Решение № 354 от 16.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Пловдив, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. И.а като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20215330207020 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от М. СТ. Б., против наказателно постановление № 21-0432-000897 от 25.08.2021г. издадено от Началник на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са му отнети и общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно, тъй като не било описано в пълнота нарушението. Изложената фактическа обстановка в наказателното постановление се разминавала с отразените факти в АУАН. Не били посочени в пълнота наименованията на нормативните актове, чиито разпоредби били нарушени. Процедурата по установяване на административното нарушение била опорочена. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за 1 неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А.М. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени наказателното постановление. Излага съображения, че следвало показанията на единия от свидетелите по АУАН да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 18.08.2021г. около 18.35 часа в гр. Пловдив, на ул. „Кукуш“ срещу № 8Б посока изток- запад, жалбоподателят управлява лек автомобил Мерцедес Ц 200, компресор, собственост на Е. М. Б., с ЕГН: **********, с рег. № *******, като извършва следните нарушения: като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager Drug Test 5000 STK7, с REF 8323157 и LOT ARNF 0561 за установяване на употреба на наркотични вещества.

Издаден талон за медицинско изследване № 122183, с което е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП. А в наказателното постановление е посочено и, че освен, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за утановяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, и не изпълнил предписание за химико- токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотич.вещества или техни аналози.

2

В показанията си актосъставителят свид. Х.И. сочи, че на 18.08.2021г. бил дежурен по управление към 01 РУ и около 18:35ч. получил сигнал от автопатрул в състав Д.Н. Ц. и Р.С.М., който го уведомили, че на ул. „Кукуш“ са спрели лек автомобил и са установили жалбоподателят като водач. От същия било поискано да даде проба за употреба на наркотични вещества, но същият бил отказал. В последствие в сградата на 01 РУ при ОД на МВРПловдив, пред него също бил отказал да му бъде извършена такава проба с Drager Drug Test 5000, за което му съставил лично АУАН, който нарушителят подписал. Издал и талон за медицинско изследване. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля. На първо място, следва да бъде посочено, че показанията на свидетеля възпроизвеждат твърдения на другите двама свидетели (Д.Ц. и Р.С.), че същите са го уведомили, че водачът жалбоподател е отказал да бъде тестван за установяване на употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство, категорично се отрича и опровергава от показанията на свид. Д.Ц. и Р.С.- преки очевидци на случилото се, лично и непосредствено възприели случващите се събития имащи отношения към съставомерността на нарушението. Съдът намира показанията на свид. Х.И. за нелогични, непоследователни, вътрешно противоречиви и заинтересовани от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на недоверие посочени гласни доказателства не са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство. Не описват с детайли контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото. На следващо място, твърдението на свид.

Х.И., че жалбоподателят в сградата на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, отново изцяло се опровергава от показанията на свидетелите очевидци, спрели на място водача, извършили лична проверка, и придобили лични впечатления- свид.

Д.Ц. и Р.С.. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания (свид. Х.И.) се намериха, първо поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, в конкретния случай е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид наличието на вътрешни противоречия, от друга страна, 3 те се компрометират, опровергават и разколебават при съотнасяне и с останалите доказателствени източници- показанията на свид. Д.Ц. и Р.С.преки очевидци на случилото се, спрели автомобила за проверка, провели разговор с водача, извършили проверката, констатирали наличието или липса на нарушение. Свидетелските показания на актосъставителя са в пълно противоречие с показанията на свидетелите очевидци констатирали нарушението. В този смисъл, показанията на актосъставителя не са убедителни, и по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с липса на доверие посочените гласни доказателства не са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като не потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията му не представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се. С тази правна преценка, за обективно неверни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно противоречиви, опровергани от другите събрани по делото доказателства, неправдиво звучащи и при индиции на предубеденост. Съдът отдава и реалната възможност за объркване от страна на актосъставителя в показанията си, предвид множеството идентични случаи на извършени други нарушения от други лица. Ето защо, съдът приема свидетелските показанията на актосъставителя за недостоверни.

