Решение № 515 от 24.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100111183 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен от Р. Г. З. срещу И. П. Ч..

Ищцата Р. З. сочи, че че на 17.02.2021 г. е превела от личната си банкова сметка на ответника И. П. Ч. сумата от 20 377,43 евро. Твърди, че няма задължения и други облигационни правоотношения с ответника, по повод на които сумата да е дължима, преводът е сторен по погрешка. Чрез съдебен изпълнител ищцата е поканила ответника в 3-дневен срок от получаването на съобщението на 19.07.2023 г. да й върне сумата, което и до момента не е сторено. Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 20377,43 евро като получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане, разноски по делото и разноски в производството по допускане на обезпечение в общ размер 2327 лв.

В отговор на исковата молба ответникът И. Ч. оспорва иска. Не оспорва получаването на сумата. Посочва, че страните са били във фактическо съжителство и са закупили като съсобственици УПИ ІІІ-2505 в р-н Банкя, Столична община. Издадено е разрешение за строеж и са започнали изграждане на еднофамилна жилищна сграда и гараж. За реализиране на 1 планираните СМР ищцата е превела на ответника посочената сума, която последният използвал за заплащане на дейностите по строежа. Твърди, че като съсобственик ищцата следва да понесе от ½ от действително заплатените разноски за СМР в общ размер 42550,00 лв. Прави възражение за прихващане със сумата от 21275,00 лв. с твърдения за дължимостта й на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Ч., оспорва иска. Посочва, че не е възлагала извършване на СМР, не е подписвала договор за техническо ръководство и оспорва извършване на СМР по повод изграждане на къща в съсобствен с ответника недвижим имот. Няма яснота за резултата от сключения договор, а представените от ответника разписки не могат да се свържат с евентуално сключен договор. Ответникът, чрез адв. Д., оспорва иска и поддържа възражението за прихващане. Посочва, че Посочва, че договорът за техническо ръководство не е свързано с извършване на СМР, а касае закупуване на материали, които ще бъдат използвани в строителство. В разрешението за строеж като строител е посочен И. Ч.. Подобренията са вложени.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С преводно нареждане от 17.02.2021 г. Р. Г. З. е превела по банкова сметка на И. П. Ч. сума в размер на 20377 евро. В документът като основание е отразено “банков превод”. Не се спори, че сумата е получена от ответника.

На 19.07.2023 г. ищцата, чрез ЧСИ Б., е поискала от ответника връщане на сумата в 3-дневен срок от съобщението.

Представено е разрешение за строеж № 8/01.02.2019 г., издадено от СО, р-н “Банкя” за изграждане на еднофамилна жилищна сграда и гараж в УПИ ІІІ-25.05, Акт образец-14 за приемане на конструкцията, както и договор за техническо ръководство, сключен на 05.02.2018 г. между И. Ч. и Й.М., като възложителят заплаща разходите в изпълнение на необходимите по договора СМР. Отразено е, че изпълнителят има право на възнаграждение за изработената част, като за извършените СМР издава разписки. По делото са приложени разписки и вписани основания: от 12.05.2021 г. за 4500 лева за “закупуване на дограма”, 02.06.2021 г. - “закупуване на дограма аванс”, 09.07.2021 г. - 3350 лв. - “закупуване дограма аванс”, 03.08.2021 г. - “дограма 2 окончателно”, 07.09.2021 г. “топлоизолация” аз сумата от 3500 лв., 08.10.2021 г. - нечетливо вписано основание, 05.11.2021 г. - топлоизолация на стойност 4500 лв., 10.05.2022 г. - 3550 лв. - шпакловка изолация, 11.05.2022 г. - 4500 лв. с посочена стойност “шпакловка-изолация”, 29.05.2022 г. - 3550 лв. “шпакловка изолация окончателно”, 08.06.2022 г. - 3600 лв. - минерална мазилка. В разписките е отразено, че основанието е във връзка със СМР в еднофамилна сграда и гараж и УПИ ІІІ-2505.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентира правило, според което който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Първият фактически състав на чл.

55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. (Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).

Ответникът не оспорва, а и представените писмени доказателства установяват получаване на сума в размер на 20377,43 евро. Ответникът не доказа основание за получаване на дължимата сума като самият той не твърди същата да му е платена по повод съществуващо между страните правоотношение. Ето защо съдът приема за доказани твърденията на ищцовата страна процесните суми да са получени при начална липса на основание.

По възражението за прихващане

Основателността на иска предполага разглеждане на направеното от ответника възражение за прихващане. По делото не се спори, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, както и че по отношение на същия е издадено разрешение за строеж на 01.02.2019 г. и акт за приемане на конструкция на 18.01.2021 г., подписан между И. Ч. като собственик и инж. А.Ц. - проектант и Й.М. - технически ръководител.

Представеният по делото договор за техническо ръководство установява определяем размер на договорно възнаграждение за изпълнителя - не повече от 10% от първоначално уговорената цена по договора (чл.7), за която липсва яснота, а представените по делото разписки отчитат изпълнение по чл. 8 от договора. Ответникът, при нарочно заявено оспорване от страна на ищцата, не доказа посочените в разписките суми да са вложени в строително-монтажни 3 дейности при изграждане на съсобствен за страните недвижим имот. Ето защо и неприложима е хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС, задължаваща съсобствениците да участват според квотите в тежестите.

По разноските:

При така установения изход от спора право на разноски има ищцовата страна, като същите са в общ размер 5 444,33 лв., както и разноски в производството по допускане на обезпечение в общ размер 527 лв., в това число държавна такса, заплатени такси по изпълнително дело и адвокатско възнаграждение, кореспондиращо на правната и фактическа сложност на защитата по реда на чл. 390 ГПК.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД И. П. Ч. , ЕГН ********** да заплати на Р. Г. З., ЕГН ********** сумата от 20377,43 евро получена без основание, ведно със законната лихва считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане на И. П. Ч., ЕГН ********** срещу Р. Г. З., ЕГН ********** за сумата от 21275,00 лв. – насрещно вземане на основание чл. 30, ал. 3 ЗС .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 И. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на Р. Г. З., ЕГН ********** сумата от 5 971,33 лв. – държавна такса и разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4