Решение № 3884 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3884 гр. С, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110140385 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. К. Д - Б срещу „...... (....), ...., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., за установяване дължимостта на сумата 782,33 лева (левовата равностойност на 400 евро), представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз поради закъснение на полет . . от 31.12.2024 г. по дестинация С - Х, ведно със законна лихва от 21.02.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10616/2025 г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответното дружество е имал сключен договор за въздушен превоз за полет . . по дестинация С - Х, планиран по разписание на 31.12.2024 г., с час на излитане 06:30 ч. местно време, но същият е излетял по – късно от първоначално определеното време с повече от 3 часа, което е причинило на пътника изключителни неудобства, стрес и безпокойство. Поддържа, че в деня на полета се е явил навреме на летището, но ответникът изпълнил въздушният превоз със закъснение от над 3 часа. Сочи, че е отправил искане до ответника за заплащане на дължимото обезщетение, но такова не й е било изплатено. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски за двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор за въздушен превоз с ищеца, както и качеството му пътник. Поддържа, че процесният полет е бил изпълнен със закъснение от 05:06 часа при пристигане поради лоши метеорологични условия, изразяващи се в гъста мъгла. Сочи, че закъснението на процесния полет се дължи на пренасочване на въздухоплавателното средство към летище Б при изпълнение на предходния полет .. Н – С на 30.12.2024 г. късно вечерта. Полетът от Н е имал планиран час на кацане на летище С на 31.12.2024 г. в 01:20 часа местно време, а действителното време на пристигане на летище Б поради пренасочването е било в 01:40 часа местно време. Счита, че от описаната фактическа обстановка се установява наличието на извънредно обстоятелство, което представлява извънредно обстоятелство, което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета и което изключва отговорността на превозвача. Моли 1 за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищецът следва да докаже възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението, като и размера на обезщетението, дължимо се от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг. В тежест на ответника да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент (ЕО) 261/2004 г., респективно да докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.

С доклада по делото за безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е закупил билет за въздушен превоз за редовен полет .. по направление летище С- летище Х, планиран за 31.12.2024 г. с час на излитане – 06:30 ч. местно време, и час на кацане – 14:15 ч. местно време, както и че регистрацията за полета е приета и на ищецът е издадена бордна карта. Не е спорно и се признава от ответника, че полетът е осъществен на 22.04.2024 г. със закъснения повече от 3 часа, а именно с 3 часа и 16 минути при пристигане. Страните не спорят, че разстоянието между двете летища измерено по дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, пар. 4 от Регламент ЕО №261/2004 г. надвишава 1500 км. Следователно, безспорни са всички елементи, включени във фактическия състав на предявеното от ищеца право.

Спорно по делото е дали закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от заплащането на обезщетение по смисъла на чл.

5, § 3 на Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Ответникът твърди, че такова обстоятелство е пренасочването на въздухоплавателното средство към летище Б при изпълнение на предходния полет по направление Н – С късно вечерта на 30.12.2024 г. поради наличие на гъста мъгла на летището в гр. С.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че процесният полет .. по направление С – Х е следвало да се осъществи и е изпълнен с въздухоплавателно средство с регистрационен знак ..........-...... на 31.12.2024 г. с час на излитане 06:30 часа местно време.

Установява се, че със същото въздухоплавателно средство с №..........-...... е изпълнен и предходния полет .64116 по направление Н – С на 30.12.2024 г. с планирано време на заминаване 21:43 часа (20:43 координирано универсално време) и планирано време на пристигане 01:20 часа местно време (23:20 координирано универсално време) като самолетът е кацнал извънредно на летище Б в 01:40 часа (23:40 координирано универсално време). Съгласно представената МЕТАР информация за Летище С за 30.12.2024 г. към 23:00 часа координирано универсално време е налице замръзнала или свръхохладена мъгла, при която минималната хоризонталната видимост е 350 метра, а вертикалната - 30 метра при температура -4 Сº и относителна влажност 100%. Към 23:30 часа координирано универсално време не се установява промяна на времето и видимостта като е вписано в доклада, че не се очакват съществени промени в близко бъдеще, което е обусловило извънредното кацане на летателното средство с №..........-......, изпълняващо полет .64116 на летище Б, а не на летище С. Видно от писмо от ..... причина за отклоняването на полета към летище Б е решение на екипажа.

