Решение № 279 от 10.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000106 по описа за 2023 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от У.С.Г. ЕАД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор К. Д., чрез пълномощниците си адвокат Р. В. и Адвокатско дружество Ш. и партньори, представлявано от адвокат М. Ш., срещу постановеното решение №321 от 18.10.2022 г. по търг.дело №430/2021 г. на Окръжен съд П. в осъдителната му част за присъденото обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД, съответно разноски, в полза на С.Т. АД.

С посоченото решение У.С.Г. ЕАД, ЕИК ********, е осъдена да заплати на С.Т. АД, ЕИК ********, следните суми:

- 657 158,40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 11.06.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща неплатена цена за доставени на 10.01.2020 г. и на 15.01.2020 г. четири флакона от лекарствения продукт С. фл.2,4 мг/мл 5 мл, за което са издадени следните фактури: фактура №**********/09.01.2020 г. на стойност 164 289,60 лв., фактура №**********/09.01.2020 г., на стойност 164 289,60 лв., фактура №***********/14.01.2020 г. на стойност 164 289,60 лв., фактура

1

№*********/14.01.2020 г. на стойност 164 289,60 лв., - 61 426,04 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяка фактура – 08.07.2020 г. по фактура №**********/09.01.2020 г. и фактура №**********/09.01.2020 г., и 13.07.2020 г. по фактура №***********/14.01.2020 г. и фактура

№*********/14.01.2020 г.,

- 48 223,38 лв. – държавна такса и деловодни разноски.

Жалбоподателят първоначално обжалва така постановеното решение изцяло, но в изпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса заявява, че не поддържа въззивната жалба за сумата 657 158,40 лв., а само относно сумата 61 426,04 лв., съответно в частта за разноските. В тази връзка е постановено разпореждане на съда за връщане на въззивната жалба срещу решението досежно сумата по първия диспозитив от посоченото решение, което е влязло в сила. Основното оплакване е, че падежът на вземанията не е настъпил, съответно сумата е недължима, като са изложени подробни съображения. Моли решението в обжалваната му част за сумата 61 426,04 лв. да бъде отменено, като се отхвърли исковата претенция, съответно – за разноските.

Ответникът С.Т. АД , чрез пълномощника си адвокат Л. Д., е представил отговор срещу въззивната жалба, в който я счита за неоснователна. Моли да се остави без уважение, като се потвърди така обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице помагач Н. /Н.З.К./, БУЛСТАТ *********, на страната на У.С.Г. ЕАД, чрез гл.юрисконсулт С. Д. е представил отговор, в който счита, че не следва да участва в повдигнатия спор между две търговски дружества, тъй като е заплатил за лечението в изпълнение на влязло в сила съдебно решение на ВАС.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 07.11.2022 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 21.11.2022 г., което е в 2 двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с чл.269 от ГПК и обсъдят наведените оплаквания в нея.

Установява се, че са предявени обективно съединени искове по чл.327,ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, които са уважени, като предмет на въззивно обжалване е вторият иск по чл.86 от ЗЗД, който е с акцесорен характер спрямо първия иск и зависи от неговата основателност.

Ищецът С.Т. АД, като търговец на едро с лекарствени продукти и медицински консумативи, се позовава на трайни търговски отношения с У.С.Г. ЕАД. Посочва, че е ексклузивен и единствен дистрибутор за територията на страната за лекарствения продукт С. 12 мг.

До 01.01.2020 г. посоченият лекарствен продукт не е включен в Приложение №2 на ПЛС по чл.262,ал.6,т.2 от ЗЛПХМ, не се заплаща от Н., за него няма утвърдена цена по чл.261а,ал.1 от ЗЛПХМ, не е разрешен за употреба в страната, но същевременно е включен в списъка по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ, съгласно заповед № РД-01-200/09.07.2019 г. на Министъра на здравеопазването и се заплаща по реда на Наредба №2 от 27.03.2019 г. за медицинските услуги по чл.82,ал.1а и 3 от Закон за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане на лечение за лица до 18 г., страдащи от 5 q спинална мускулна атрофия.

Въз основа на решение №НСР – 19896 от 27.09.2019 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, считано от 01.01.2020 г. е утвърдена цена по чл.261а,ал.1 от ЗЛПХМ на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание. Със същото решение е включен в Приложения №1 и 2 към ПЛС, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл.5,чл.9 и чл.10 от ЗЛЗ.

Посочва, че ответната болница е заявила през м.01.2020 г. четири флакона от лекарството във връзка с необходимостта от продължаване на лечението на деца, нейни пациенти. В изпълнение на заявката и нормативно вменените задължения е доставил в болничната аптека в рамките на 24 часа заявените флакони, като се позовава на двустранно подписани приемопредавателни протоколи, 4 бр.данъчни фактури с посочено в тях отложено плащане – 6 месеца, считано от датата на доставката.

Твърди, че на падежите, съгласно фактурите, не е постъпило плащане, 3 че ответникът е изпаднал в забава и дължи сумите по фактури и законна лихва за периода на забавата от деня, следващ падежа на съответното задължение до 11.06.2021 г., както и законната лихва след тази дата.

Ответникът оспорва исковата молба, като възразява, че не е настъпил падежът на задължението му.

