Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20705 от 14.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12777/2023
Вид
Решение № 20705
Подписан
14.12.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 20705 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110112777 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА ЕАД, ЕИК 1111111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу М. В. Ч. с ЕГН:**********, с адрес:

АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 797,13 лева, от които 624,02 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.02.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 01.03.2022г. до изплащане на вземането, 130,30 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.02.2022г., както и суми за дялово разпределение: 34,72 лева главница за периода 01.2019г. до 02.2020г., ведно със законната лихва от 01.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и 8,09 лева - лихва за периода 03.03.2019г. до 16.02.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №10806/2022 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: аАДРЕС Абонатен номер: 111111, ID номер:

1111111111.

Ищецът твърди, ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ООД.

Прилагат се писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за абонатен № 111111 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който се оспорват исковете като неоснователни.

Сочи се, че за периода м. 05.2018 г. – м. 03.2019 г. ответникът не е имал качеството на собственик респ. на титуляр на вещно право на ползване за процесния имот Самостоятелен обект в сграда, площ по док. - 79.000 кв. м., ЗАЕДНО С ТАВАН 8 КВ.М.И ЗИМ.ПОМЕ.С ПЛОЩ ОТ 6.47 КВ.М , обл. СОФИЯ СТОЛИЧНА, общ. СТОЛИЧНА, АДРЕС, с идентификатор ************. Сочи се, че видно от протокола за обявяване на завещанието, наследодателят е починал на 13.02.2019 г., от която дата се счита наследството за открито т.е. това е датата, на която ответникът е придобил собствеността върху процесния имот и от която дата е придобил качество на клиент на ФИРМА и от която дата следва да заплаща дължимата цена за ТЕ.

Поддържа се, че завещанието има качеството на завет, тъй като се завещава конкретен имот, а не на завещание, в което да се придава качеството на наследник на Ответника, поради което материално легитимирани да отговарят за задълженията на наследодателя са наследниците по закон респ. по завещание (ако има такИ.).

2

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. “в“ от ЗЗД за главниците за м. 05.2018 г. го м. 02.2019 г.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 01.03.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. В. Ч. за сумите 624,02 лева (шестстотин двадесет и четири лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 130,30 лева (сто и тридесет лева и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г., 34,72лева (тридесет и четири лева и 72 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 8,09 лева (осем лева и 09 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до 16.02.2022 г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб.№ 111111 С разпореждане от 17.03.2022 г. по ч. гр. д. № 10806/2022 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен по делото е Нотариален акт за признаване на право на собственост на недвижим имот на основание наследство и давност от 21.09.2019 г., по силата на който М.

В. Ч. е признат за собственик на ½ ид.ч на основание давност и ½ ид.ч. на основание наследство върху апартамент в етажната собственост с адрес: АДРЕС Приложено е и копие на саморъчно завещание от 14.06.2016 г. и протокол за обявяване на саморъчното завещание от 26.03.2019 г. въз основа на акт за смърт на Стоянка Симеонова Червенелкова, починала на 13.02.2019 г.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.02.2030 г. М. В. Ч. е продал на трето по делото лице процесния топлоснабден имот с адрес: АДРЕС.

Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва цялата сграда, която е от един вход. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за 3 отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: кухня, хол, стая и спалня. От „ФДР“ ООД съобщават, че поради дигитализация на системата, няма да прилагат главните отчети. В изравнителните сметки са въведени отчетени стойности на уредите, но същите не могат да бъдат проверени от в.л. В банята има щранг-лира с размери 2 елемента с ф1“ и височина 2.6м. без техническа възможност за монтаж на уред. За двата отчетни периода има служебно изчисление за щранг-лирата в размер на 380W, умножена по МСРС. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 217куб.м, съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот има монтиран един водомери за топла вода. Отчетените стойности на водомера са нанесени в изравнителните сметки, но „ФДР“ ООД не са приложили главните отчети. Поради това стойностите в изравнителните сметки не могат да бъдат проверени от в.л. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА София”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.

Поради липса на главни отчети СТЕ не може да потвърди сумите за ТЕ за имот в размер на 245.34лв. и за БГВ в размер на 145.42лв. За ТЕ за отопление от щранг- лирата и ТЕ за отопление от сградна инсталация изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и имот/само за щранг лира/ е в размер на 435.88 лева. Вещото лице е установило, че по засичането на ФДР се дължат и сумите за ТЕ за имот в размер на 245.34 лева и за БГВ в размер на 145.42 лева или общо 826.66 лева. След представянето на главните отчети от ТЛП – „ФДР“ ООД, съдът намира, че се потвърждава дължимостта на сумите за ТЕ за имот и за БГВ и общата дължима сума е 826.66 лева.