Според представената от ..... информация самолет с регистрация №..........-...... е кацнал на летище С в 10:52 часа на 31.12.2024 г. като за периода 01:20 часа до 11:40 часа на 31.12.2024 г. летище С е работело с въведени процедури за работа в условията на ниска видимост като са се пренасочвали и други полети за кацане на други летища. Полетът .64345 от С за Х с първоначално планиран час на излитане 06:30 часа местно време е излетял реално в 12:30 часа, при което е налице закъснение с 5 часа и 10 минути, което 2 обстоятелство се признава от ответника. Резервацията на Г. Б за полет .64345 е приета и е регистрирана от въздушния превозвач, за което на ищцата е издадена бордна карта.

Съгласно разпоредбата на чл.7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Такива извънредни обстоятелства са изброени примерно в 14 съображение на преамбюла на Регламента като следствие на случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, но само в случай, че тези извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. В тази връзка в съображение (15) от Регламента е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Съобразявайки практиката на СЕС, като "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г. могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (в този смисъл Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело C549/07, т. 23; Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело C-12/11, т. 29 и Решение на Съда от 17 септември 2015 г. по дело C-257/14, т. 36).

С решение на СЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения 14 и 15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004, нито чл.5 § 3 от същия ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство (т. 51). От друга страна, постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи, предполага да се вземе предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално обстоятелството, че поне при някои категории полети едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, както е в настоящия случай, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на полета или полетите след него (т. 52). Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет (т. 53).

В този случай той следва да докаже като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет (решение на СЕС по дело С-826/19).

В настоящия случай се установи, че е налице настъпило извънредно обстоятелство по смисъла на чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. – лоши метеорологични условия, изразяващи се в замръзнала мъгла, довела до намалена хоризонтална и вертикална видимост в периода за кацане на самолет с рег. №..........-......, при извършване на предходен полет, който самолет е бил предназначен да изпълни процесния полет .6 4345, поради което следва да се приеме, че е налице причинно – следствена връзка между това извънредно 3 обстоятелство и закъснението на разглеждания полет.

Ищцовата страна излага съображения, че не е налице основание за изключване отговорността на превозвача въпреки наличието на лоши метеорологични условия - гъста мъгла, тъй като както и самият ответник признава системата за лесно кацане на самолета при изпълнение на полет .6 4116 не е работела. Съгласно практиката на СЕС техническите повреди не могат да се квалифицират като извънредни обстоятелства, тъй като не се отнасят до събитие, което да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач. Неработещата системата за лесно кацане на самолета в мъгла при САТ I, II или III е препятствала кацането на летище С при изпълнение на полет .6 4116. Съгласно представената от ..... информация за периода 01:20 часа до 11:40 часа на 30.12.2024 г. летище С е работело с въведена САТ I за работа в условия на ниска видимост, като именно в този период - в 10:52 часа на 31.12.2024 г. самолет с №..........-...... е кацнал на летище С, а причината за отклоняване на полет .6 4116 към летище Б е по решение на екипажа на самолета. При това положение съдът приема, че до отклоняването на самолета, изпълняващ полет .6 4116, към летище Б се е достигнало не по причина влошените метеорологични условия, а поради неработеща системата за лесно кацане на самолета в мъгла, който технически проблем не представлява неочакван дефект в системата за безопасност на полета, за да се определи като извънредно обстоятелство. Напротив изправността на системите за кацане е част от нормалната дейност на превозвача и се намира под неговия контрол.