Решение № 537 от 02.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Валентин Бойкинов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 294, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 50 167 от 22.02.2023 г. по т.д. № 1088/ 2021 г. на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение е отменено решение № 21 от 13.01.2021 г. по т.д. № 2165/ 2020 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13 състав и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

С отмененото решение е потвърдено решение № 468 от 9.03.2020 г. по т.д. № 608/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI - 21 състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Кардиокат Амбулатория за индивидуална медицинска практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД - гр. София срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД - гр.София за заплащане на стойността на извършени медицински услуги за месец юли 2018 г. в размер на 27 406.72 лева и за месец август 2018 г. в размер на 23 000 лева по договор за съвместна дейност от 1.05.2012 г.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Кардиокат - Амбулатория за индивидуална медицинска практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД твърдял, че с договор за съвместна дейност, сключен на 1.04.2012 г. с „УМБАЛ Софиямед“ ООД - гр. София се задължил да предоставя медицински услуги по клинични пътеки срещу възнаграждение, размера на което се 1 определял по начин, установено в разпоредбата на чл. 7. Договорът бил изпълняван от двете страни и след изтичането на уговорения тригодишен срок, но въпреки, че ищецът изпълнил задълженията си и за месеците юли и август 2018 г. и ответникът не възразил срещу предоставените медицински услуги, сумите по издадените фактури за възнаграждението, дължимо за тези месеци, не било платено. Плащане не било извършено и след връчването на 18.01.2019 г. на ответника на покана за плащане.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумите :

27 406.72 лева - възнаграждение за медицинските услуги, предоставени през месец юли 2018 г. и 23 000 лева - възнаграждение за медицинските услуги, предоставени през месец август 2018 г., дължими по договора за съвместна дейност от 1.04.2012 г.

Ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД - гр. София представил писмен отговор на 18.06.2019 г. - след изтичането на срока по чл.

367, ал. 1 от ГПК, в който изтъкнал, че не дължи претендираните суми, тъй като договора за съвместна дейност е бил прекратен с изтичането на тригодишния срок.

Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

От справката по партидата на „Кардиокат - АИПСМП“ ЕООД, с ЕИК 202003424 в търговския регистър, се установява, че с вписване № 20120404103910 е вписана първоначалната регистрация на дружеството с уставен капитал 2 лева и едноличен собственик на капитала и управител Д. Н. Х..

С трудов договор, сключен на 6.02.2012 г., работодателят „УМБАЛ Софиямед“ ООД възложил, а служителят Д. Н. Х., лекар кардиолог, приел да заеме и изпълнява длъжността началник на „Кардиологично отделение“ за срок 6 месеца на изпитване в полза на работодателя срещу месечно възнаграждение 1 000 лева.

В договор за съвместна дейност, сключен на 1.04.2012 г. в гр. София, „УМБАЛ Софиямед“ ООД (болницата) и „Кардиокат - АИПСМП“ ЕООД (изпълнител) се съгласили да се обединят за организиране и осъществяване на съвместна дейност в областта на кардиология и инвазивна кардиология, включително диагностика, лечение и полагане на здравни грижи за болни.

Изпълнителят поел задължението да извършва консултации, включително манипулации, на пациентите в клиниката /отделението по АГО, както и на други клиники/отделения на болницата ; да съдейства за осигуряване на квалифицирани медицински специалисти за обезпечаване на медицинската дейност на отделението и получаване на разрешение за дейност на болницата, както и в случай на прекратяване на трудовите правоотношения между болницата с предложените медицински специалисти да осигури други медицински специалисти със същата професионална квалификация за изпълнението на задълженията по съвместната дейност и да съдейства за осигуряването на друг помощен персонал.

Финансовите резултати трябвало да бъдат разпределяни по следния начин : 20 % от 2 ежемесечните приходи на отделението по Инвазивна кардиология - между лекарите, постигнати в резултат на личния му принос в екип, формирани от извършената медицинска дейност по конкретни клинични пътеки №38, 40.1, 40.2, 42, 45, 48, 49 и 51, заплатени от РЗОК, като в брутния приход не се включват приходите от платените медицински услуги в брой, избор на екип, стойността на скъпоструващите медицински консумативи по договора на възложителя с РЗОК - гр. София ; 15 % от ежемесечните приходи на отделението по кардиология - между лекарите в резултат на личния му принос в екип, формирани от извършената медицинска дейност по консервативни клинични пътеки в Кардиология, заплатени от РЗОК, с изключение на приходите от платените медицински услуги в брой, избор на екип, стойността на скъпоструващите медицински консумативи по договора на възложителя с РЗОК - гр. София ; 50 % от разликата между покупната и продажната цена, без включен ДДС от ежемесечните брутни приходи от медицинската услуга за поставяне на скъпоструващи медицински консумативи, доплащани от съответния пациент на отделението в касата на аптеката или в болницата - на изпълнителя ; 40 % от ежемесечните брутни приходи, формирани от избор на екип или платени медицински услуги, постъпили в брой на касата в болницата - на изпълнителя.

С трудов договор № 1435/ 13.05.2016 г. работодателят „УМБАЛ Софиямед“ ООД възложил, а служителят Д. Н. Х. приел да изпълнява длъжността Началник клиника за неопределено време срещу месечно възнаграждение 1 062 лева.

Според дневните извлечения от сметката на „Кардиокат - АИПСМП“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД, „УМБАЛ Софиямед“ ООД превело за предоставени медицински услуги следните суми : на 29.01.2018 г. 29 492.73 лева ; на 26.02.2018 г. - 37 871.50 лева за м. януари 2018 г.

