Решение № 209 от 07.07.2021, Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 209 от 07.07.2021 г., постановено по НАХД № 8477/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постановление от 11.06.2021 г. на прокурор при СРП, с което е внесено предложение обвиняемият Б. Н. П., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 19.06.2020 г. около 08:50 часа, в гр. С., на бул. „П Я.“, в близост до кръстовището образувано с бул. „С.Ш.“, в посока бул. „Ч.В.“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото извършил агресивни действия, целящи физическа саморазправа с намиращия се в лек автомобил „Р.“ с ДКН № [НОМЕР] К.К.Д. - направил опит да го удари с ръка в главата, хванал с ръце поставения от К Д. предпазен автоколан и дърпайки го притиснал Д. към автомобилната седалка и се опитал да влезе в управлявания от Д. лек автомобил, като деянието е било извършено при управление от страна на Б.П. на лек автомобил „Фолксваген“, с ДКН № [НОМЕР].

В съдебно заседание за СРП, редовно уведомена, не се явява прокурор.

Защитникът адв. В счита, че от събраните по делото доказателства не се установявало по категоричен начин обвиняемият да е извършил описаните от прокурора хулигански действия. Заявява, че дори същите да са били извършени, то трябвало да бъдат подведени под разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Евентуално, ако съдът приеме, че има осъществено престъпление, то защитникът моли за налагане на глоба по реда на чл.78а от НК в минимален размер.

Обвиняемият П. се придържа към становището на защитника си и иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Б. Н. П. е роден на г. в село Г., община К., област В. Същият е българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи като складов работник в „Д.Л.“ ЕООД, с адрес: гр. С., ж.к. „Д, бл. , вх. , ет. , ап. , с ЕГН **********.

Видно от справката му за съдимост обвиняемият П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

На 19.06.2020 г. около 08:50 часа, свидетелят К Д. управлявал лек автомобил марка „Р.“ с ДКН № [НОМЕР], като се движел в гр. С., по бул. „П Я.“, в посока от бул.

„Драган Цанков“ към бул. „Ч.В.“. Преди кръстовището образувано с бул. „С.Ш.“ той направил маневра за престрояване в локалното платно за движение. При извършването на маневрата чул звуков сигнал от клаксон на автомобил, който бил подаден от попътно движещ се автомобил „Фолксваген“ с ДКН № [НОМЕР], управляван от обвиняемия Б.П.. Обвиняемият счел, че при извършване на маневрата свидетелят Д. е отнел предимството му при движението по пътя и затова подал звуковия сигнал с клаксона на автомобила си. След като превозното средство шофирано от свидетеля Д. спряло в колоната от автомобили, обвиняемият П. спрял с лекия си автомобил зад него. Обвиняемият слязъл от лекия автомобил и заплашително тръгнал към автомобила на свидетеля Д.. Приближил се до него и търсил физическа саморазправа с Д., който се опитал да се извини, ако е допуснал някакво нарушение при управлението на 1 автомобила. Въпреки това обвиняемият П. замахнал да удари свидетеля Д. с ръка в главата, но не успял, след което хванал с ръце поставения от свидетеля Д. предпазен автоколан и дърпайки го притиснал Д. към автомобилната седалка. При опит да се защити от проявената към него физическа агресия, свидетелят Д. напръскал със сълзотворен спрей обвиняемия П.. Понеже автомобилите пред превозното средство управлявано от свидетеля Д. се придвижили напред, той също преместил напред своя автомобил и отново спрял в колоната от леки автомобили. Обвиняемият също придвижил автомобила си напред и спрял в дясно от автомобила на свидетеля Д..

Слязъл отново и направил опит да влезе от дясната страна в автомобила на свидетеля Д., опитвайки се да отвори вратата му, но не успял, тъй като вратите на превозното средство били заключени. Макар свидетелят Д. да помолил обвиняемия П. да изчака на място идването на полицейски патрул, който да изясни случая, обвиняемият П. напуснал местопроизшествието.

Изложената фактическа обстановка категорично се установява от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на обвиняемия Б.П.; показанията на свидетелите К Д. и В Р, и справка за съдимост на обвиняемия П..