От показанията на свид. Д.Ц. и Р.С. свидетели при съставянето на АУАН, преки свидетели очевидци на протеклите събития, в това число забелязването на автомобила, спирането за проверка, установяването на водача, извършването на проверка и констатирането на нарушение, се установява, че на инкриминираната дата са изпълнявали служебните си задължения, като на улица „Кукуш“ са спрели автомобил марка Мерцедес за извършване на проверка. Извършили са проверка на документите на водача, като след запитване дали е употребил наркотични вещества, същият се притеснил. За това, съобщили на дежурната част в 01 РУ към ОД на МВРПловдив, че ще бъде тестван водач за употреба на наркотични вещества. След това, съпроводили водача до районното управление, където колегата им дежурен по управление (актосъставителят), и по изрично съгласие и съдействие на водача, изпробвал водача за употреба на наркотични вещества с тест Drager Drug Test 5000 STK7, с REF 8323157 и LOT ARNF 0561. Към 4 момента на проверката за наличието на наркотични вещества нарушителят не е създавал проблеми и е съдействал изцяло за извършването на проверката.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост, и с изрични твърдения за неизгодни за административнонаказващият орган, факти и обстоятелства от извършената проверка, поради което се ползват с висока доказателствена тежест и имат висока степен на достоверност. На първо място, показанията на свидетелите, в това число свид. Р.С., дори след предявяване за запознаване, преди даването на показания, на съставената от него докладна записка от 18.08.2021г., останаха непроменени относно това, че жалбоподателят доброволно и съдействайки на дежурния по управление, е бил тестван за наличието на наркотични вещества, с негово съгласие и разрешение. Не без значение е и обстоятелството, че въпреки, че свидетелите са служители на въззиваемата страна, същите в показанията си възпроизвеждат неизгодни за административнонаказващият орган факти и обстоятелства свързани със съставомерността на вмененото нарушение, а именно че нарушителят е бил тестван за употреба на наркотични вещества, а не, че е отказал да бъде тестван, поради което се ползват с годна и изключително висока доказателствена сила. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

Свидетелите са преки очевидци на случилото се, от момента на спиране на автомобила, до доброволното изпробване на водача за употреба на наркотични вещества. Свидетелските показания на тези свидетели, изцяло опровергават показанията на актосъставителя. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Всъщност, показанията им представляват придобити от тях преки и непосредствени впечатления от случилото се. Свидетелите в открито съдебно заседание, при спазване на процедурата предвидена в разпоредбата на чл.273 ал.1 от НПК, по 5 отстраняването им от съдебната зала при разпит на другите свидетели, с категоричност и без никаква доза колебание, изрично заявиха, че жалбоподателят доброволно е дал съгласие и е дал, да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотици, което в действителност се е и случило. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

Гласните доказателствени средства, събрани чрез показанията на свид.

Д.Ц. и Р.С. опровергат изцяло писмените доказателствени средства, и без това с ниска доказателствена стойност, докладна записка от 18.08.2021г. и талон за медицинско изследване. Това е така, на първо място защото, гласните доказателствени средства събрани устно и непосредствено пред съда от свидетели очевидци на случилото се, се ползват с по-висока доказателствена стойност, от съставената докладна записка и талона за медицинско изследване. Издаденият талон за медицинско изследване е съставен от актосъставителя, чиито показания съдът вече посочи, че не приема за достоверни, респективно обстоятелствата посочени в талона за медицинско изследване, че нарушителят отказва да бъде тестван, са недостоверни. На следващо място, доказателствената стойност на докладната записка е изрично опровергана и от показанията на нейният автор- свид. Р.С., който дори след изричното предявяване за запознаването й, непосредствено преди провеждане на разпита му, опроверга съдържанието й, като посочи, че жалбоподателят е бил тестван за наличие на наркотични вещества, а не че е отказал да стори това.