Решение № 69 от 07.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д. Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000559 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 4975/02.08.2023 г. на „ПАВЛОВИ ТРЕЙДИНГ“ ООД- гр.

Генерал Тошево, подадена чрез адв. П. А. от АК- гр. Добрич, срещу решение № 78/13.07.2023г., постановено по т. д. № 213/2022г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от въззивника осъдителен иск с правно основание чл. 42, ал. 1 във вр. чл. 45 ЗЗД срещу И. А. И. от с.

Изворово, Община Генерал Тошево, за присъждане на сумата 51 998.08 лв., претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от действията на ответника като представител на „А.и- Изворово“ ЕООД, действал без представителна власт при сключването на договор № SSF-00041BR/25.03.2021г. за покупко-продажба на селско-стопанска бъдеща продукция, реколта 2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и предявен, при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 12 ЗЗД за присъждане на същата сума като обезщетение за причинени имуществени вреди от недобросъвестни действия на ответника при сключването на договор № SSF-00041-BR/25.03.2021г. за покупкопродажба на селско-стопанска бъдеща продукция, реколта 2021г., действал 1 без представителна власт за „А.и- Изворско“ ЕООД, претърпени в резултат на непотвърждаването му от представлявания, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда за недобросъвестност на ищеца при водене на търговските му отношения, недоказване на причинените му вреди и причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вредоносни последици. По първото възражение се сочи, че процесният договор от 25.03.2021г. е подписан от ответника в присъствието на законния представител на „А.и – Изворово“ ЕООД, който се е запознал с параметрите на договора. Излага становище, че щом ответникът е заявил, че е пълномощник на дружеството пред законния му представител, който не е възразил спрямо това обстоятелство, то това създава достатъчна убеденост у въззивника, че ответникът е лице с валидно учредена представителна власт спрямо дружеството- съдоговорител. Като индиция за това страната счита обстоятелството, че представителят е разполагал и боравил с печата на дружеството, особено когато това не е първата подобна сделка между страните; именно въз основа на последното въззивникът обосновава добросъвестността си при сключване на договора, и съответно, необоснованост на изводите на съда в посока на незачитане на трайните търговски отношения между двете търговски дружествата по сделки, сключени чрез ответника като представител. Оспорва се възприетата от съда фактическа обстановка досежно ситуацията, непосредствено преди подписването на договора от 25.03.2021г., по съображения, че тя не кореспондира с материалите по делото. По въпроса за настъпване на вредоносните последици се твърди, че са пряк резултат от отказа на представляваното от ответника дружество да изпълни договора и наложилото се сключване на друг договор между въззивника и трето лице „Асланти България“ ЕООД. Понеже договорът с третото лице е сключен, за да компенсира недоставената от „А.и – Изворово“ ЕООД стока по договора от 25.03.2021г., счита, че настъпването на вредите е доказано, а неправилно съдът е приел за релевантен и е изследвал въпроса относно недоказаност на съществуващо задължение на въззивника да достави на друго лице стоката по въпросния договор. Според въззивника, много преди писмен отказ на законния представител на „А.и – Изворово“ ЕООД да потвърди сделката, той 2 е разбрал, че процесният договор няма да бъде изпълнен, поради което и договорът за заместващата престация е сключен преди да получи формалния писмен отговор за отказ за изпълнение. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска, като се претендират и направените в производството съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата е редовна, както и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна- И. А. И., действащ в производството чрез адв.

Д. К. от ВТАК, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Излагат се съображения за неизпълнен фактически състав на търсената преддоговорна отговорност. Въз основа на анализ на събрания доказателствен материал, се твърди, че въззивникът не е проявил минимално дължимата грижа на добър търговец при водене на преговори, както и при сключване на процесния договор за покупко-продажба на стоки. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение, с присъждане на съдебни разноски за въззивна инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Павлови Трейдинг “ ООД- гр. Генерал Тошево, подадена чрез адв. П. А. от АК- гр.

Добрич, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД срещу И. А. И., за присъждане на сумата 51 998.08 лв., претендирана като обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от ответника, действал като представител на „А.и- Изворово“ ЕООД при подписването на договор № SSF-00041-BR/25.03.2021г. за покупко-продажба на бъдеща селско-стопанска продукция, реколта 2021г., по който договор дружествотопродавач е отказало изпълнение поради възражение за липса на представителна власт на лицето, подписало договора.

