Определение № 1012 от 21.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. Стара Загора, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500555 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на „А.к.п.з.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител Я.Б.Я., действащ чрез юрк. Н.Т., срещу разпореждане № 996/02.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 482/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбова, с което е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като излага оплаквания, че договорът за цесия, по силата на който твърди да е носител на претендираните вземания и уведомлението до длъжника за цесията не следва да бъдат прилатани, т.к. разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК не предвижда подобно задължение за заявителя.

Претендира за отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 482/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово е образувано по заявление на „А.к.п.з.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. М. С. от гр.Г..

В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 5744974 от 27.10.2021 г., сключен между длъжника и „В.к.“ ООД, по силата на който дружеството е предоставило заем в размер на 500 лв., ведно с договорна лихва в размер на 47,69 лв., на 11 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 547,69 лв. Задълженията на длъжника Д. М. С., 1 ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, са били прехвърлени с Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от дата 02.03.2030 г. на „А.к.п.з.” ООД, за която цесия длъжникът бил уведомен с писмо с обратна разписка.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че за страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят „А.к.п.з.” АД, претендира вземане на друг кредитор - първоначалния кредитор „В.к.“ ООД - съгласно неговите твърдения в заявлението, той следва да представи договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по гражданското правоотношение. Непредставянето им ги определя като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В случая липсвало процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права.

Тяхната липса е пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин. Същите водят до отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение. При наличието на сочената нередовност на заявлението съдът е приел, че следва да се произнесе по същество със съдебен акт за отхвърляне на заявлението.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Под изменения на писмения договор, сключен потребител, следва да се разбира не само негови анекси/допълнения, но и всякакви други писмено обективирани правни сделки, чиито обективни последици се изразяват в 2 промяна на първоначалния договор, било по предмет или по страни.

С договорът за цесия се внася изменение в първоначалния договор, сключен с потребител, а именно промяна на кредитора.

Съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/ Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.

Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.

В противен случай са напълно възможни хипотезите, при които длъжникът ще бъде затруднен да упражни ефективно правата си, произтичащи от качеството му на потребител, напр. като възрази срещу издадена срещу него заповед за изпълнение само защото счита, че дължи на друг кредитор; не възрази в срока по чл.414а от ГПК, макар да е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, но на стария кредитор; не възрази по издадена заповед за изпълнение, защото не знае, че същата се отнася до правоотношение с различен от посоченият в заповедта кредитор.

Аргумент за подобно тълкуване представляват и разясненията в мотивите на т.4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и в настоящата хипотеза, че настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство на страната на кредитора, придобил вземането по силата на договор за цесия, следва да бъде установено чрез представяне към заявлението на договора за цесия, който индивидуализира прехвърленото вземане, а на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.

В случая липсват доказателства за горните обстоятелства, поради което въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 996/02.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 482/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4