Определение № 813 от 12.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 813 гр. София , 12.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000600736 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр ал. 2 вр.ал.1вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

С протоколно определение на СГС-НО, 10 състав от 18.05.2021 г., постановено по НОХД № 1038/2021 г. по описа на същия съд, на основание чл. 249 ал. 2 вр. с чл. 248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, указани в мотивите на определението, като е постановено в случай на влизане в сила на определението по чл. 248 ал.1, т.3 във вр. чл. 249 ал.2 от НПК делото да бъде върнато на СГП.

Срещу това определение е постъпил въззивен частен протест от прокурор в СГП.

Твърди се в протеста, че това е второ поредно връщане на делото след като на 23.07.2020 г. съдебен състав, председателстван от същия председател, е върнал делото на СГП по изготвения обвинителен акт от 06.01.2020 г. и че поради това е последвало прецизиране на обвиненията по реда на чл.219, ал.1 от НПК и изготвяне на нов обвинителен акт от СГП на 16.03.2021 г. Прокурорът счита, че с последния обвинителен акт са били отстранени всички неясноти и нарушения, които са били допуснати по мнение на съда. Твърди също, че обстоятелствената част на обвинителния акт е била в значителна степен разширена с цел да се очертаят по-добре значимите предели на инкриминираните обстоятелства от обективна и субективна страна. По тази причина намира мотивите на СГС за връщане на делото с недоумение. Счита, че чрез тях съдът не само, че не е последователен в позицията си относно основанията, довели до връщане делото на прокуратурата на 23.07.2020 г., но че и разширява и надгражда същите с обстоятелства, които преди не е поддържал. Намира, че по този начин прокуратурата бива поставена при крайно неблагоприятни и нееднакви условия от страна на СГС вследствие на очертаната липса на последователност, при която веднъж се 1 поставят едни доказателствени стандарти по реда на чл.246, ал.1-3 от НПК, а втори път същите се изоставят самоцелно и се поставят вече съвсем други процесуални изисквания.

Твърди, че това води единствено до забавяне хода на производството и отказ от правосъдие, тъй като прокуратурата бива лишена априори от възможността при условия за състезателност да разгърне обвинителната си теза. Заявява също, че е накърнен и принципът на равенство на страните в процеса, тъй като самото разглеждане на делото става практически невъзможно, както и че проведените до момента етапи на съдебния наказателен процес водят до извода, че са насочени към ограничаване правата на прокуратурата, защото на практика същата е лишена от равенство на възможностите да участва пълноценно в процеса съобразно изискванията и на чл.12, ал.1 от НПК. В протеста се изтъква още, че и в съдържателен план мотивите на СГС не убеждават в тяхната правилност, защото, по мнение на подалия протеста прокурор, посочените в откритото съдебно заседание от 18.05.2021 г. „несъответствия“, касаещи обективната страна на повдигнатите обвинения спрямо Д. и Т. - обстоятелства относно длъжностни характеристики, които не съответствали като дата на издаване на инкриминирания период, респективно действащите инструкции, регламентиращи полагането на достатъчно грижи за ръководенето на възложените им функции по опазване на банковото имущество на „Уникредит Булбанк“ АД, представляват въпроси по съществото на делото и съдът не е следвало да дава на прокурора предписания в тази насока. В тази насока се поддържа, че след като счита, че такива несъответствия са налице, то съдът следва да се произнесе по тях с крайния акт по делото - присъдата, като оправдае подсъдимите за онези от тях, за които приема, че не са били в унисон с действащите към момента на осъществяване на изпълнителните деяния документи. Според прокурора с обвинителния акт са наведени достатъчно твърдения за време, място и начин на извършване на престъплението, както и за причинения общ престъпен резултат в рамките на продължаваната престъпна дейност. В тази връзка се поддържа становище, че не е налице непреодолима неяснота по тези въпроси, в т.ч. и по отношение на описанието на присвояването на средствата по пунктове 29 и 30, за които е посочено от съда, че не било уточнено подсъдимата К. да е сторила това чрез прехвърлянето на сумите в резултат на обратен счетоводен запис и във връзка със задълженията на подсъдимия Д. да контролира ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на паричните средства в банката. Твърди се също, че е налице ангажирано твърдение за присвояване на сумите от страна на подсъдимата К. във всяко едно изпълнително деяние поотделно, което е пояснено и в диспозитивите за обв. Д. и за обв. Т..

Заявява се също, че някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват елементи относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и че затова липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което същите не може да се третират като основания за връщане на делото.

Сочи се, че тези обстоятелства са от описателно-пояснителен характер, като например критикуваните от СГС на стр.5 от обвинителния акт пояснения, че обв. К. е внасяла част от сумите по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Претендира се, че в случая както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт не са налице 2 непълноти от естество да поставят под съмнение съставомерните признаци на деянията и участието на обвиняемите лица в тях. Застъпва се становище, че коментираната непоследователност от страна на СГС (независимо дали е заседавал в един и същи или различни съдебни състави) води до двусмисленост на отстояваните процесуални стандарти относно законосъобразните изисквания, които съдът предявява към окончателен инструмент по делото и прави същите неясни и неразгадаеми за органите на прокуратурата.