Свидетелят К Д. не само е бил очевидец, но и потърпевш от случилото се, като подробно разказва как на процесната дата се придвижвал с лек автомобил марка „Р.“ с ДКН № [НОМЕР], в гр. С., по бул. „П Я.“, в посока от бул. „Драган Цанков“ към бул.

„Ч.В.“. Преди кръстовището с бул. „С.Ш.“ той направил маневра за престрояване в локалното платно за движение, като при извършването на маневрата неволно засякъл друг автомобил, като махнал с ръка и пуснал за кратко аварийните светлини, за да се извини. Малко след това, когато спрели на кръстовището, водачът от другия автомобил, който бил обвиняемият П., слязъл от превозното средство и отишъл до автомобила на Д., като започнал да се държи агресивно. Обвиняемият П. се опитал да удари Д. с ръка в лицето, но Д. се преместил и П. само леко го закачил. Тогава свидетелят Д. взел сълзотворен спрей, който носел в себе си и напръскал обвиняемия.

Обвиняемият П. хванал автомобилния колан, с който бил закопчан свидетелят Д. и го притиснал към автомобилната седалка, като го обиждал, но свидетелят не помнел точните думи. В този момент автомобилите пред Д. се изместили напред и той също преместил автомобила си. Обвиняемият също придвижил автомобила си напред и спрял в дясно от автомобила на свидетеля Д.. Слязъл отново и направил опит да влезе от дясната страна в автомобила на свидетеля Д., опитвайки се да отвори вратата му, но не успял, тъй като вратите на превозното средство били заключени. Макар свидетелят Д. да помолил обвиняемия П. да изчака на място идването на полицейски патрул, който да изясни случая, обвиняемият П. напуснал местопроизшествието. Свидетелят Д. на въпроси на съда беше категоричен, че обвиняемият не е отправял към него някакви заплахи или закани за убийство, или за физическа саморазправа. Не му е казвал, че ще го пребие или убие. Свидетелят не си спомнял и конкретни псувни по негов адрес. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят Д. е бил единственият очевидец на случилото се, като достоверността на неговите думи съдът извежда и от това, че самият свидетел ясно посочи, без да преекспонира случая, че обвиняемият не е отправял към него някакви заплахи или закани за убийство, или за физическа саморазправа, не му е казвал, че ще го пребие или убие, каквото Д. спокойно можеше да заяви, след като не е имало други очевидци и за да утежни положението на лицето, което е агресирало срещу него, но свидетелят не го стори. Именно тези уточнения на 2 свидетеля наложиха делото да бъде върнато на прокурора поради установени нови фактически констатации и преекспониране на случая в първото прокурорско постановление, въз основа на което беше образувано делото. Свидетелят също така си призна, че е напръскал обвиняемия със спрей при създалата се конфликтна ситуация, тоест не се опита да прикрие своето поведение в отговор на нападението.

Свидетелят Рогозянски е колега на обвиняемия П. и не е бил очевидец. Разбрал за случилото се от самия обвиняем, който след инцидента отишъл на работа със зачервени и подпухнали очи от напръскването със сълзотворния спрей. Свидетелят попитал П. какво му се е случило, а той отговорил, че на кръстовище го бил засякъл някакъв автомобил, слязъл да поиска обяснение и водачът на другия автомобил го напръскал със спрей, което напълно съответства на разказа на свидетеля Д. за това, кой е слязъл от автомобила и е потърсил саморазправа, и за напръскването със спрея.

В обясненията си обвиняемият П. потвърждава за засичането на автомобилите и за това, че е слязъл да поиска обяснение от другия водач, но отрича да се е опитвал да го удари, да е дърпал предпазния му колан и да се е опитвал да влезе в автомобила му.

Заявява, че бил напръскан със спрей още в момента, когато се доближил до автомобила на Д., без да извършва агресивни действия към него и загубвайки ориентация след напръскването се хванал за предпазния колан, като после се върнал до автомобила си и напуснал мястото, без да е правил втори опит да се доближава до автомобила на Д..

