Решение № 62 от 22.04.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Разград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20263330200057 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Електра – МС „ ООД – Сливен, ЕИК 119604745, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „ Дружба „ № 15, вх. Б, ет.1, ап. 1, представлявано от Управител, чрез процесуален представител, против наказателно постановление № 17- 2500190/18.12.2025г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, в която счита същото за неправилно и незаконосъобразно, по същество отрича да е извършено административно нарушение.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 23.10.2025г., около 10,00ч., контролни органи, служители на ДИТ – Разград, свидетелите Д. Д. и Ив. Т., извършили проверка по работни места в обект – СМР „ Полагане на външно кабелно електрозахранване на два броя 1 многофамилни жилищни с общ подземен гараж „ в гр. Разград на ул. „ Марин Дринов „ № 4, изпълняван от „ Електра – МС „ ООД – Сливен, ЕИК 119604745, при която проверка били констатирани множество нарушения, едно от които, че в контролирания обект, по време на проверката, в полза и за сметка на жалбоподателя, работи В. Г. И. ЕГН **********, който по време на проверката осъществява трудова дейност, като „общ работник”, състояща се в изкопна работа на канал, без с него да е сключен трудов договор в нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. В хода на проверката В. И. попълнил Декларация, в която по същество заявява, че работи на обекта от 21.10.2025г., като копае канал, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч. с договорено дневно възнаграждение в размер на 60,00лв. като последно такова е получил на 22.10.2025г.

Проверката продължила по документи, предоставени от жалбоподателя в офиса на ДИТ и приключила на 21.11.2025г. със съставяне на Протокол ПР 2542209, в който в т. 5 било описано и процесното нарушение.

От жалбоподателя били представени Граждански договор № 1/21.10.2025г., сключен с В. И., Трудов договор № 237/27.10.2025г., сключен с В. И. за длъжността „ Общ работник „, Молба от В. И., Длъжностна характеристика за длъжността „ Общ работник „, Протокол за вписване на Трудовия договор. От жалбоподателя били депозирани и писмени обяснения.

На 21.10.2025г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 17 – 2500190, в който било описано адм. нарушение по посочения начин, квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 61, ал.1 от КТ. АУАН съставен в присъствие на Управителя на жалбоподателя, връчен му срещу подпис и подписан без възражения.

На 18.12.2025г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл.61, ал.1 от КТ, адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, наложил адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 1500,00лв. НП редовно връчено на 08.01.2026г., жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия орган на 21.01.2026г.

Актосъставителят - св. Д. Д. и св. Ив. Т., същество потвърждават изложеното в АУАН. разпитани в с.з., по

Св. Ст. А. – технически ръководител на процесния обект по същество 2 потвърждава че В. И., заедно с други лица е бил нает от жалбоподателя, да изкопаят канал. Ползвали са инструменти собственост на фирмата, твърди че не ги е инструктирал за безопасна работа, не е следял за спазване на работно време, работата била уговорена с работодателя, като по този повод по няколко пъти на ден по телефон се е обаждал Управителя на жалбоподателя, за да разбере дали наетите лица си вършат работата.

Събраните от съда гласни и писмени доказателства не разкриват фактическа обстановка различна от приетата от адм. наказващия орган.

Категорично и безспорно установено е по делото, че на процесната дата В. И. и осъществявал дейност като общ работник, изкопавайки канал за полагане на електрозахранване в строителен обект, като със същия, жалбоподателят е сключил Граждански договор № 1/21.10.2025г., който в случая прикрива възникнали трудови правоотношения.

Поради изложеното съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, предвид и представените на документалната проверка в ДИТ – Разград - Трудов договор № 237/27.10.2025г., сключен с В. И. за длъжността „ Общ работник „, Молба от В. И., Длъжностна характеристика за длъжността „ Общ работник „, Протокол за вписване на Трудовия договор.

От приобщените към доказателствата по делото Писмени Обяснения / заверено копие / от страна на жалбоподателя, съдът категорично не приема твърденията, че В. И., поради своята неграмотност и ниска правна култура, не е разбирал естеството на попълнената на място по време на проверката Декларация, но е бил наясно със сключения със жалбоподателя Граждански договор № 1/21.10.2025г. и какви права и задължения са възникнали между него и жалбоподателя. Точно обратното, видно от попълнената от В. И.

Декларация, категорично се установява, че той се намира на строителния обекта, за да копае канал, с определено работно време и договорено дневно възнаграждение, и е получил такова предхождащия проверката ден, а не след извършване и приемане на работата, договорена с Гражданския договор.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.

3

Съдът от изложената фактическа обстановка, възприета на база доказателствата по делото, както писмени, така и гласни, приема че към момента на проверката не е оформено като трудово правоотношение, чрез сключен между страните писмен трудов договор.

Касае се до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна отговорност. При тази отговорност не може да се обсъжда въпросът за субективна страна на административното нарушение като психическо съС.ие на дееца, изразяващо определено негово субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не може да прояви психическо съС.ие, защото това е присъщо само за физическите лица.

Правилно адм. наказващият орган е наложил санкция по чл.414, ал.3 от КТ, същата е определена към миминалния размер и съответства на тежестта на нарушението.

От процесуална гледна точка: Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.

Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Съдът намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователни. Разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото прогласява, че адм.

4 нарушения на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 . от КТ не са маловажни.

От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

От този изход на делото, искането на процесуалния представител на адм. наказващия орган за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 76,70евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление №

172500190/18.12.2025г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.

Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „ Електра – МС „ ООД – Сливен, ЕИК 119604745, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „ Дружба „ № 15, вх. Б, ет.1, ап. 1, представлявано от Управител, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. / 766,93 евро/, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „ Електра – МС „ ООД – Сливен, ЕИК 119604745, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „ Дружба „ № 15, вх. Б, ет.1, ап. 1, представлявано от Управител да заплати на ДИТ – Разград сумата в размер на 76,70 / седемдесет и шест евро и 70цента / евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5