АО-11-26 от 17.10.2005г. Във всички тях присъстват лицата Е. Ю. и З. С.като наследници на Ю. А.. За самата Й. А.А. е издаден акт за смърт № 716.12.1966г.

От писмо изх.№

10-14-25 от 24.03.2015г. на община град Добрич се установява, че не може да се издаде удостоверение за наследници на З. О. А., родена на ***г., тъй като в семейния регистър на града от 1958г. е отбелязано, че тя се е изселила в РТурция с цялото си семейство, загубила е българското си гражданство, поради което не е съставен ЛРК. По повод на Е. О. е издадено писмо № 11-03-550 от 30.06.2015г., с което се заявява, че на лицето е съставен ЛРК на 18.01.1978г. във връзка с внедряване на ЕСГРАОН по ПМС № 15/1977г. С него се въвеждат указания за набиране на данни чрез анкета и съставяне на ЛРК за всеки гражданин по изготвената инструкция № Е-5, като в нея е указано използването на семейните регистри, като данните се пазят в дневнични регистри. Приложено е извлечение от семейния регистър от 1958г.

От приложение към писмо вх.№ 4496 от 12.03.2015г. се установява, че в архива на ОУ”.” в с.С., не са открити данни за лицето Е. О.О.. От удостоверение № 1734 от 26.02.2015г. от ДВА във Велико Търново се установява, че Е. О. О. е от набор 1938 – 1939г. и е служил в съкратен срок през 1959г. в Строителни войски. От направена справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г. се установява, че лицето е родено на ***г. от баща О.Ю. А. и майка Ю.А.

А., починало е на 04.10.1981г.

По делото са приложени копия от нормативни документи, действали към момента на съставяне на регистрите на населението за 1940г., 1949г. и 1958г., и самите регистри, изготвени в с.Р., общ.... От писмо изх.№ АО-02-19-22 от 10.08.2015г. се установява, че в кметство с.Р.не се съхраняват домакински листове и анкетни карти във връзка с издадените впоследствие семейни регистри от 1940г., 1949г. и 1958г., тъй като не са се изисквали такива.

Приложено е извлечение от регистър за раждане, том.І за 1937г., превод от румънски, за окръг Д. /С./, община Д. /сега с.П., общ.Д./, като на стр.46 под № 68 е посочено раждането на детето Р. на 16.09.1937г. от родители А. М. и Ф. А. М., живеещи в с.Ч. /сега с.Я., общ.Д./. От приложеното удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № 29 от 12.04.1939г. се установява, че Р. Ф. М., ЕГН ******....., е роден в с.Я., общ.Д., от майка Ф. М. и баща А. А.. От удостоверение за наследници № 54 от 13.09.2010г. на А. М.Х.-Г. се установява кои са му наследниците, като сред тях липсва лице на име Р.. От писмо № 7154 от 22.10.2015г. от община Дулово с приложени към него документи се установява, че Н.Г. е роден на ***г. в с.П. /и в превод от румънски на част от регистъра/, а за лицето С. А. А. няма съставен акт за раждане в регистъра на с.Я./П./ за 1935г. Приложен е и списък на кметовете на с.Я..

Приложени са регистрите за населението на с.Я. за 1940г., 1946г. и 1956г. относно семейството на А. М.и Ф. А., като сред тях липсва лице на име Р..

Приложена е преписка № 26260 от

24.12.1991г. относно заявление от Н. Г. за възстановяване на земеделски земи, собственост на баща му А. М. Х.. Към нея е приложено удостоверение за наследници на общия наследодател № 299 от 24.12.1991г., като сред тях липсва лице на име Р..

От доклад изх.№

РД-18-193 от 11.11.2015г. се установява, че в архива на Климатично училище град Балчик не е открит ученик на име Е. О. Ю..

