Разпореждане № 88290 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88290 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110150190 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от ответницата Ц. Б. Н., чрез нейния особен представител адв. С.

Г. П., с която се настоява за незабавно произнасяне по предходно депозирано искане за постановяване на привременна мярка по отношение на ползването на процесния недвижим имот и запазване на досегашното наемно правоотношение. В молбата се твърди, че са настъпили нови обстоятелства, свързани с предприети от ищцата действия по прекратяване на наемния договор, извършване на ремонти и ограничаване на достъпа до имота.

Настоящият съдебен състав намира искането за незабавно произнасяне във фазата преди допускане на делбата за изцяло неоснователно и почиващо на погрешно разбиране за правната същност и хронологичния момент на постановяване на привременните мерки в делбеното производство.

Привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК имат за цел да уредят временно ползването на имотите до приключване на съдебното производство, за да се защитят текущите нужди на съделителите. Законът обаче изрично обвързва възможността за налагане на тези мерки с решението, с което се допуска делбата – т.е. с крайния акт на първата фаза на производството. Преди постановяването на решение по първата фаза на делбата, съдът няма процесуално право да разпределя ползването на имота или да налага ограничения по отношение на него, тъй като в този ранен етап все още не е установено по безспорен начин кои са легитимните съделители, какъв е предметният обхват на делбената маса и какви са действителните права (квоти) на страните в съсобствеността. Едва след като съдът се произнесе по допускането на делбата, той разполага с надлежна инстанционна компетентност да определи мерки за временно ползване. Всяко произнасяне преди този момент би било преждевременно и в разрез с процесуалните правила.

Наред с това, съдът констатира изразено вътрешно противоречие и непоследователност в процесуалното поведение на ответницата. От една страна, същата е депозирала изрично искане за спиране на настоящото делбено производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на преюдициалния спор относно валидността на придобивните основания, което по своето естество цели цялостно преустановяване на извършването на каквито и да е последващи съдопроизводствени действия по делото. От друга страна, в непосредствена хронологична последователност, същата настоява за извършване на незабавно активиране на правораздавателната функция на съда чрез произнасяне по молбата за привременни мерки. Подобно поведение разкрива, че ответницата следи отблизо и се уведомява своевременно за актуалния етап на развитие на процеса, но същевременно демонстрира пълно нехайство към изпълнението на съдебните разпореждания. Вместо да концентрира усилията си върху отстраняване на нередовностите на предявените от нея насрещни искове, за които са дадени подробни указания с разпореждане на съда от 07.07.2026 г., връчено на ответницата на 15.07.2026г., тя ангажира ресурсите на съда с ненавременни и взаимноизключващи се искания, водещи единствено забавяне на хода на производството.

Поради изложеното, произнасянето по искането за привременна мярка следва за 1 пореден път да бъде отложено за разглеждане заедно с решението по допускане на делбата в края на първата фаза.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по молбата на Ц. Б. Н. за постановяване на привременна мярка до постановяване на решението по първата фаза на делбеното производство (по допускане на делбата).

РАЗЯСНЯВА на ответницата Ц. Б. Н., че съгласно действащата законова уредба (виж чл. 344, ал.2 ГПК) привременни мерки за ползване на имота могат да бъдат постановени най-рано с решението за допускане на делбата. Преди приключването на първата фаза на производството за съда е недопустимо да се произнася по същество по такива искания, тъй като кръгът на съделителите, имотите и техните квоти все още не са окончателно определени с влязъл в сила съдебен акт.

НАПОМНЯ на ответницата, че съгласно чл.3 от ГПК следва да упражнява процесуалните си права добросъвестно в противен случай може да бъде наложена глоба.

Препис от разпореждането да се връчи на ответницата, чрез назначения адвокат.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2