Решение № 317 от 23.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200589 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М. С. К. от гр. Пазарджик против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7574734, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакувания ЕФ.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по спора.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят М. С. К. е наказан за това, че на 01.06.2023 г. в 11.16 часа в обл. Пазарджик, на път I-8, км.195+230 е заснето нарушение с лек автомобил „******, като при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26, е заснет с мобилна радарна система ATCC TFR1-M609, насочена към гр. Пазарджик и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост – установена стойност на скоростта 71 км/ч., с което е нарушен чл.21, ал.2, вр.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № 7574734 от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 4629822 на 20.10.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено 2 нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола не е и приложена снимка от разположението на техническото средство, но в приложените фотоси са точно посочени GPS координатите на същото, поради което нарушението не се явява съществено. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са били автомобили, движещи се и в двете посоки. Отразени са и броя на установени нарушения 3. Протоколът е регистриран с № 1006р-8645/02.06.2023 г. В протокола е посочена и датата на проверката му от служител на ОД на МВР Пазарджик и свалянето на записите на нарушенията – 01.06.2023 г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна, тъй като в хода на проведеното административнонаказателно 3 производство са допуснати съществени процесуални нарушения, затрудняващи защитата на наказаното лице. На първо място в атакувания ЕФ не е посочена посоката на движение на автомобила на жалбоподателя – сочи се само, че мобилната радарна система ATCC TFR1-M609 е била насочена към гр. Пазарджик. В същото време в протокола за използване на АТСС е посочено, че са снимани движещи се автомобили и в двете посоки, т.е. посоката на движение на жалбоподателя и от протокола остава неясна. От G P S координатите на разположението на техническото средство и от снимките, тъй като автомобилът на жалбоподателя е сниман от задна страна, може да се направи все пак извод, че наказаното лице се е движило към гр.

Пазарджик. Това обаче се извежда от доказателствата по делото, но не и от съдържанието на самия ЕФ.

На следващо място в атакувания ЕФ е посочено, че се касае за нарушение при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. също е посочено, че се касае за ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с пътен знак, като обаче в протокола не е посочено в съответната графа какво е разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничението, до разположеното АТСС в метри. Това е особено важно в случая поради две причини – от GPS координатите на техническото средство, от снимките и от протокола може да се направи извод, че АТСС е разположено извън зоната на действие на знака В26, съответно при липса на посочване на какво разстояние е оттам, съдът е в невъзможност да установи дали са спазени изискванията за работа с техническото средство и дали същото коректно е заснело нарушението. Това процесуално нарушение е в пряка връзка и с друго такова. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на км. 195+230 на път I-8. В протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата също е посочено, че зоната на контрол с техническото средство е именно км.195+230 на път I-8. В случая нарушаването на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, поради което съдът е изискал информация за конкретния пътен знак от ОПУ Пазарджик и за зоната му на действие. От получения отговор е видно, че знакът е поставен на км.195+465 в посока гр. Пазарджик и действието му е до км.195+045. Следователно е видно, че ограничението за 4 движение със скорост от 60 км/ч не обхваща целия 195 км от път I-8, а само 420 метра от него (или иначе казано по-малко от половината). При това положение е от изключителна важност не само да се посочи точния метър на извършване на нарушението, за да е ясно дали въобще попада в участъка от км.195+465 до км.195+045, което е сторено, но и да се ангажират доказателства от АНО, че нарушението е извършено именно на това място в рамките на този участък, където ограничението на скоростта за движение е различна от тази за движение извън населено място. Посочването, че нарушението е извършено на км.195+230 при положение, че АТСС е поставено извън зоната на въведеното ограничение и без посочване в протокола на какво разстояние е от знака, въвеждащ ограничението, не само, че представлява съществено процесуално нарушение, но дори и не са ангажирани и доказателства от АНО, че именно на км.195+230 е точното място на нарушението, тъй като в изведените снимки от АТСС на нарушението липсва също така и отразяване на разстоянието между АТСС и автомобила, т.е. в случая нарушението остана и недоказано. Съдът само може да гадае къде точно на пътя се е намирал заснетия автомобил, дали е бил на посочения км.195+230 и дали въобще е бил в зоната на въведеното ограничение на скоростта при положение, че не само в протокола не е посочено точното място на позициониране на АТСС, но и самото техническо средство е позиционирано извън зоната на ограничение на скоростта, въведена със знак В26.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в ЕФ, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в ЕФ и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на ЕФ, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.

5

Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение. След като в ЕФ е посочено къде точно в рамките на км.195 от път I-8 е извършено нарушението, но няма информация на какво разстояние от знака, въвеждащ ограничението, и къде точно извън зоната на ограничение на скоростта е било позиционирано техническото средство за контрол, за да се извърши проверка дали действително заснетия автомобил е в зоната на ограничението на скоростта, както и липсва посочване на разстоянието между АТСС и заснетия автомобил, то са налице процесуални нарушения. Посочените са от категорията на съществените процесуални нарушения и са абсолютно основание за отмяна на ЕФ, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин и къде точно му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното. В същото време въобще не се ангажираха и доказателства от АНО, че нарушението е извършено именно в зоната на въведеното ограничение от 60 км/ч със знак В26.