Определение № 370 от 02.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Враца, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20261400900078 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „АУТО КИНГ 2019“ ЕООД, ЕИК 205575989, и А. Й. Б. срещу „Н.И ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203490522.

С Разпореждане № 521/20.07.2026 г. исковата молба е оставена без движение поради констатирани нередовности относно страните, предмета и индивидуализацията на предявените претенции, фактическите им основания, петитума, цената на исковете и доказателствата.

След постъпване на поправена искова молба вх.№ 6002/05.08.2026 г. съдът е констатирал, че част от нередовностите са отстранени, но предметът на отделните отрицателни установителни искове продължава да не е индивидуализиран с необходимата степен на определеност.

Поради това с Разпореждане № 614/31.08.2026 г. съдът е предоставил на ищците последна възможност, като им е указал за всяко отделно оспорено парично вземане да посочат: правоотношението, от което ответникът го извежда; вида на вземането; периода, когато е приложимо; точния му размер; начина на формиране; фактурата, известието, поканата или друг документ, с който е обективирано; конкретното фактическо основание за твърдяната недължимост; лицето, спрямо което ответникът претендира вземането; а при твърдяна лична или солидарна отговорност на А. Б. – конкретното основание и вземанията, за които тя се отнася. Изрично е указано да бъде определена цената на всеки иск и петитумът да бъде приведен в съответствие с окончателно индивидуализирания му предмет.

В изпълнение на разпореждането е постъпила „Окончателна уточняваща молба“ вх.№ 7072/17.09.2026г., с която ищците заявяват, че поддържат десет отрицателни установителни иска, групирани по четири процесни превозни средства.

След съвкупна преценка на първоначалната искова молба, поправената искова молба от 03.08.2026 г., окончателната уточняваща молба, представените договори, известия, покани и останалите писмени доказателства, съдът приема следното:

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, и в какво се състои искането до съда. Не се изисква ищецът да посочва правната квалификация на претенцията или да доказва твърденията си още с исковата молба, тъй като квалификацията се определя от съда, а доказването се извършва след надлежното очертаване на предмета на спора.

Необходимо е обаче от фактическите твърдения и петитума да може да се установи материалното право, по отношение на което се търси защита. Това е особено съществено при отрицателния установителен иск, при който ответникът носи тежестта да установи правото, 1 чието съществуване ищецът отрича. Поради това спорното право следва да бъде индивидуализирано с белезите, позволяващи да се определи предметът на спора и обективните предели на силата на пресъдено нещо. В този смисъл е и Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ВКС.

Същевременно чл. 129 ГПК не може да се използва за задължаване на ищеца да дава правна квалификация на претенцията или да формулира различен иск, когато от изложените факти и петитума вече може да бъде определена търсената защита.

При тази правна рамка следва да се прецени изпълнението на дадените указания поотделно за всеки от десетте заявени отрицателни установителни иска.

С окончателната уточняваща молба вх.№ 7072/17.09.2026г. ищците са отстранили част от констатираните нередовности.

Окончателно са определили страните по производството – ищци са „АУТО КИНГ 2019“ ЕООД и А. Й. Б., а ответник е „Н.И ТРАНС“ ЕООД.

А. Л. Н. не се поддържа като самостоятелен ответник.

Изрично е заявено, че не се поддържат самостоятелни искове за прогласяване нищожност или унищожаемост на договорите.

Индивидуализирани са четирите процесни актива.

Посочено е, че се поддържат десет отделни отрицателни установителни иска, като за всеки е определена отделна цена.

Относно А. Й. Б. представените договори съдържат изрични клаузи, по силата на които същият е посочен като солидарен длъжник и поема при условията на чл. 101 и чл. 121–127 ЗЗД отговорност за задълженията на наемателя. Поради това предходната неяснота относно източника на твърдяната лична солидарна отговорност следва да се счита за отстранена.

Следователно неизпълнението на указанията не може да бъде обосновано с липса на индивидуализация на страните, липса на договорно основание за твърдяната солидарност или непосочване на броя на исковете.

I. ИСК № 1 – 24 420,35 лв., свързани С MERCEDES ACTROS, РЕГ. № ВР9449СВ По този иск указанията не са изпълнени изцяло.

Ищците определят спорното право като вземане за 24 420,35 лв. – „договорни начисления по фактури/известия на ответника, включително наемни възнаграждения и/или други начисления по договора“. Посочен е договорът, свързан с актива, неговата дата, страните и общият размер на отричаното вземане.

От представения договор обаче се установява, че той предвижда няколко различни по правопораждащ фактически състав парични задължения – месечен наем от 1 789,52 евро без ДДС, еднократен депозит от 3 067,75 евро без ДДС, задължения във връзка с разходи по използването на автомобила, административни санкции, разходи по автомобила и други самостоятелни престации.

При това съдържание на договора изразът „наемни възнаграждения и/или други начисления“ не позволява да се установи кои от тези материално различни вземания са включени в сумата 24 420,35 лв., в какъв размер е всяко от тях и за какъв период се отрича.

Писмените доказателства не могат да заместят липсващото процесуално твърдение.

Тяхната функция е да установят или опровергаят вече въведени в процеса факти, а не съдът да избере от съдържащите се в тях възможни вземания кои от тях ищецът е имал предвид.

Този извод съответства на Решение № 52/14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о. на ВКС, в което е прието, че когато фактическите твърдения са неясни, непълни или противоречиви, или е налице несъответствие между тях и петитума, съдът следва да приложи процедурата по чл. 129 ГПК, а редовност е налице, когато основанията и искането са ясно, пълно и непротиворечиво очертани.

По този иск исковата молба в съответната част подлежи на връщане, поради което 2 производството по него следва да бъде прекратено.

