Решение № 1498 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7065/2025
- Вид
- Решение № 1498
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Решение № 1498 от 19.12.2025 г. по АНД 7065/ 2025г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
Производството е по реда на УБДХ
Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от 0 2 РУ при ОД на МВР Пловдив срещу И.С.Й. за това, че на 28.09.2025 г. около 19:30 ч. в автобус от градски транспорт по линия № 18 при спирането на спирката срещу „Търговска гимназия“ на бул. „Руски“ в гр. Пловдив на публично място пред повече хора, е извършил непристойни действия, изразяващи се в оскърбително отношение и употреба на обидни квалификации – „**“, „**“, „**“ спрямо малолетния Т.С.К. на г., с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Нарушителят признава вината си. Изразява съжаление за случилото се.
Моли за налагане на наказание глоба.
По Фактите:
Съдът като се запозна с доказателствата по делото намери за установено следното:
И.С.Й. е роден **, живущ в **, б., б.г. средно образование, разведен, работещ, ЕГН **********, неосъждан.
На 28.09.2025г. следобед **годишният Т.К. се срещнал с **годишният си приятел К.К.. Бил неделен ден и двамата посетили лунапарк срещу магазин „Форум“ в жк „Тракия“ в гр. Пловдив. От атракциона К. си купил кутия понички с шоколадов сос, след което двамата с К. решили да отидат с автобус в центъра на града. Застанали на спирка на градския транспорт и зачакали автобус. През това време К. хапвал от поничките, но не ги изял всичките. Дошъл автобус по линия №18. управляван от И.Й. и двамата приятели се качили в него. Шофьорът посъветвал К. да внимава да не изцапа автобуса с поничките. Двамата приятели седнали на двойна седалка, а успоредно до тях се разположили двама познати на К., две- три години по-големи от него.
Докато пътували, Й. забелязал, че двете момчета хапвали от поничките в автобуса, при което капело от шоколадовия сос по пода, след което го размазвали с крака. Й. им направил забележка, като едно от децата възразило, че не е окапало автобуса, а панталона на другото дете. Й. продължил да ги наблюдава, като виждал как двете деца продължават да се хранят с поничките, като се навеждали, за да се смеят така че да не ги вижда.
Когато забелязал, че се приготвят да слизат, Й. продължил да ги наблюдава дали ще си взета боклука. Видял, че не носят кутията, която внесли. Попитал ги къде е тя и те му отговорили, че са я изхвърлили през прозореца. Шофьорът не им повярвал, защото не бил забелязал такова действие. Без да отваря вратите на автобуса се насочил към задната му част. Когато приближил момчетата видял кутията от 1 понички на пода, а салфетките били напъхани между преградната стена и прозореца.
Посочил им ги и ги попитал какво е това. К. му отговорил: „Какво от това?“. Й. му казал, че няма да им чисти „лайната“, а К. опонирал, че това му е работата. Й. се ядосал, и накарал К. да ги събере. Тогава К.К. се навел, събрал ги набързо и казал, че няма повече. Й. им заявил, че „такива **и, **“ като тях не иска да вижда повече в автобуса си, защото той и превозното средство не са боклукчийски кош. Двете момчета се разтреперили, а той се върнал до шофьорското място и им отворил вратите, за да слязат.
К. се обадил на баща си, за да се оплаче от случилото се в автобуса.
Впоследствие бил подаден сигнал в прокуратурата от бащата на К.. След извършена проверка, с постановление от 04.11.2025 г. представител на РП- Пловдив отказал да образува ДП, приемайки, че поведението на Й. не покрива признаците на престъпление от общ характер, а представлява непристойна проява по смисъла на УБДХ.
Така препис от постановлението ведно с материалите по делото били изпратени на Началника на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив по компетентност за съставяне на процесния АУАН.
