Определение № 487 от 28.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Варна, 28.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000267 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „АГРОМАКСР“ ООД – гр.Павликени за изменение на постановеното определение в частта за разноските чрез присъждане на разноски в полза на страната за процесуално представителство в производството по обжалване на определение № 49/10.04.2025 год., постановено по ЧТД № 24/25 год. по описа на ОС – Шумен.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от „ТРАНС ЕР“ ЕООД – гр.Плиска с твърдения за неоснователност на искането. На основание ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС направените от страната разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

С постановеното по делото Определение № 235/09.05.2025 год. АС – Варна е отменил Определение № 49/10.04.2025 год., постановено по ЧТД № 24/2025 год. по описа на ОС – Шумен, с което е допуснато ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – при изначална липса на основание, и алтернативно поради неизпълнение на договора – чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД, предявими от „Транс ер“ ЕООД против „Агромакср“ ООД за сумата от 630 000 (шестстотин и тридесет хиляди) лева, чрез ЗАПОР на сметки на „Агромакср“ ООД и вместо него е постановил, че 1 оставя без уважение искането за допускане на обезпечение на бъдещи искове.

В решаващите си мотиви ВАпС съд е приел, че искането за допускане на обезпечение е обосновано с противоречиви твърдения на молителя, които изключват допустимостта и вероятната основателност на бъдещата претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Обезпечаваният бъдещ иск с правно основание чл. 79, ал.1 пр.2 ЗЗД е нередовен.

Според разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.5, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Прието е, че въпреки че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност. Привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

В настоящия случай обаче ВАпС е отменил позитивно определение на първата инстанция и е отхвърлил обезпечителното искане поради наличие на процесуално нередовно обезпечаване на иска. Липсва допусната обезпечителна мярка, чиято материална оправданост да е в зависимост от изхода на исковия процес. Следва да се има и предвид, че присъждането на разноските за обезпечителното производство е обусловено на първо място от неговия изход, и само при допускане на обезпечението – и от изхода на производството по предявения иск. На посоченото основание разноските, дължими в полза на ответника по недопуснатото обезпечение, упражнил правото си на жалба, следва да се присъдят съобразно общото правило на чл.81 ГПК с акта на въззивната инстанция, с която окончателно е приключен спора относно обезпечаването на иска. Така даденото разрешение не противоречи на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК , тъй като липсва привременно допусната и наложена обезпечителна мярка.

За пълнота следва да бъде посочено и че ответникът по отмененото 2 обезпечение не може да се ползва и от приложението на чл. 403, ал. 1 от ГПК .

Налице е формирана трайно установена и еднопосочна съдебна практика, според която съдебните разноски, сторени в обезпечителното производство, вкл. за хонорар за един адвокат, не съставляват вреди от обезпечението по смисъла на цитираната разпоредба и не могат да бъдат претендирани с иска по чл. 403, ал. 1 от ГПК , а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия процес (обезпечителен или исков), в който те са направени по реда и при условията на чл. 78 от ГПК / Определение № 14 от 11.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4793/2018 г., III г. о., ГК/.

С частната си жалба „Агромакср“ ООД е претендирал само разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за договарянето и заплащането на възнаграждение в размер на 5 000 лева. В отговора на частната жалба насрещната страна не е предявила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Искането за изменение на постановеното по делото определение е основателно до горепосочения размер от 5 000 лева. Разноски в по-висок размер не са претендирани в обезпечителното производство.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на определение № 325/09.06.2025 год. в частта за разноските като

ОСЪЖДА „Транс ер“ ЕООД, ЕИК 201419640, гр. Плиска, общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. „Христо Смирненски“ №5 ДА ЗАПЛАТИ на „Агромакср“ ООД, ЕИК 203509517, гр. Павликени, обл. Велико Търново, ул. „Христо Смирненски“ №9, вх. „А“, ет.3, ап.6 сумата от 5 000 лева, съставляващи разноски в обезпечителното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за разликата от 5 000 лева до 5015 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4