Решение № 227 от 12.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Шумен, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиян. К. Ангелов при участието на секретаря В. С. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20243630200846 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0869-000949/18.05.2023 год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. чл.182ал.1 т.6 от ЗДвП на М. Д. М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. Жалбоподателят оспорва АУАН и НП като изтъква доводи за съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв. Д.Д. от АК София, който по същество поддържа депозираната жалба

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени и поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 02.01.2023г. в 10.02 часа, жалбоподателя М. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ“ с рег.№ В 3205 ТА , собственост на Р.П.Н. в с.Радко Димитриево обл.Шумен на ул.“Бургаско шосе“ , в 1 посока гр.Бургас, като при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч, управлява МПС със 111 км/ч, превишава с 61 км/ч, като скоростта е с приспаднат толеранс от -3%, установена с АТСС ARH CAM S1 №11743с3 с номер на нарушение от ЕЦОН №18469. В съдебно заседание, свид. С. Г./актосъставител/, И. И. и С. Х. заявиха , че АУАН е съставен във връзка със заснет автомобил, който е превишил скоростния режим в с.Радко Димитриево, като нарушението е установено с техническо средство. Посочените свидетели също така изтъкнаха, че след като са се запознали с декларацията, попълнена от собственика на автомобила, декларацията, попълнена от жалбоподателя, че именно той е лицето, което е управлявало автомобила в посочения по горе ден и час , последния е бил поканен н 14дневен срок да се яви за съставянето му на акт за установяване на административно нарушение и тъй като жалбоподателя не се е явил в този срок, АУАН е съставен в негово отсъствие и съответно впоследствие изпратен за връчването му.

За така установеното нарушение на жалбоподателя М. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 949 от 02.02.2023г., като актосъставителят счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП По делото са събрани доказателства от които се установява, че на 14.01.2023г. на жалбоподателя е била връчена покана за съставяне на АУАН, като това е следвало да стане в двуседмичен срок от връчването на тази покана. Очевидно жалбоподателя не се е явил в указания му срок, тъй като на 02.02.2023г., акта е съставен в негово отсъствие и изпратен за връчването му. На 14.04.2023г., въпреки, че жалбоподателя е отказал да му бъде връчен съставения АУАН е отразил възражения по същество, а именно, че не той е управлявал посочения по горе автомобил, тъй като не бил в него контролния талон.

Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП № 23-0869000949/18.05.2023 год . на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 182ал.1 т.6 от ЗДвП на М. Д. М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца . Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. Г./актосъставител/, И. И. и С. Х.. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. От приобщените по делото писмени доказателства, а и от свидетелските показания на С. Г. , И. И. и С. Х. се установява, че нарушението е установено в с.Радко Димитриево обл.Шумен , като скоростта на - л.а „Мерцедес Ц 250 ЦДИ“ с рег.№ В 3205 ТА е била засечена именно в рамките на горепосоченото населено място. . При максимално допустима скорост за движение в населено място - до 50 км/ч, автоматизираното техническо средство фиксирало скорост на движение 115км/ч. на л.а „Мерцедес Ц 250 ЦДИ“ с рег.№ В 3205 ТА , като е приложена снимка № 11743С3/0473059, като в АУАН и в атакуваното наказателно постановление е отчетен толеранс от -3%, и е прието, че жалбоподателя е управлявал МПС със 111 км/ч. Приложен по административно - наказателната преписка и приет по делото като писмено доказателство, е задължителният в случаите на ползване на 2 мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, който е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Протоколът е попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч.

Чл. 10, ал. 3 от Наредбата регламентира, че съставеният на основание ал. 1 от нормативния документ протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, която има за цел да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола.

Подобна снимка е налична сред доказателствения материал, доколкото е налице работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Налице са доказателства и за техническата изправност на използваното средство /протокол за проверка № 133-СГ-ИСИС/09.11.2022г.. на Института по метрология.

По делото са събрани доказателства, установяващи, че към датата на осъществяване на описаното по горе нарушение са били налични пътни знаци, обозначаващи начало и край на населено място. От описаните по горе декларации, попълнени на основание чл.188 от ЗДП, съответно от собственика на лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ“ с рег.№ В 3205 ТАР.П.Н. и жалбоподателя М. М. става ясно, че именно последния на 02.01.2023г. в 10.02 часа, е управлявал този автомобил със скорост от 111км/ч в с. Радко Димитриево.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, а именно при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч, обозначено с пътен знак „Д-11“ управлява МПС със 111 км/ч , превишавайки ограничението с 61 км/ч, което означава, че виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП. При това положение, а и с оглед въведеното ограничение на скоростта за движение в населено място, се налага извод, че превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 61 км/ч., от което следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която за превишаване за превишаване над 50 km/h се предвижда наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. като в конкретния случай превишението е 11 км/ч над 50км/ч, поради което правилно е определен размера на наложената глоба от 800 лева.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в 3 процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанията в техния абсолютен размер. съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Съдът не споделя възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, застъпени в жалбата, че акта за установяване на административно нарушение не му бил предявен, тъй като по делото са събрани неоспорими доказателства, че единствено процесуалното поведение на жалбоподателя е причина това да не се случи, защото същия първо не се е явил в указания му срок за съставяне на АУАН, а впоследствие е отказал същия да му бъде връчен, очевидно след като се е запознал със съдържанието му, тъй като е отразил доста подробни възражения.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0869-000949/18.05.2023 год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен .

ОСЪЖДА М. Д. М.

ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4

5