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от обясненията на нарушителя на съдебна фаза и от приложените по делото доказателства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на повдигащия обвинението акт и призната от нарушителя, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна страна
От правна страна следва да се приеме, че установените от фактическа страна действия на Й., представляват непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към граждани, на публично място, с което си поведение същият е нарушил обществения ред и спокойствие, като в същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, поради което съставляват акт на дребно хулиганство, по смисъла на УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По наказанието:
При определяне на вида и размера на административното наказание 2 съдът отчете естеството на хулиганското поведение на нарушителя, съдържанието на извършените действия, генезиса на възникналия конфликт, личностните характеристики на нарушителя, както и изразено съжаление за стореното, което съдът намира за реално, а не формално такова. Все в тази връзка съдът отчете и чистото съдебно минало на Й., както и факта на също така непристойното и невъзпитано поведение на двете деца, които се сочи да са пострадали от отношението на Й. Действително поведението на последния е прекомерно като реакция и следва да бъде санкционирано, на за съда буди недоумение поведението на двете деца, чието възпитание очевидно страда от сериозни дефицити и същите на общо основание са демонстрирали несъвместимо с обществените норми поведение. В този смисъл, оправдана се явява и житейски логична реакцията на Йотовски, но както вече се посочи, същата е прекомерна и поради това следва да бъде санкционирана.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че целите на административнонаказателната отговорност биха се постигнали с налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лв. Този размер на наказанието според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципа за пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта на използваната репресия.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 1498 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. С.а като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330207065 по описа за 2025 година
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл.1 ал.1 от УБДХ на И. С. Й., роден **, б., б.г., средно образование, разведен, работещ, EI'H ********** административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за това, че на 28.09.2025r. около 19:30 ч. в автобус от градски транспорт по линия № 18 при спирането на спирката срещу „Търговска гимназия“ на бул. „Руски“ в гр. Пловдив на публично място пред повече хора, е извършил непристойни действия, изразяващи се в оскърбително отношение и употреба на обидни квалификации – „**“, „**“, „**“ спрямо малолетния Т.С.К., с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Решението подлежи на обжалване в 24 часов срок от постановяването му пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1
----- следващ документ -----
Мотиви към Решение № 1498 от 19.12.2025 г. по АНД 7065/ 2025г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
Производството е по реда на УБДХ
Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от 0 2 РУ при ОД на МВР Пловдив срещу И.С.Й. за това, че на 28.09.2025 г. около 19:30 ч. в автобус от градски транспорт по линия № 18 при спирането на спирката срещу „Търговска гимназия“ на бул. „Руски“ в гр. Пловдив на публично място пред повече хора, е извършил непристойни действия, изразяващи се в оскърбително отношение и употреба на обидни квалификации – „**“, „**“, „**“ спрямо малолетния Т.С.К. на г., с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Нарушителят признава вината си. Изразява съжаление за случилото се.
Моли за налагане на наказание глоба.
По Фактите:
Съдът като се запозна с доказателствата по делото намери за установено следното:
И.С.Й. е роден **, живущ в **, б., б.г. средно образование, разведен, работещ, ЕГН **********, неосъждан.
На 28.09.2025г. следобед **годишният Т.К. се срещнал с **годишният си приятел К.К.. Бил неделен ден и двамата посетили лунапарк срещу магазин „Форум“ в жк „Тракия“ в гр. Пловдив. От атракциона К. си купил кутия понички с шоколадов сос, след което двамата с К. решили да отидат с автобус в центъра на града. Застанали на спирка на градския транспорт и зачакали автобус. През това време К. хапвал от поничките, но не ги изял всичките. Дошъл автобус по линия №18. управляван от И.Й. и двамата приятели се качили в него. Шофьорът посъветвал К. да внимава да не изцапа автобуса с поничките. Двамата приятели седнали на двойна седалка, а успоредно до тях се разположили двама познати на К., две- три години по-големи от него.
Докато пътували, Й. забелязал, че двете момчета хапвали от поничките в автобуса, при което капело от шоколадовия сос по пода, след което го размазвали с крака. Й. им направил забележка, като едно от децата възразило, че не е окапало автобуса, а панталона на другото дете. Й. продължил да ги наблюдава, като виждал как двете деца продължават да се хранят с поничките, като се навеждали, за да се смеят така че да не ги вижда.
Когато забелязал, че се приготвят да слизат, Й. продължил да ги наблюдава дали ще си взета боклука. Видял, че не носят кутията, която внесли. Попитал ги къде е тя и те му отговорили, че са я изхвърлили през прозореца. Шофьорът не им повярвал, защото не бил забелязал такова действие. Без да отваря вратите на автобуса се насочил към задната му част. Когато приближил момчетата видял кутията от 1 понички на пода, а салфетките били напъхани между преградната стена и прозореца.
Посочил им ги и ги попитал какво е това. К. му отговорил: „Какво от това?“. Й. му казал, че няма да им чисти „лайната“, а К. опонирал, че това му е работата. Й. се ядосал, и накарал К. да ги събере. Тогава К.К. се навел, събрал ги набързо и казал, че няма повече. Й. им заявил, че „такива **и, **“ като тях не иска да вижда повече в автобуса си, защото той и превозното средство не са боклукчийски кош. Двете момчета се разтреперили, а той се върнал до шофьорското място и им отворил вратите, за да слязат.
К. се обадил на баща си, за да се оплаче от случилото се в автобуса.
Впоследствие бил подаден сигнал в прокуратурата от бащата на К.. След извършена проверка, с постановление от 04.11.2025 г. представител на РП- Пловдив отказал да образува ДП, приемайки, че поведението на Й. не покрива признаците на престъпление от общ характер, а представлява непристойна проява по смисъла на УБДХ.
Така препис от постановлението ведно с материалите по делото били изпратени на Началника на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив по компетентност за съставяне на процесния АУАН.
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от обясненията на нарушителя на съдебна фаза и от приложените по делото доказателства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на повдигащия обвинението акт и призната от нарушителя, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна страна
От правна страна следва да се приеме, че установените от фактическа страна действия на Й., представляват непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към граждани, на публично място, с което си поведение същият е нарушил обществения ред и спокойствие, като в същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, поради което съставляват акт на дребно хулиганство, по смисъла на УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.