Решение № 3248 от 31.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 437/2022
- Вид
- Решение № 3248
- Подписан
- 31.05.2024
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Албена Александрова, МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА, Нели Савчева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3248 гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100500437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С определение № 60279 от 03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1224/2021 г. на ВКС, IV ГО, е оставил без разглеждане молбата на „М..Х“ АД за отмяна на основание чл. 303, ал.
1, т. 5 ГПК на решение № 270847/11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 47539/2018 г. на СРС, прекратено е производството по гр.д. 1224/2021 г. на ВКС, IV ГО, и делото е изпратено по компетентност на СГС с указания за извършване на процесуални действия по проверка относно редовността и процесуалната допустимост (включително спазването на преклузивния срок по чл. 259 ГПК) на въззивната жалба на „М..Х“ АД, като в зависимост от резултата на тази проверка да предприеме и следващите се съгласно ГПК процесуални действия по нейното администриране и разглеждане, респ. – по нейното връщане.
С решение № 270847 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 47539/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, „М.Х.“ АД е осъден да заплати на Д. Н. А. сумата от 8500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публикувани две статии – от 20.02.2010 г. и от 23.02.2010 г. във вестник „Труд“, представляващи разликата от уважения с влязло в сила решение по гр.д. № 8630/2015 г. на СРС, ГО, 125 състав, частичен иск от 1500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.02.2010 г., до окончателното плащане, както и сумата 1170 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „М..Х“ АД, в която се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Подържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е лишило дружеството от участие в съдебния процес. Аргументирано е, че не са му връчени, в качеството на ответник по исковете, препис от исковата молба с доказателствата, тъй като връчването е нередовно оформено по чл. 50, ал. 2 ГПК, при липса на предпоставките за това. По същество се подържа, че обжалваното решение е неправилно.
Твърди се, че определеният размер на претърпените неимуществени вреди не е доказан от страна на ищеца, като размерът му е прекомерно завишен. Релевира се възражение за 1 изтекла погасителна давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендират се разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Н.
А., с който се изразява становище за недопустимост на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение № 2734 от 02.05.2018 г., постановено по в.гр.д. № 10647/2016 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав е обезсилено като недопустимо решение № 7487 от 31.05.2016 г., постановено по гр.д. № 8630/2015 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, в която е бил осъден ответникът „М..Х“ АД на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Д. Н. А. сумата за разликата над 1500 лв. до размера от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на публикувани две статии – от 20.02.2010 г. и 23.02.2010 г. във в-к „Труд“, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е потвърдено решение № 7487 от 31.05.2016 г., постановено по гр.д. № 8630/2015 г. по описа на СРС, в частта, с която „М..Х“ АД на основание чл. 49 ЗЗД е осъден да заплати на Д. Н. А. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на публикувани две статии – от 20.02.2010 г. и 23.02.2010 г. във в-к „Труд“, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц.С. Б..
От показанията на св. Б. се установява, че с ищеца били колеги, като в периода 19952009 г. работили в СДВР. Свидетелства, че през м. февруари 2010 г. имало публикация във в. „Труд“, че ищецът бил свързан с А.П. и е предоставял телефони за ползване, свързани с полицията. След публикацията свидетелят се опитал да се свърже с ищеца, но не успял.
Впоследствие се свързал с него и двамата се срещнали няколко пъти на по кафе. Разказва, че при срещите им ищецът изглеждал много зле, бил разстроен, с влошено здраве и без парични средства след уволнението. Ищецът му споделил, че не може да спи, скарал се със съпругата си, както и че води дела във връзка с публикацията. Според свидетеля ищецът още не се е възстановил психически от преживяното.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушение при призоваването на ответното дружество, във въззивната инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Х. Г., Д.С.Д. и М.Е.В..