Позовава се на споразумение от 10.07.2019 г. между страните, в което е договорено заплащането да бъде в размера, предоставен от Н., и да се извърши в срок от 3 календарни дни, следващи датата на получаване на средствата от Н.. Твърди и, че във фактурите не са посочени падежи. Описва как са изразходвани доставките, че същите касаят продължаващо лечение на деца без алтернатива с изключително тежко заболяване, че за всяка една от направените апликации на лекарствения продукт, лечебното заведение е представяло изискуемите документи за плащане, че този продукт е отпуснат в резултат на подадени четири заявления за заплащане на медицински и др.услуги от законните представители на четири деца през 2019 г. и издадени четири бр. заповеди на Началника на Н., с които е одобрил заплащането на услугите с процесния лекарствен продукт за четири апликации на всяко едно дете, като ще превежда сумите на лечебните заведения, където са лекувани пациентите. Процесните суми се отнасят до последната апликация за всяко едно дете, които са извършени през м.01.2022 г.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа и допълва първоначалните си твърдения, възразява срещу споразумението от 10.07.2019 г. и валидността на чл.4 от същото. Счита, че посочената норма е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и излага съображения за действителната воля на страните при уговорката и.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

По делото са приложени писмени доказателства, в т.ч. процесните фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи, както и споразумението от 10.07.2019 г.

От фактура №**********/09.01.2020 г. и фактура

№**********/09.01.2020 г. е видно, че в тях е посочен срок на плащане – до 07.07.2020 г. без удръжки, а от фактура №***********/14.01.2020 г. и фактура №*********/14.01.2020 г. - до 12.07.2020 г. без удръжки.

От споразумението, сключено на 10.07.2019 г. се установява предметът му. То се отнася се за доставката на лекарствен продукт С., включен в списъка на лекарствените продукти по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ със 4 заповед № РД-01-227/01.08.2018 г., допълнена със заповед № РД-01146/29.05.2019 г., от страна на доставчика С.Т. АД в болничната аптека на У.С.Г. ЕАД в количества, необходими за лечението на всички клинични случаи, одобрени от Н.. В него страните са уговорили условията и начин на плащане на доставките. Приели са, че болницага ще получи плащане от страна на Н. за организационно и финансово подпомагане, а съгласно чл.4, заплащането от страна на болницата към С.Т. АД ще бъде в размера, предоставен от Н. и ще се извърши в срок от 3 календарни дни, следващи датата на получаването на средствата от Н..

От назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че процесните фактури са отразени надлежно в счетоводствата на страните, като са включени в дневника за продажби на ищеца за данъчен период м.01.2020 г. и в дневника за покупки на ответника за същия данъчен период.

Тези констатации на вещото лице следва да бъдат кредитирани, тъй като са извършени въз основа на проверка в НАП и счетоводствата на страните от компетентно лице. Вещото лице е проследило и всички издадени фактури за одобрения лекарствен продукт, необходим за лечението на децата, и извършените плащания до процесните, от една страна между страните по делото, и от друга страна между У.С.Г. ЕАД и Н.. Установява се, че ответникът е заплащал фактурите на следващия ден след получаване на плащане от Н., а плащанията на Н. по фактурите, издадени от У.С.Г. ЕАД, са през месеца, следващ месеца на издаване на фактурите.

Установява се, че У.С.Г. ЕАД е подал жалба срещу бездействието на Управителя на Н. да заплати процесната сума, като е образувано адм.дело №2448/2021 г. на Административен съд П., приключило с влязло в сила на 30.11.2022 г. съдебно решение, с което жалбата е уважена и е осъден Управителя на Н. да извърши фактическите действия, изразяващи се в заплащане на процесната сума. В резултат на решението, процесната сума, представляваща главницата, е преведена от Н. на ответника на 16.12.2022 г, а той от своя страна е наредил в полза на ищеца и негов доставчик главницата на 09.12.2022 г. и законната лихва на 06.02.2023 г., която обхваща периода, считано от завеждане на исковата молба 11.06.2021 г. до датата на плащането. Плащането от Н., а след това плащането от болницата на ищеца е в хода на производството по делото след постановяване на първоинстанционното решение.

Основният спорен въпрос между страните е моментът на настъпването на падежа на задължението на У.С.Г. ЕАД към С.Т. АД и дължимостта на законна лихва върху главницата до завеждане на исковата молба 11.06.2021 г.

Несъмнено между страните по делото са налице трайни търговски отношения за доставка на лекарствени продукти, по които ищецът има качеството на доставчик продавач, а ответникът – на купувач.

5

Доколкото предметът на отношенията се отнася до лекарствен продукт, който се урежда от ЗЛПХМ /Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина/, следва в отношенията между страните да намерят приложение и правилата на посочения закон за производство и внос на лекарствени продукти, регулиране на цените им чрез създаването на национално бюро за реимбурсиране на цени и съответните наредби. В тази връзка и от представените писмени доказателства по делото се установява, че процесният лекарствен продукт е одобрен за лечение и заплащане със заповед на Управителя на Н. по четири заявления, подадени от законните представители на лица до 18 г. Към момента на отпускането му и одобреното заплащане, процесният лекарствен продукт С. е бил включен в списъка по чл.266а, ал.2 от ЗЛПХМ до 01.01.2020 г. Този списък се отнася до лекарствените продукти, които са разрешени за употреба в ЕС, както и по реда на настоящия закон, но не се разпостраняват на българския пазар и, когато лечението е без алтернатива в страната. Отпускането, ползването и заплащането на включените лекарствени продукти в този списък става при условия и по ред, определени в наредба по чл.9,ал.1 от закона, а именно Наредба №2 за медицинските и др.услуги по чл.82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.