II. ИСК № 2 – 7 657 лв. BGTOLL, СВЪРЗАНИ С MERCEDES ACTROS.

По отношение на този иск съдът приема указанията за изпълнени в степен, позволяваща определяне предмета на спора.

Посочени са конкретният актив, естеството на претенцията – BGTOLL/пътни начисления, общият размер от 7 657 лв., правоотношението и лицата, спрямо които се отрича вземането. Представеният договор съдържа и изрична уговорка, че административните санкции, наложени при и по повод използването на наетото МПС през срока на договора, са за сметка на наемателя. Представените известия и останалите документи следва да бъдат преценени по същество относно това дали конкретните начисления действително са свързани с автомобила, кога са възникнали и дали са налице предпоставките за възстановяването им от наемателя. Тези въпроси касаят съществуването на вече достатъчно индивидуализираното спорно право и следователно са въпроси по основателността, а не по редовността на исковата молба. При това положение връщането на този иск би превърнало проверката по чл. 129 ГПК в предварителна проверка на доказаността на претенцията.

По този иск исковата молба в съответната част е редовна и следва да се разгледа.

III. ИСК № 3 – 13 500 ЕВРО НЕУСТОЙКА, СВЪРЗАНА С MERCEDES ACTROS.

Указанията са изпълнени.

Ищците отричат конкретно вземане от 13 500 евро, определено като договорна неустойка във връзка с конкретно посочения Mercedes. Представеният договор съдържа изрична клауза, предвиждаща неустойка в твърдо определен размер от 13 500 евро при предвидения в договора фактически състав, свързан с невръщането на автомобила след прекратяване или изтичане на договора. Следователно е налице еднозначно съвпадение между актив, договорно правоотношение, вид на вземането и размер.

Дали са осъществени фактическите предпоставки на клаузата, дали договорът е бил надлежно прекратен, дали е възникнало задължение за връщане, дали активът е бил върнат и дали самата клауза може да породи претендираните последици са въпроси по съществото на спора. Съдът не може да изисква от ищците като условие за редовност сами да дадат окончателната правна квалификация на тези факти.

По този иск исковата молба в съответната част е редовна и следва да се разгледа.

IV. ИСК № 4 – 15 600 лв., свързани С ПОЛУРЕМАРКЕ SCHWARZMÜLLER, РЕГ.

№ ВР1899ЕВ.

Този иск е останал нередовен.

Ищците определят сумата 15 600 лв. като „договорни начисления“, включващи наем, депозит „и/или други начисления“. Представеният договор за Schwarzmüller предвижда месечен наем 1 193,02 евро и отделен депозит 1 022,58 евро, наред с други възможни задължения. Не е посочено каква част от 15 600 лв. представлява наем, каква – депозит, дали са включени други начисления, кои са те и за кои периоди се претендират.

Наред с това по делото е представено известие, което свързва именно сумата 15 600 лв. с друг процесен актив – DAF FT XF 105, като в него са посочени конкретни фактури.

Съдът не възприема последното обстоятелство като доказателство, че искът относно Schwarzmüller е неоснователен. Значението му в настоящата фаза е различно: при изрично даденото указание ищците окончателно да отстранят предходното разместване на сумите между активите, окончателната молба отнася сумата към Schwarzmüller, докато представеният като източник на претенцията документ я свързва с DAF.

При това положение съдът не може без допълнителен избор от своя страна да установи дали се отрича вземането по конкретните фактури, посочени в известието за DAF, или друго вземане от същия размер, произтичащо от договора за Schwarzmüller. Това не е 3 доказателствен дефицит, а неотстранено противоречие при индивидуализацията на спорното право. В Решение № 52/14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о. ВКС изрично приема приложимостта на чл. 129 ГПК при неясни, непълни или противоречиви фактически твърдения.

По този иск исковата молба в съответната част подлежи на връщане, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

V. ИСК № 5 – 2 356 лв. BGTOLL, СВЪРЗАНИ С SCHWARZMÜLLER

И този иск е останал нередовен.

В окончателната уточняваща молба сумата 2 356 лв. е отнесена към Schwarzmüller и е определена като BGTOLL/пътни такси. Същевременно представеното известие относно DAF съдържа данни за четири нарушения, свързани с този влекач, като сумата на четири начисления по 589 лв. съответства именно на 2 356 лв.

Отново съдът не прави извод по същество, че тези начисления действително се дължат за DAF. Релевантното за настоящата проверка е, че окончателното процесуално твърдение отнася сумата към Schwarzmüller, а документът, чрез който претенцията е индивидуализирана, я свързва с друг актив. Не е посочено дали съществуват други BGTOLL начисления на обща стойност 2 356 лв., отнасящи се именно за Schwarzmüller, нито кои са те.

Съдът не може служебно да прехвърли спорното вземане от един актив към друг, защото това би означавало сам да определи предмета на отрицателния установителен иск.

По този иск исковата молба в съответната част подлежи на връщане, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

VI. ИСК № 6 – 13 500 ЕВРО НЕУСТОЙКА, СВЪРЗАНА С SCHWARZMÜLLER

Искът е останал нередовен.

Ищците окончателно отнасят неустойката от 13 500 евро към полуремарке Schwarzmüller. По представените документи обаче претенция за фиксирана неустойка от 13 500 евро е обективирана във връзка с DAF, като същият размер е посочен и в съответния договор. При положение че именно в изпълнение на Разпореждане № 614/31.08.2026 г. ищците е следвало окончателно да отстранят разместването между DAF и Schwarzmüller, остава неясно кое конкретно вземане от 13 500 евро се отрича във връзка с Schwarzmüller.

Съдът не може да замести това процесуално изявление чрез собствена преценка кой от договорите, известията или другите документи ищците вероятно са имали предвид.