Относно обвиненията спрямо Д. и Т. в протеста се заявява, че прокуратурата е изпълнила стриктно задълженията си да посочи всички регулации и вътрешнобанкови правила в тази насока и че даже по един твърде описателен и подробен начин е индивидуализирала същите поотделно към всяко едно изпълнително деяние, за да не възниква каквото и да е съмнение кой, кога, какво, къде и как не е изпълнявал. Излагат се и аргументи, че е налице пряка причинно-следствена връзка между деянията и резултата, както и относно квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“, което, според прокурора, е отчетено за обв. И. К. на л.77-78 от обвинителния акт, на л.81-82 за обвиняемия И. Д. и на л.83-84 за обвиняемата М. Т.. Във връзка с гореизложеното се заявява и становище, че даже и да са налице погрешно посочени регулаторни актове, които не са били в действие към момента на извършване на деянията, то това е въпрос по съществото на казуса и съдът следва да го отчете не като критикува прокурора за твърде подробното му изложение по фактите и правото, а като ги изключи от предмета на обвинението чрез постановяването на съответния оправдателен диспозитив, който в най-пълна степен би защитил и гарантирал правата на обвиняемите лица в процеса.

Съобразно така изложеното подалият протеста прокурор счита, че изготвеният от СГП обвинителен акт от 16.03.2021 г. отговаря на изискванията на чл.246, ал. 1 НПК (и че даже ги надхвърля), както и на приетото с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, тъй като в обстоятелствената част и диспозитива на същия са посочени всички съставомерни обективни и субективни признаци на престъпленията и участието на подсъдимите лица в него, като не са допуснати твърдените нарушения от страна на СГС, а обсъдените такива не са съществени по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 вр. ал.1 вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Поради това и на основание чл.249, ал.3 от НПК прокурорът от СГП предлага да бъде проверена изцяло правилността и законосъобразността на протестираното определение на СГС, с което съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, и същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на СГС със задължителни предписания за провеждане на ново разпоредително заседание.

Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

Въззивният съд не споделя упрека на СГС за наличието на противоречие в обвинителния 3 акт относно фактическите признаци, относими към механизма на присвояване на инкриминираната сума. За да обоснове съществуването на такова противоречие, градският съд е приел, че съгласно съдържанието на обвинителния акт формулировката на продължаваната престъпна дейност на подсъдимата И. К. се основава на фактите, че през целия период на продължаване на престъпната дейност подсъдимата К. е генерирала счетоводни операционни записи по освобождаване на обратно прехвърляне на парични суми в касовата си наличност в модул „VOULT“ на банковата информационна система от касовата си наличност, като по този начин присвоила сума от 711 000 лв., 160 000 щатски долара с левова равностойност посочена в обвинителния акт, 493 000 евро с левова равностойност посочена в обвинителния акт или общо 1 910 955.39 лв., но че в действителност по така описания механизъм се твърди подсъдимата К. да е извършила поголямата част от деянията - тези от 1-ви пункт до 28-ми пункт от обвинителния акт, но не и инкриминираните деяния по пункт 29-ти и 30-ти от обвинението, касаещи парични суми в долари и евро, относно които в диспозитива на обвинителния акт не се твърди да е реализиран механизъм на присвояване, идентичен с предходните пунктове на обвинението и че поначално за тях не е описан друг възможен механизъм на присвояване на имущество. В тази връзка е констатирано, че в обстоятелствената част на обвинителния акт при описанието на деянията по пункт 29-ти и 30-ти от обвинението на подсъдимата К. са описани счетоводни записи в посочената система справка касов метод на “VOULT” за движение на „пари на път“, представляващи ценни пратки на главна каса на банката, включително и относно сумите, инкриминирани по тази част от обвиненията, но че същевременно не се твърди по отношение на тези пратки да е извършен счетоводен операционен запис по обратно прехвърляне на парични суми в касовата наличност на подсъдимата К.. Тук, на първо място, следва да се отбележи, че така описаната „престъпна схема“ /като каквато е квалифицирана в обвинителния акт на стр. 5/ на практика не касае механизма на твърдяното присвояване, а механизма на прикриване на присвоените парични суми и на тяхната липса, като в този именно смисъл са и изложените фактически твърдения на стр. 2 и стр.3 в обвинителния акт – „За да не се разкрият своевременно тези действия, обв. К. ги прикривала чрез електронни операции в момента на извършваните проверки и ревизии на касата й…, като съобразно предоставените й от банката служебни права за допуск генерирала в модула ВОЛТ на банковата информационна система счетоводен операционен запис, чрез който присвояваните от нея парични средства били представяни виртуално като ценни пратки „пари на път“, т.е. били предназначени за изпращане към други клонове на банковата институция, докато реално не постъпвали в същите, а се присвоявали от обв. К. по неустановен по делото начин. По този начин в момент на проверка на касата на К. от проверяващите липсващата в нея парична сума не фигурирала в модула като нейна касова наличност и така същата била прикривана пред ревизиращите органи.“ /стр.2/; „Липсващата касова наличност на обв. К. била прикривана, като в момента преди извършването на внезапна ревизия от служители на Управление „Частно банкиране“ обв. К. прехвърляла натрупаната в определен период липсваща сума в модула ВОЛТ като „пари на път“, т.е. вместо налични пари в касата й 4 парите са се отчитали като изпратени в наличност по други каси на банката, без реално да са постъпвали там……Така по време на внезапна ревизия на обв. К. счетоводно липсващите парични суми не фигурирали като касова наличност на и по този начин били прикривана натрупващата се липсваща касова наличност.“ /стр. 3/. Съгласно задължителното тълкуване по т.4.2 на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.