Решение № 773 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100102286 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано след обезсилване на решение № 260083/10.02.2022г. по гр.д. № 15089/2019г. на Районен съд - Варна, поради неподсъдност на спора и връщане на делото за разглеждане от родово компетентния окръжен съд, на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК с решение № 1342/01.11.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по в.гр.д. № 1072/2022г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 3403/07.11.2023г., постановено по гр.д. № 250/2013г. на ВКС.

Образувано е по предявен от К. К. срещу община Варна, иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че К. К. е собственик на 1/2 идеална част от реална част с площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 16 549 кв.м., находящ се в гр. Варна, район "М.", ж.к. ”В.**”, която реална част е очертана с червен цвят на комбинирана скица на вещото лице инж. С. К. /л. 352 от гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/, при граници на целия имот: ПИ №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,

***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.** и ***.***.**, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1978г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба - 24.09.2019г. /вкл./, чрез присъединяване владението на праводателите си - Р.С. в периода от 1967г. до смъртта му през 1978г. и В. Р. Н., осъществено в периода от 10.09.1941г. до смъртта му, починал на 18.09.1967г.

В исковата молба, ищецът К. К. твърди, че е придобил 1/2 идеална част от реална част с площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***.***.**, целият с площ от 16 549 кв.м., 1 находящ се в гр. Варна, район "М.", ж.к.”В.**”, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1978г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 24.09.2019г. /вкл./, чрез присъединяване владението на праводателите си - Р.С. в периода от 1967г. до смъртта му през 1978г. и на В. Р. Н., осъществено в периода от 10.09.1941г. до смъртта му, починал на 18.09.1967г., което придобивно основание е уточнено с молба от 04.03.2020г.

Към момента на подаване на исковата молба, спорната реална част, е включена в границите на имот № ***.***.** по КККР, а с последващо изменение на КК, е част от ПИ с идентификатор № ***.***.**.

Владението върху спорната реална част, попадаща с площта и границите си в имот, представляващ дворище пл. № **-41 по плана на ж.к.”В.**”, е установено от В. Р. Н., въз основа на договор от 10.09.1941г., който е упражнявал фактическата власт върху него с намерение за своене до смъртта му, починал на 18.09.1967г., а след това от праводателя му Р.С. до неговата смърт, починал на 18.09.1967г.

Останалата 1/2 идеална част е съсобствена на наследниците по закон на сестрата на ищеца Р.

К.а.

Правният интерес от предявяване на положителният установителен иск се обосновава с твърдения, че ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, идентичен на ПИ с идентификатор № ***.***.**, е актуван от община Варна, за което е издаден акт за частна общинска собственост № 7066/13.08.2012г., който не се ползва с правопораждащо действие и не легитимира същата като носител на вещното право на собственост.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, оспорва предявения иск заявявайки свои права, изключващи тези на ищеца.

Твърди се, че ПИ с идентификатор № ***.***.** е придобит от община Варна по силата на закона, на осн. § 42 ПЗР ЗОбС, според която разпоредба застроените и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Процесният имот е придобит от Държавата, на осн. чл. 6, ал. 1 ЗС /отм./, тъй като не е принадлежал на друго лице, а към деня на влизане в сила на ЗОС, той е отреден за “училище”, съгласно Заповед № 24/03.04.1989г. на Председателя на комисията “ТСУС”, на осн. чл. 32, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 75 ППЗТСУ /отм./, с която е одобрено изменението на ЗРП на ж.к.”В.”, IV м.р., гр. Варна, поради което собствеността, е преминала в патримониума на община Варна.

Давността по отношение имотите, които са частна държавна собственост, е спряла да тече, с оглед императивната разпоредбата на § 1 ЗД на ЗС, поради което предявеният иск, е неоснователен.

Изложеното е обусловило и правния интерес от предявяване на насрещен иск за 2 установяване право на собственост върху 1/2 идеална част от реална част с площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***.***.**, целият с площ от 16 549 кв.м., находящ се в гр.

