Решение № 177 от 14.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 873/2025
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 и ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 1 и ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 302 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1, пр. последно · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. София, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20251001000873 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Мелбон“ АД, чрез адв. Т. срещу решение № 260059 от 17.06.2025г., поправено с решение № 260092 от 26.09.2025г. постановени по т.д. № 245/2020г. по описа на СГС, с което е осъден да заплати на ищеца – „Булгаргаз“ ЕАД сумата от 79 070,58 лева, представляваща остатък от дължима главница по договор № 322-2013 от 28.09.2015г. за доставка на природен газ и допълнително споразумение № 1 от 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.02.2020г. до окончателното й заплащане и сумата от 15 264,13 лева, представляваща неустойка по т. 12.14. от договора, начислена за периода от 10.10.2017г. до 03.02.2020г., на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 5 313,39 лева разноски по делото.
Въззивникът/ответникът - „Мелбон“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че ищецът не е изправна страна по договора си с ответника, тъй като не е изпълнил годишната програма за доставка за 2017г. и заявка за осигуряване на капацитет/Приложение № 1 към договора/, които не могат да бъдат изменени с едностранна заявка от ищеца по заявяване на количества за доставка на природен газ и съответния капацитетен продукт.
Първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ищеца, че конкретните сделки са нищожни поради грешка, евентуално поради невъзможен предмет. На следващо място твърди, че ищецът не е доказал размера на претендирането си вземане за капацитети, както 1 и това за пренос на природен газ, доколкото по делото нямало доказателства за стойността на капацитетите и за цената на услугата за пренос, събирана за третото лице - оператор на газопреносната мрежа. Съдът неправилно е обсъдил възражението за нищожност на конкретната мандатната сделка по заявките на ответника – за осигуряване на годишен капацитет от 85.000 MWh/ден и 7 989 м3/ден, за периода от 01.10.2017г. до 30.09.2018г.; за осигуряване на тримесечен капацитет от 24.000 MWh/ден и 2 256 м3/ден, за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и за осигуряване на месечен капацитет от 7.000 MWh/ден и 658 м3/ден за периода от 01.10.2017г. до 30.10.2017г. Твърди, че СГС не е обсъдил възражението на ответника, че е допуснал грешка при определяне на конкретните количества заявени капацитетни продукти в заявките от м. август 2017г. – годишен, тримесечен и месечен.
Според въззивника, от заключението на вещото лице се установявало, че създадената от ищеца платформа за on line заявки за капацитетни продукти въвеждала в заблуждение, поради липсата на достатъчно насочваща информация. Не било доказано в кои записи на модул „Доставки“ съответствали представените към исковата молба „Потвърждение за осигурен годишен капацитет за пренос“, при условие, че на 27.09.2017г. на официалната страница на ищеца е съобщено, че всички подадени дневни номинации в кубични метри ще бъдат премахнати и трябвало да бъдат заявени отново от страна на клиентите. Нямало информация от доставчика кои заявки на ответника са „премахнати“ и кои заявки били изпълнени. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на мандатната сделка по т. 11.1. от процесния договор, поради грешка в предмета, на основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД. Тази грешка била съществена, доколкото заявените годишен, месечен и тримесечен капацитетен продукт от ответника били заявени погрешно на платформата на ищеца, като необходимият капацитет за една година бил заявен за всеки един ден от тази година. Така подадената заявка нямала нищо общо с двустранно подписаната заявка за доставка за 2017г., в която, бил заявен капацитетен продукт по 1 MWh/ден годишен капацитет и 1 MWh/ден тримесечен капацитет, или общо 2 MWh/ден за всеки ден от процесния период/01.10.2017г. до 31.12.2017г./. Тази грешка била съществена и се отнасяла до елемент от фактическия състав на сделката – количеството. Ответникът не би сключил договор за използване на капацитет от газопреносната мрежа за общо 114 MWh/ден, при потребление за следващите 12 месеца от 3 MWh/ден. На следващо място твърди, че от проверката на КЕВР, се установявало липсата на вторични търгове за капацитетни продукти. Това означавало, че не е възможно непредвиденият за собствено потребление капацитет да бъде продаден на трета страна. На следващо място твърди, че „Булгаргаз“ ЕАД бил валидно обвързан от договора с „Мелбон“ АД и уговорената годишна програма за доставка за 2017г. и 2018г. В годишната програма за 2017г. страните са уговорили, че за периода 01.10.2017г.-31.12.2017г., доставчикът ще осигури 53 MWh(1,716 MWh/ден) през октомври, 64 MWh/ 2,128 MWhден) през ноември и 64 MWh(2,128 MWh/ден) през декември. В процесните електронни заявки от 22.08.2017г. били посочени стойности на годишен капацитет 85 MWh/ден, тримесечен капацитет 24 MWh/ден и месечен капацитет 7 MWh/ден или общо капацитет от 116 MWh годишно. В годишната програма за 2018г. страните са уговорили, че за периода 01.01.2018г.-30.09.2018г.