От показанията на св. С., призовкар при СРС, се установява, че във връзка с работата й е посещавала адреса „*******. Посочва, че там се намира сградата на бившия Полиграфически комбинат, която е в ремонт и не се обитава. Поддържа, че когато е ходила там, сградата била необитаема, виждала работници, строителни материали. Портиерът на сградата й давал сведения дали търсената фирма се намирала на адреса, както и новия й адрес в случай, че има такъв, което свидетелката отразявала в съобщението. Спомня си, че посещавала адреса през 2019 г. за връчване на документи на „М..Х“ АД. Поддържа, че разговорите с портиера се провеждали на централния вход на сградата откъм „*******“, като не е влизала в сградата. Твърди, че на входа не е имало табела на някоя фирма.
Свидетелят Д. изнася пред съда, че от 1993 г. работи на длъжност „ръководител на смяна на охраната“ и познава в детайли сградата на бившия Полиграфически комбинат.
Посочва, че през 2019 г. бил установен пропусквателен режим по отношение на централния вход на сградата. Пояснява, че отпред пред сградата имало охранител и ако някои искал да достъпи до входа на централната сграда, първо трябвало да мине през него. Посочва, че докато в сградата се намирало дружеството „М..Х“ АД при получаване на писма, поздравителни адреси и други документи, обикновено се обаждали на секретарката г-жа Г., и тя идвала да ги вземе, а в извънработно време или когато я нямало, охранителите 2 съхранявали документите до получаване. Посочва, че през 2018-2019 г., документите, които все още пристигали на адреса, били описвани от охранителя на смяна в тетрадка и съхранявани до пристигането на служителката М.В.. Последната идвала периодично, по един или два пъти в седмицата, за да взима получените документи. Твърди, че още през м. септември 2016 г., когато дружеството напуснало сградата, поставили табела, на която бил изписан адресът на новото местонахождение и телефон за връзка. Табелата стояла до края на 2019 г. – началото на 2020 г. Когато започнал ремонтът на сградата, вратите били отворени, навсякъде се движели работници, и не знае след това какво е станало с табелата, но е почти сигурен, че е била там до края на 2019 г. Поддържа, че на охраната, която била отпред на централния вход, имало изрични указания, при пристигане на хора, които носят документи, да посочват адреса, който е записан на табелата. Свидетелят посочва, че няма информация къде се намира тетрадката, в която охранителите записвали получените документи. Уточнява още, че табелата на която бил изписан адреса и телефона на ответното дружество била направена от по-дебела хартия (картон), формат А1, с черни букви и била поставена от вътрешната страна на прозореца на централния вход.
Свидетелката В., служител при ответника, посочва, че ремонтните дейности в сградата започнали след като дружеството напуснало адреса, през 2019 г. Пояснява, че поръчали на компютърните специалисти да изработят табела. Не знае какви били размерите на табелата, но буквите били черни, едри и болднати. Табелата била поставена на стъклото на централния вход и се виждала при влизане в сградата. Свидетелката посочва, че външно лице не можело свободно да влезе в сградата, а минавало първо през охраната, която се намирала отпред пред сградата. Твърди, че със шефа на охраната се договорили, охранителите да записват в тетрадка и да съхраняват документите, адресирани до „М..Х“.
Поддържа, че 1-2 пъти седмично ходила до адреса и взимала получените документи. Не е гледала и не знае какво е записано в тетрадката, водена от охранителите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалния закон – чл. 50, ал. 2 ГПК, в резултат на което ответникът е бил лишен да участва в производството пред СРС.
За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители, както и да отрази сведения относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят тези лица. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, 3 за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма.
В случая, от данните по делото се установява, че разпореждането от 07.08.2018 г. за изпращане и връчване на ответното дружество на препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, с указания за възможността да даде писмен отговор, е изпратено на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на седалище и управление на дружеството – гр.
София, бул. „*******“ № 47. Видно от удостоверяването на гърба на съобщение изх. № 3269492/12.11.2018 г., връчителят е отбелязал, че на адреса няма табела на фирма, не са намерени служители и по сведение на портиера на сградата, фирмата е напуснала адреса.
Отбелязани са и предходните дати на посещение на длъжностното лице – 10.10.2018 г. и 28.10.2018 г. /съответно сряда и неделя/. Въз основа на това удостоверяване СРС е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и е приел, че съобщението е редовно връчено.
Разпечатката съдържа 35 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e078f2a-03d5-4d81-9c6a-736882a49582