По делото са допуснати свидетелски показания. Съдът цени тези показания във връзка с чл.172 ГПК с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Св.Н.Н. Я. е разпитана при участието на оторизиран преводач, в родствена връзка по съребрена линия с ищците-физически лица – нейният племенник А., син на сестра й М., е съпруг на З., дъщеря на общия наследодател Ю.А.. При женитбата си, той бил „заврян” зет, там бил и сватбата. Тогава тя била на 23 години, с А. имали 25 дена разлика. От семейството поискали З. за снаха /била единствено дете/, защото била от богато семейство. Мъжът на сестра й карал файтон в Добрич и така се запознал с бащата на З..

Ходила в това село, когато им се родило дете. Разговаряла с майката на З., не знаела да има друго дете или починали. З. била родена трудно, преди това ходила по доктори и по баби. Не е ходила на смъртта на Ю.. Четири деца имало от този брак, едното дете починало в с.О., а другите трима са в Ч., Т.. З. заминала с тях, там починала. Посещавала е селото 3-4 пъти. З. и А. живеели с нейните родители в една къща от четири стаи. Нивите на бащата били 800 дка, имали трактори, комбайни, млади били и сами ги обработвали. Изобщо не е чувала за лице на име Е., което да е присъствало в дома на О. и Ю..

Св.А. С. А., е познат с роднини на ищците-физически лица. От двадесетина дни познава М. и съпруга й, когато се съгласил да ги закара до с.Я., Д., тъй като били без автомобил. По пътя му било обяснено, че искат да видят дядо Н., който бил братовчед на дядо Р.. Синовете на този Р. продали техен наследствен имот. Н., който преди това бил кмет на селото, над 80-годишен, заварили пред кметството. Той заявил, че синовете на Р. идвали в селото да вадят удостоверение за наследници, но той не бил вписан там. Нямало го записан в документите на кметството. Упътил ги да се срещнат с брата на Р., който се казвал Н.също, но живеел в с.Ч., той щял да разкаже повече неща. В селото не открили този Н., а говорили с неговата съпруга. М. почнала да разпитва за Р., тъй като децата му откраднали тяхна нива. Тя разказала, че Р. като малко дете бил много болен, целият бил в рани, в пъпки. Другият брат на Р. – А., бил работник при дядо О. от с.Р. и го взема, за да го гледа с жена си Ю.. Това станало, когато Р. бил 3-4 или 5-годишен. Срещу това О. му дал една каруца с два коня като подарък, че му довел това дете. Тази история тя знаела от свекървата си – баба Ф.. Първите години Р. живял при О., а след това бил и в Климатичното училище в Балчик. Оттам го изключили и се върнал в с.Я. при майка си и баща си. О. го взел, защото нямал момче, макар и болен. Когато отишъл при него, не бил малък и стоял доста време, след което го дали в оздравително училище. Защото го изключили, О. го изгонил от къщата. Съпругата на Н. казала, че ходили в Добрич на сватбите на синовете на Р..

По-късно синовете ходили в Яребица да търсят нивите на баща си, но тя им казала, че няма ниви и те си тръгнали. Майката на Р. се казвала Ф., а баща му – А. М., а братята му били 5 – две от първата жена на баща му, които били осиновени, и три от втората. Тогава се появил и дядо Н., на 75 години, но той бил мълчалив и не разговаряли много.

Казал само, че брат му Р. се оженил за циганка в Добрич. През 1992г. вадили акт за раждане на дядо Н., нямало е майка и баща, затова писали Ф. за майка и баща.

Същото се случило и с Р..

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В настоящото производство ищците се домогват да докажат твърдението си, че между Ю. А. А., родена на ***г*** Т., починала на 15.12.1966г. и Е. О. О., роден на ***г., ЕГН **********, починал на 08.10.1981г., не съществува родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува правно отношение, възникнало по реда на ЗН от наследство или осиновяване. В тази насока се оспорва вписването в удостоверенията за наследници, издавани в различни периоди, в които като син на Ю. А. А. е посочен Е. О. О.. Това твърдение се оспорва от ответниците, които считат, че искът е недопустим, тъй като чрез него се цели заобикаляне на производство за установяване на произход по реда на СК, което е и преклудирано, противоречи и на ТР № 5 от 14.11.2012г. по т.д. № 5/2012г., ОСГК на ВКС /т.1: недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК/, а по същество – неоснователен.