Варна, район "М.", ж.к.”В.**”, придобито, на осн. § 42 ПЗР ЗОбС и предаване владението върху нея, на осн. чл. 108 ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по насрещния иск К. К., е депозирал писмен отговор, с който настоява за отхвърляне на предявения иск, тъй като 1/2 идеална част от процесната реална част е придобита от него на посоченото в първоначалната молба основание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост. Придобивното основание, на което ищецът твърди, че е придобил вещното право на собственост е уточнено при първоначалното разглеждане на делото с молба от 04.03.2020г. /л. 133 от гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/, а спорната реална част от имот № ***.***.**, е индивидуализирана, посредством заключение на допусната СТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. К..

Събраните пред районния съд доказателства не губят процесуалната си стойност. Те са надлежно събрани, като фактът на обезсилване на съдебното решение поради нарушение на родовата подсъдност на спора не води до изключване на събраните доказателства или до нужда всяко процесуално действие, свързано със събиране и оценка на доказателствата, да се извършва отначало. В този смисъл решение № 158 на ВКС по гр. д. № 493/2021г., IV г. о., Ангажираните писмени доказателства установяват, че с договор за покупко-продажба от 10.09.1941г., съставен в изискуемата от закона форма на НА № 44, том V, регистър № 3492, дело № 224/1991г. /л. 61 от делото и л. 134 от гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/, В. Р. Н., е придобил правото на собственост върху лозе - хавра, находяща се във Варненските лозя в местността “Планово” с площ от 7 дка, при стари граници по НА № 82 от 28.02.1918г. Л.А., наследници на М.А., а съгласно удостоверение на Варненското общинско управление № 31 от 09.09.1941г. - път, Р., дере, П.Р. и Ф.Г., съгласно записка за вписване на нотариален акт за продажба, в който са отразени четливо границите на имота /л. 136 от гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/.

След смъртта си, В. Р. Н. е наследен от своите девет племенници, измежду които Р. К. С., роден през 1917г. /л. 139/, явяващ се баща на ищеца К. Р. К., факт, който не се оспорва от ответната страна.

На 13.04.1990г., Р. С.а, ищецът К. Р. К. и Р. К.а, като наследници на Р. К. С., са се снабдили с КНА № 7, том V, дело № 1746/1990г. /л. 7/, с който са признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, съставляващ дворно място от 2 200 кв.м., находящо се в гр. Варна, ж.к.”В.”, представляващо дворище пл. № ** ** по плана на ж.к.”В.” IV микрорайон, заедно с жилищна сграда в това дворно място при граници: път, бл. на ДЗС, дере и В. С.ов С.ов.

Съгласно служебна бележка от 22.07.1991г., издадена от ОбНС, “Държавни имоти”, за имота по НА № 7/1990г., а по скица № 546/22.07.1991, находящ се в кв. 9, парцел № **, находящ се 3 в ж.к.”В.”, няма записано одържавяване в регистрите на службата /л. 139/.

В скица № 526/28.07.1991г. е посочено, че имот пл. № ** **, е записан на Р. С.а, К. К. и Р.

К.а, въз основа на НА № 7, том V от 1990г. със забележка, че имотът по НА е 2 200 кв.м., а по скица - 3 180 кв.м.

Р. К.а е починала на 04.01.2010г. и нейни наследници по закон са децата й - Д.В. и Я.В.

/л.19/.

Р. К.а е починала на 03.05.2014г. и е била наследена от сина си К. К. и по право на заместване от децата на починалата преди нея дъщеря Р. К.а.

Съгласно постановките на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.

Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.

Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Изхождайки от тези задължителни постановки, съдът приема, че, за да опровергае легитимиращото действие на КНА, ответникът община Варна, следва да установи, че титулярът на акта не е бил собственик, защото са съществували пречки за придобиване на собствеността.

В хипотезата на § 42 ПЗР ЗОбС, на която ответникът се позовава, общината придобива собствеността върху определен недвижим имот само, ако държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно.

С акт за частна общинска собственост № 7066/13.08.2012г., община Варна, е актувала ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК с площ от 18 246 кв.м. при граници: ПИ № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, №

4

***.***.** и № ***.***.**, като общински, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, съгласно която разпоредба, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона /л. 9/.

Актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост.

Само в случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината, то той има легитимиращо действие. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината, съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.