Обясненията на обвиняемия са освен доказателствено средство и средство за защита, като в случая съдът приема, че думите на П. представляват само защитна версия, целяща единствено избягване на отговорност за случилото се. Неговите обяснения не намират никаква подкрепа в останалите събрани по делото доказателства и остават напълно изолирани, като твърдението, че се хванал за колана на Д., за да не падне след като бил напръскан, изглежда по-скоро като нагаждане на фактите, за да може част от тях все пак да се препокрият с казаното от свидетеля Д.. Много по-лесно би било обвиняемият да се подпре на автомобила на Д., ако е загубил ориентация, да се хване за вратата или за рамката на отворения прозорец, което би било първата реакция след напръскването при изгубена ориентация, като доста по-трудно е в тази загуба на ориентация да бръкне през прозореца на водача и да хване точно автомобилния колан.

С оглед на това съдът не кредитира тези твърдения на П..

Анализираната съвкупност от доказателства води съда до единствено възможния извод за доказаност на описаните по-горе фактически констатации.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С описаните по-горе действия обвиняемият Б. Н. П. е осъществил от обективна и субективна страна дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, а не състава на престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Хулиганството представлява посегателство срещу реда и общественото спокойствие, но това не означава, че понякога не засяга правата на отделна личност, поради което може да причини материални и морални вреди. Съгласно Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС, хулиганските действия могат да се извършат в разнообразни форми, една от които е свързана с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. При хулиганството трябва да има непристойни действия, а това са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Тези 3 действия трябва грубо да нарушават обществения ред, тоест да е налице брутална демонстрация против установения ред, като се нарушават важни държавни, обществени, лични интереси или съществено се засягат нормите на нравствеността.

Необходимо е хулиганските действия да са извършени публично, като не е от такова значение публичността на мястото, колкото това тези хулигански действия да са станали или да е могло да станат достояние на много лица. В случая, макар действията на П. да са били извършени публично, то съдът не намира, че с тях се е стигнало до грубо нарушаване на обществения ред, тоест не е имало брутална демонстрация против установения ред.

От обективна страна на инкриминираната дата 19.06.2020 г., около 08:50 часа, в гр. С., на бул. „П Я.“, в близост до кръстовището образувано с бул. „С.Ш.“, в посока бул. „Ч.В.“, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген“, с ДКН № [НОМЕР], обвиняемия П. е извършил непристойни действия, с които се нарушава общественият ред. Действията на обвиняемия са били насочени към водача на лек автомобил „Р.“ с ДКН № [НОМЕР] - К.К.Д., като обвиняемият П. направил опит да го удари с ръка в главата, хванал с ръце поставения от Д. предпазен автоколан и дърпайки го притиснал Д. към автомобилната седалка, и се опитал да влезе в управлявания от Д. лек автомобил. Действително действията на обвиняемия са били извършени на публично място – в гр. С., на бул. „Пейо Я.“, в близост до кръстовището образувано с бул. „С.Ш.“, в посока бул. „Ч.В.“, като те са станали достояние на множество лица чакащи в задръстването, освен на свидетеля Кънчо Д., а за да са извършени публично, не е от такова значение дори публичността на мястото, колкото това тези действия да са станали или да е могло да станат достояние на много лица - поне три или повече лица. Според чл.1, ал.2 от УБДХ , дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. В случая даже не е имало сбиване между двамата водачи, обвиняемият се е опитал да удари свидетеля Д., но не е успял, а последващите му действия са били насочени към дърпане на автомобилния колан на Д. и опит да влезе през предната пасажерска врата в автомобила му. Тези действия са били извършени на публично място пред повече хора, налице е била непристойна проява на обвиняемия и предизвикано от него скарване, което е нарушило обществения ред и спокойствие, но няма как да се говори за грубо нарушаване и явно неуважение към обществото, каквито се изискват, за да е налице престъпно деяние. Става въпрос за една ежедневна житейска ситуация, при която поради натоварения трафик в столицата се стига до засичания между шофьорите, след което някои от тях търсят обяснения и влизат в пререкания с другия водач. Да се приеме, че всеки такъв случай е хулиганство по смисъла на НК, би означавало ежедневно да бъдат повдигани обвинения на множество граждани за подобни действия. Целта на обвиняемия в случая не е била да демонстрира по престъпен начин своето явно неуважение към обществото и незачитане на установените в страната порядки, правила и законов ред, а да потърси обяснение от другия водач за неправомерната му маневра малко по-рано, която е създала предпоставки за ПТП. С оглед на всичко изложено до тук съдът приема, че се касае именно за дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.