3

С исковата молба са релевирани следните факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявения иск: Твърди се, че част от търговската дейност на ищеца „Павлови трейдинг“ ООД и на свързано с него търговско дружество- „Павлови груп холдинг е търговията със селскостопанска продукция и поради това двете дружества са имали трайни търговски отношения с третото за спора лице- „А.и – Изворско“ ЕООД, както и с ответника И. А. И. в качеството му на земеделски производител. По два от договорите, по които страна е „А.и – Изворско“ ЕООД, ответникът И. И., който е представлявал продавача, бил посочен като управител на дружеството. Въпреки че към момента на процесните отношения през 2021г. ответникът все още не бил вписан в ТР като управител на дружеството /вписването е последващо от м. 04.2022г./, а като управител бил вписан неговия баща А И. А., това вписване било само формално; истинският управител на дружеството и преди вписването му бил И. И., като за всички контрагенти на това дружество било ясно, че именно той го управлява и представлява. Според ищеца, фактът, че именно И. А. И. фактически е управлявал и представлявал към онзи момент „А.и- Изворово“ ЕООД и е ангажирал дружеството с подписаните от него договори за покупкопродажба на бъдеща продукция, се доказва безусловно от реалното изпълнение на горецитираните договори от 13.03.2019г. и 23.07.2019г. и от обстоятелството, че И. А. И. се легитимирал при подписването на договорите като пълномощник на „А.и- Изворско“ ЕООД с изрично писмено пълномощно. Сочи се, че като проява на трайните търговски отношения и в продължение на описаните по-горе практики бил сключен процесният договор за покупко-продажба на селскостопанска бъдеща продукция, реколта 2021 г., по силата на който „А.и- Изворско“ ЕООД, отново представлявано от ответника И. А. И., се задължило да достави на ищеца „Павлови трейдинг“ ООД 250 тона слънчоглед, бъдеща продукция реколта 2021 г. при цена от 800 лева за тон, със срок за доставка- от 01.08.2021 г. до 30.09.2021г. Твърди се също, че при подписването на договора на адрес на управление на „А.и – Изворово“ ЕООД, присъствал вписаният управител на дружеството продавачА А., бащата на ответника, който също се запознал с текста на договора и изразил съгласие с него. От страна на ищеца било предложено договорът да бъде подписан от А И. А., но както той, така и И. А. И. заявили, че това не е нужно и подпис ще положи последният, както винаги го е правил, защото той 4 е истинският управител на дружеството, а е и негов пълномощник съобразно писмено пълномощно. Лицето, което е договаряло от името на ищеца, се е съгласило, защото до онзи момент не е имало повод за съмнение в него и в останалите съконтрахенти на „А.и – Изворово“ ЕООД, че И. И. е упълномощен с писмено пълномощно от баща си- управител на „А.иИзворско“ ЕООД. По нататък, се излага в исковата молба, че към средата на м. август 2021г. ищецът е отправил покана до дружеството, представлявано отново от ответника като пълномощник и фактически управител, във връзка с изпълнението на договора, относно съгласуването на график и посочване на банкова сметка, по която да бъде преведена 90% от цената, съгласно чл. 7.2. от процесния договор. Ответникът И. И. заявил от името на дружеството, че последното няма готовност да изпълни договора, затова не желае все още да получи авансово плащане, но уверил представителя на ищеца, че изпълнението скоро ще започне. През м. септември 2021г., тъй като наближавал крайният срок за предаване на стоката, представители на ищеца започнали да търсят И. И. с покани за изпълнение на договора. Първоначално задължението на „А.и. Изворско“ ЕООД не било отречено, а само била поискана отсрочка. След средата на месец септември 2021г. обаче поведението на ответника рязко се променило, като при пореден разговор, имащ за цел поредна покана за изпълнение на договора, И. И. заявил, че няма да го изпълни на тази цена, която е много по – ниска от пазарната цена на слънчогледа към онзи момент, и разполага с формално основание да откаже, без последици за дружеството, тъй като договорът не е подписан от управителя на дружеството. След отправена на 21.09.2022г. поредна, този път писмена покана до „А.и- Изворово“ ЕООД за изпълнение на задълженията по договора, било получено телефонно обаждане от ответник, който заявил от името на дружеството, че е получил поканата, но няма да изпълни договора, на 24.09.2022г. било получено писмо от „А.и- Изворово“ ЕООД, подписано от А А., с което дружеството заявява, че не е сключвало процесния договор от 25.03.2021г., няма пълномощници и между дружествата няма договорни отношения. Междувременно, установявайки, че „А.и- Изворово“ ЕООД няма да изпълни задълженията си за доставка на 250 тона слънчоглед, ищецът на 23.09.2021г. сключил договор № SSF-0003-ВYR/23.09.2021г. за част от заместващата неизпълнена престация - за покупко-продажба на селскостопанска бъдеща продукция, реколта 2021 г. с третото лице „Асланти 5

България“ ЕООД с ЕИК 206108038, за закупуване на 230.080 тона слънчоглед, реколта 2021г. на цена от 1 026лв. лв. за тон или общо 236 062.08 лева, при цена по договора с „А.и- Изворско“ ЕООД- 800 лева за тон слънчоглед, реколта 2021г., при което, ако договорът е бил изпълнен за 230.080 тона от стоката, негов предмет, ищецът е щял да заплати сума в размер на 184 064 лв. или с 51 998.08лв. по-малко.

Ответникът оспорва иска по основание, като твърди, че действително процесният договор №SSF-0004-ВR/25.03.2021г. е подписан от него, като пълномощник, но той никога не е представял на представител на ищеца пълномощно от управителя И. И., тъй като такова никога не му е давано, не е въвеждал в заблуждение ищцовото дружество, чрез който и да е негов представител, че представлява „А.и– Изворово“ ЕООД и/или че е упълномощен да сключва търговски сделки от името и за сметката на посоченото еднолично търговско дружество. Сочи, че при сключването на договора са присъствали още три лица, измежду които не е бил баща му А И.

Разпечатката съдържа 23 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e024286-9480-4569-b850-abfc17fd26fc