2 и за всеки месец, доставчикът ще осигури 2,742 MWh/ден; 3,036 MWh/ден; 2,387 MWh/ден;
2,467 MWh/ден; 2,065 MWh/ден; 2,0183 MWh/ден; 2,065 MWh/ден; 2,065 MWh/ден и 2,467 MWh/ден. Този първоначално договорен капацитет, бил несъпоставим с посочения в електронната заявка общ годишен капацитет от 85 MWh/ден. Освен това, тясната професионална организация на ищеца, предполагала да действа с дължимата грижа на добрия търговец по чл. 302 ТЗ и при облигационната връзка с ответника от 2015г., „Булгаргаз“ ЕАД имал статистическа информация за неговото потребление. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника за неизпълнение на отчетната сделка по мандатното правоотношение, поради което не разполагал с иск за реално изпълнение. Ищецът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по отчетната сделка, нито е дал сметка на ответника и доказателства за одобрените капацитетни продукти и тяхната стойност. Освен това, нямало доказателства по делото за реално изпълнение на сделката по заявяване и придобиване на капацитетните продукти за ответника – 114 MWh/ден. Представените от ищеца фактури, издадени му от „Булгартрансгаз“ ЕАД, не можели да бъдат отнесени към представените заявки потвърждение, поради липсата на изготвени протоколи за разпределение на количествата между множеството клиенти, присъединени към всяка една точка от газопреносната мрежа. Ответникът твърди, че не е доказана претенцията на ищеца за цена за пренос на доставени количества природен газ, които се осъществявал от „Булгартрансгаз“ ЕАД и ищецът нямал основание да събира чуждо задължение за пренос на природен газ. На последно място твърди, че ищецът е доказал вземането си за доставено и неплатено от ответника количество природен газ по 13 фактури в общ размер на 13 167,71 лева с ДДС и неустойка за забава върху тази главница в общ размер на 2 754,96 лева. В останалата част неустойките за забава са в общ размер на 47,53 лева. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност да отхвърли исковите претенции за стойността на доставения природен газ за сумата над 13 167,71 лева с ДДС и за неустойка за сумата над 2 802,49 лева. Претендира направените разноски по делото за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът – „Булгаргаз“ ЕАД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба чрез изп. директор С.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, защото всички изводи на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и законосъобразни. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
Претендира юр. възнаграждение за въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се установява, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.
Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото фактическата обстановка и страните във въззивното производство не спорят, че между тях е възникнало 3 валидно правоотношение по договор № 322-2013/28.09.2015г. за доставка на природен газ, със срок на действие от 01.01.2016г. до 01.01.2019г. В раздел IV страните са уговорили годишна програма за доставка на природен газ, а в раздел V са посочени минималните годишни количества. В т. 5.1. е уговорена формулата на минималното годишно количество, което ответникът е длъжен да приеме. В т. 5.2. и 5.3. от договора е уговорено, че ако клиентът приеме количество, по-малко от договореното МГК съгласно месечните актове за съответната година на доставка, заплаща на доставчика 50 % от стойността на неприетото количество по средно претеглена цена, изчислена за дванадесетте месеца на съответната година, а заплатените по този ред количества има право да приеме в следващите 24 месеца по предложен от него график, като ги доплаща през месеца на доставка. В т. 7.1. е уговорено, че дневното договорено количество /ДДК/ се определя като месечното количество газ по т. 4.1. се разделя на броя на дните в съответния месец, в който клиентът ще приема доставения газ. В т. 7.5. е уговорено, че за неприетото количество газ при неравномерна доставка, с повече от 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане. В т. 7.6. е предвидено, че за сумите, дължими от клиента по т. 7.3, т. 7.4. и т. 7.5., изчислени на база месечен акт се изплащат по реда на т.12.5. и т. 12.6. С т. 10.4. Страните са уговорили, че количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на оператора, са задължителни за страните. Приети са като доказателства годишна програма за доставка на природен газ; заявка за месец октомври; заявка за месеци октомври, ноември и декември 2017г.; заявка за 01.10.2017г. - 30.09.2018г.; месечни актове за доставка през съответните месеци и протоколи за разпределение. Ищецът е издал на ответника уведомления за допълнително плащане на неприето количество и начислени суми по т. 7.5. от договора за неприето количество при неравномерна доставка за периода 01.10.2017г. 30.09.2018г. Съгласно т. 11.1. от договора клиентът, посочил пункт за приемане-предаване изходен пункт на газопреносната мрежа, възлага на доставчика да заяви еднократно на комбинирания оператор твърд непрекъсваем годишен, тримесечен и/или месечен капацитет за пренос на доставяните количества от свое име и за сметка на клиент, съгласно приложение № 7 /Заявка за осигуряване на капацитет за пренос/, която се представя за първата година на доставка – при подписване на договора, а за следващите години на доставка – до 01.09.на предходната година. В т. 12.1. е договорено, че стойността на доставения природен газ, съответно на неприетите количества природен газ, се заплаща от клиента по цени, определени в съответствие с действащите нормативни актове и условията на договора. По делото са представени съответните решения на КЕВР, с които е утвърдена цената на природния газ в лева за 1 Мегаватчас (MWh) или 1000 нормални кубически метра (нм3), за тримесечията, включени в процесния период. В т. 12.3. е договорено, че доставчикът начислява и акциз на клиента. В т. 12.16. е договорено, че в срок до 3-то число на месеца доставчикът издава на клиента фактура за 50% от стойността на договорените количества природен газ и 50% от стойността на преноса на тези количества, а клиентът заплаща стойността на фактурата до 7-мо число на съответния месец на доставка.
Разпечатката съдържа 20 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e04af06-810a-4b69-b329-893d94a97621