; на 29.03.2018 г. - 33 347.45 лева за м. февруари 2018 г. ; на 27.04.2018 г. 37 026..75 лева за м. март 2018 г. ; на 30.05.2018 г. - 24 309.78 лева за м. април 2018 г. ; на 28.06.2018 г.

- 23 657.05 лева за м. май 2018 г. ; на 27.07.2018 г. - 38 208.90 лева за м. юни.

„Кардиокат - АИПСМП“ ЕООД издало към получателя „УМБАЛ Софиямед“ ООД фактура № 75/ 31.08.2018 г. за сумата 27 406.72 лева и фактура № 76/ 30.09.2018 г. за сумата 23 000 лева, с основание за плащане „услуги по договор за съвместна дейност от 1.05.2012 г.“ за месеците юли и август 2018 г.

Със заповед № 200/ 28.09.2018 г. трудовото правоотношение между Д. Н. Х. и „УМБАЛ Софиямед“ ООД било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 1.10.2018 г.

С покана за заплащане на възнаграждение с вх. № 21/ 18.01.2019 г. „Кардиокат - АИПСМП“ ЕООД поканило „УМБАЛ Софиямед“ ООД да плати сумите по двете фактури в срок от 7 работни дни от датата на получаването на поканата.

В съдебното заседание на 11.02.2020 г. е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д. Г., според което общият размер на приходите от дейността на отделението по кардиология за периода от м. януари до м. август 2018 г. бил 3 767 302 лева, като за този период нямало данни за отчетени приходи по клинична пътека № 16. Месечните приходи, отработени от доц. Д. Х. по клиничните пътеки за същия период били, както 3 следва : 192 810 лева - за м. януари 2018 г. ; 192 201 лева - за м. февруари 2018 г. ; 203 809 лева - за м. март 2018 г. ; 159 564 лева - за м. април 2018 г. ; 113 663 лева - за м. май 2018 г. ;

179 830 лева - за м. юни 2018 г. ; 135 189 лева за м. юли 2018г. ; 116 240 лева - за м. август 2018 г.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК и в изпълнение на указанията в отменителното решение на касационната инстанция настоящият състав приема от правна страна следното.

Същината на спора е съсредоточена върху отговора на въпроса дали договора за съвместна дейност от 1.04.2012 г.е продължил да обвързва страните и след изтичането на 1.04.2015 г. на уговорения срок, по силата на извършени от тях конклудентни действия, като тежестта да установи този факт е за ищеца при условията на главно и пълно доказване.

В правната доктрина терминът конклудентни (мълчаливи) действия се дефинира еднозначно като действия, които, по силата на закон, договор или поради естеството на отношенията, пораждат същите правни последици, каквито се пораждат със съответно изрично изявление - при тях за наличието на воля у страните се съди по определени външни белези.

Такива действия, според въззивника, са плащането от ответника на суми за извършени от ищеца медицински услуги в периода м.януари - м. юни 2018 г. Фактът на плащането на сумите не се оспорва от ответника и се установява от съдържанието на представените с исковата молба дневни извлечения от банковата сметка на ищеца. Този факт, сам по себе си, обаче не е достатъчен за да се приеме за доказана тезата на ищеца.

Преди всичко тези документи не установяват основанието, на което въпросните суми са били платени. В качеството си на доставчик на услугата ищецът е следвало да издаде фактура, показваща предмета на продажбата и дължимата цена за услугите, които вече е предоставил на контрахента. Изписаното в дневните извлечения „медицински услуги за м…“ не доказва, че плащанията произтичат от договора за съвместна дейност. Този факт ищецът е трябвало да установи като представи издадените на основание договорните отношения между страните търговски документи, съдържанието на които, съпоставено с данните в дневните извлечения, да изтрият всякакво съмнение, че купувачът е дължал плащане и е платил сумите тъкмо на това основание. Показателно в тази връзка е, че въззивникът не го е сторил, а е представил по делото само неприетите за плащане от ответника две фактури, на които е основана претенцията.

Недоказан е останал и друг съществен факт - непрекъснатото изпълнение на задълженията на страните по договора за целия период от време след 1.04.2015 г., когато според уговорката в чл. 5.1 неговия срок е изтекъл, до края на м.декември 2017 г., с оглед посочването в дневните извлечения на м. януари 2018 г. като първи от шестте месеца на същата година, в които са били извършени плащанията. Липсата на доказателства, че 4 договорът е бил изпълняван и в периода от 1.04.2015 г. до 31.12.2017 г., опровергава напълно тезата на ищеца за продължаване на действието му и след изтичането на уговорения срок. Правната логика не допуска да се приеме, че договорът е действал до изтичането на уговорения срок, след което в продължение на две години и девет месеца не е бил изпълняван, и след 1.01.2018 г. отново е подновил действието си.

В контекста на изложеното е нужно да се отбележи, че е неотносимо за настоящия спор приетото в цитираното от въззивника, в подкрепа на поддържаната теза, решение № 806 от 6.04.2017 г. по т.д. № 442/ 2017 г. на Софийския апелативен съд, което не е било допуснато до касационно обжалване. Предмет на спора по това дело е бил продължаването на срока на договор за доставка на въглища № 59/ 16.06.2010 г. след изтичането на уговорения срок 31.12.2010 г., но в него ясно е посочено, че в допълнително споразумение № 2 страните са постигнали изрично съгласие срока да бъде продължен до 31.03.2011 г., какъвто не е обсъждания случай.

Принципът, установен в чл. 20а от ЗЗД гласи, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Този принцип е въплътен в разпоредбата на чл. 21 от договора за съвместна дейност, съгласно която последващи промени и допълнения се извършват и обвързват страните само с двустранно подписани писмени споразумения, неразделна част.