Определение № 1652 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1652 гр. Бургас, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500803 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК:131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от юрисконсулт Свилен Стоянов.

Обжалвано е като незаконосъобразно разпореждане № 1800 от 21.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1095 по описа за 2023 г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист против Б. Т. Д., за заплащане на сумите: 1 970.98 лв., представляваща част от главницата – за застрахователни премии, 1 168.31 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2022г. – 27.01.2023г. и 59.59 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 05.09.2022г. – 15.02. 2023г.

Частният жалбоподател намира постановеното разпореждане за неправилно.

Сочи, че неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт се посочва, че съпоставката на съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да се приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността. Размерът на застрахователната премия и начинът на формирането му е посочен в издадения на кредитополучателя застрахователен сертификат. Размерът на застрахователната премия се определял от продължителността на договора за кредит, като по – дългият срок на договора предпоставя по – голям риск.

Оспорени са изводите на заповедния съд, че сумите на застрахователната премия представляват разход по кредита. В конкретния случай застраховката, която „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД предлагала не била задължително условие за получаване на кредита, поради което те не били включени в ГПР. Само по свое желание и по собствено усмотрение 1 потребителят можел да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е било задължително условие за сключване на самия договор.

Застрахователните премии били цената на допълнителни услуги, а в чл.7.2.3 от договора за кредит длъжникът изрично възлагал на кредитора да преведе частта от средствата от кредита, касаещо застрахователната премия на съответния застраховател. В чл.19 от договора изрично било уговорено, че няма задължителни застраховки, но клиентът можел по свое желание да сключи такива. В договора за кредит липсвала и уговорка за промяна на финансовите условия при отказ на потребителя от сключен застрахователен договор, което било друго косвено доказателство, че застраховките не били условие за получаване на кредита.

Поддържа, че неправилно заповедният съд е отхвърлил претенцията на заявителя за уважаване на заявлението му за договорна лихва и обезщетение за забава. Договорната лихва и обезщетението за забава се дължали по реда и в размера, уговорен между страните с договора за кредит. Договорната лихва се дължала в уговорения размер върху предоставената на кредитополучателя главница, която включвала както суми за лично ползване, така и суми за заплащане на задължение за застрахователна премия.

Обезщетението за забава пък се изчислявало върху просрочената, непогасена в срок главница.

Оспорва мотивите на заповедния съд по отношение на договорната лихва и това, че същата надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което била недействителна. В тази връзка излага доводи, че цената на отпуснат потребителски кредит намирала най – точен израз не чрез дължимата лихва, а чрез величината „годишен процент на разходите“, който включвал в себе си освен дължимата лихва, така и другите преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения, като по този начин изпазявал общите разходи по кредита за потребителя. Мотивите на съда за нищожност на клаузата за договорна лихва биха били релевантни преди изменението на ЗПК от 23.07.2014 г., с което се въвел законоустановен размер на ГПР по потребителски кредити. Чрез въвеждането на ал.4 и ал.5 на чл.19 от ЗПК се целяло именно установяването на точно и ясно на общите разходи по кредита и предела на неговото оскъпяване. За тази цел законодателят въвел ограничение не върху размера на договорната лихва, а върху ГПР, който предвид същността си на измерител на всички разходи по кредита, включващи и договорна лихва, давал точната информация за дължимото от кредитополучателя. В този смисъл в правомощията на съда била да съобрази дали размера на ГПР не надвишавал петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, тъй като това би довело до нищожност на подобни договорни разпоредби, като в конкретния случай това не било така. Позовава се на съдебна практика.

Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, а именно 1970, 98 лв., представляваща част от главницата – за застрахователни премии, 1 168.31 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2022г. – 27.01.2023г. и 59.59 лв. – 2 обезщетение за забавено плащане за периода 05.09.2022г. – 15.02. 2023г.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 1095 по описа за 2023г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.

Иска се издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Б.

Т. Д. с ЕГН **********, за сумата от 6470, 98 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит №7053324663/29.07.2022 г., сумата от 1 168,31 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2022г. – 27.01.2023г. и 59 ,59 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 05.09.2022г. – 15.02. 2023г. , както и сумата от 153, 98 лв., представляваща направените по делото деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Към заявлението са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса, Договор за потребителски кредит №7053324663 от 29.07.2022 г., извлечение от счетоводните книги на дружеството – заявител, към дата 15.02.2023 г., заявление – декларация за установяване на договорни отношения, сертификат №170533246632022 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както и общи условия към застраховката.

БРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 4500 лв., представляваща главница, дължима по Договора за потребителски кредит № 7053324663/29.07.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумите 90 лв.– разноски по делото за ДТ, съразмерно с уважената част от заявлението и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 812 от 21.03.2023 г.

БРС е изложил мотиви в насока, че съпоставката на съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да се приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Застраховката била сключена и в полза на кредитора, като представляващ застрахователя – срещу получаване на комисионна, което допълнително обосновава л извода, че тя е условие, наложено от банката, а не избрано свободно от потребителя, поради което и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, застрахователна полица се явява нищожна.

Допълнително е изложен мотива, че застраховката е във връзка с договора за кредит и като такава следва да бъде включена в ГПР, като част от общите разходи по кредита, тъй като 3 обезпечава вземането на кредитора. По отношение на искането за договорна лихва са изложени мотиви, че е начислявана върху главница, включваща застрахователната премия, поради което в настоящото производство преизчисляването на действително дължимата такава не било възможно, като същото е и за мораторната лихва. Изложени са и мотиви, че уговореният ГЛП значително надвишавал трикратния размер на законната лихва и клаузата като такава се явявала нищожна.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 4 1 7 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 4500 лв., със срок за погасяване 05.08.2027г, при равни месечни погасителни вноски в размер на 255.71 лв. всяка, с лихвен процент по кредита – 41.15 %, ГПР – 49.15% и общ размер на задължението – 9 773.54лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл.7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 4500 лв., застрахователна премия в размер на 1970, 98 лв. по застраховка „Защита на кредита“, която е включена в главницата, която е в общ размер 6470, 98 лв.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК дефинира понятието „Общ разход по кредита за потребителя” като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по_специално застрахователните 4 премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, коит о са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.