Решение № 16 от 13.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Стара Загора, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20255500500427 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. Н. Б. чрез адв. М. Д. против решение № 86 от 13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1488/2024 г. на Районен съд – Казанлък.

Въззивникът обжалва посоченото по-горе решение изцяло. Счита, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Във въззивната жалба е релевирано оплакване, че от събраните по делото доказателства било установено по безспорен начин, че той необезпокоявано владее процесния недвижим имот поведе от 10 години явно, трайно, непрекъснато, като свой.

Бил доказан фактическият състав на давностното владение съгласно чл.68, ал.1 ЗС. От друга страна ответникът не успял да докаже, че от 2013 година до настоящия момент е предприел действия, с което е прекъснал владението на ищеца. Не било доказано, че той е посещавал имота. Никой от свидетелите му не бил влизал в имота, а като минавали покрай него. Въззивникът счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е ценил като доказателство приложените разписки за платени данъци и такси, защото те били неотносими и от тях не можело да се установи точно в кой момент са правени плащанията.

От тези разписки не ставало ясно, че плащанията и декларациите за освобождаване от такса сметосъбиране се отнасят до процесния имот.

Въззивникът обжалва решението и в частта за разноските, тъй като процесуалният му представител не бил представил списък по чл.80 ГПК и 1 изрично заявил, че няма такъв списък. Иска съдът да постанови решение, с което отмени обжалваното, а вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото, сега въззиваем, в който той изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Излагат се съображения в подкрепа на това становище. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна.

Пред районния съд е бил предявен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК. ищецът Н. Н. Б. е твърдял, че от края на 2013 г. обработва, владее и стопанисва поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. К., местност Старите лозя, с площ от 1902 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: лозе, при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***.

Твърдял е, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, който бил съседен на поземлен имот с идентификатор ***. В неговия имот имал жилищна сграда, която обитавал и ползвал повече от десет години.

Преди повече от 10 години - през м. декември 2013 г. оградил процесния поземлен имот с идентификатор ***, като в този имот от тогава и до сега се влизало единствено и само през врати на съседните му имоти - ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. Твърдял е, че към поземлен имот с идентификатор *** нямало и никога не е имало друг достъп. От м.декември на 2013 г. и до настоящия момент само и единствено той непрекъснато и необезпокоявано ползвал и владеел този имот като свой - берял ореха, намиращ се в имота, косил тревата, с приятели и със семейството му правили барбекю и пикници. Повече от десет години владеел процесния имот явно, трайно, непрекъснато като негов. Сочи, че в началото на 2024 г. започнал да се снабдява с необходимите документи за издаване на констативен нотариален акт за процесния имот на основание обстоятелствено проверка по давностно владение по чл. 587 и сл. от ГПК, но общинската 2 администрация отказала да му издаде документите, защото съгласно разписните книги за този имот бил вписан като собственик ответника К. Г. Г. с документ за собственост нотариален акт № 167 т.2 peг. № 3663 д. 319 от 2003 г.

Сочи, че от както владеел процесния имот, никой не обезпокоявал владението му, никой не му предявявал претенции за собственост относно имота.

Единствено той го владеел непрекъснато от края на 2013 г. (повече от 10 години), обработвал го и го ползвал необезпокояван от никого и поради това счита, че го е придобил по давност. Искал е от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника К. Г. Г., че той - ищецът Н. Н. Б. е собственик на основание придобивна давност на ПИ с идентификатор ***.

Ответникът К. Г. Г. оспорва иска. Признава твърдението на ищеца, че е собственик на съседен имот, но от 2019 г. Твърдял е, че живеел постоянно в гр.

С., но посещавал собствения си имот в град К. два или три пъти в годината.

Редовно плащал данък върху недвижимия имот и декларирал пред Община К., че не го ползва, с оглед намаляване на задълженията му за такса битови отпадъци и сметоизвозване. През 2011 г. друг съсед бил паркирал лек автомобил и внесъл фургон в имота, за което получил съдействие от органите на МВР за опразване на имота му. Твърди, че ищецът не е ползвал и не е владял имота му. Твърдението му, че владението било „несмущавано”, било само поради факта, че било скрито. Ако е обирал орехите от неговото дърво, го приема за признание за кражба, извършена от него, при условията на продължавано престъпление. Твърдял е, че е оградил имота и не бил оставил порта за влизане, за да прегради достъпа на съседи. Сочи, че общинската администрация напълно и основателно отказала да проведе процедура по чл.

587 и сл. от ГПК, защото той бил собственик. Искал е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Н. Н. Б. е закупил 220/272 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 272 кв.м съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК в гр. К., в м. Старите лозя, заедно с построената в него сграда.

Съседен на този имот е имот с идентификатор *** (процесният).

Със същия нотариален акт ищецът бил закупил и 800/1702 ид. ч. от съседен поземлен имот с идентификатор ***.

С договор за дарение от 20.06.2003 г., обективиран в н.а. № 167, том II, рег. № 3663, дело № 319/2003 г. на нотариус П. К., рег. № 100 при НК, Г.К. Г. дарил на сина си К. Г. Г. имот с площ от 1920 кв.м, който по сега действащия устройствен план, одобрен със заповед № 653/23.07.96 на Община К., представлява неурегулиран поземлен имот 486, м.Старите лозя по плана на гр.

К., при граници на имота по скица: път, имот 487, имот 468, имот 484, имот 3

483, имот 482. Ответникът плащал данък към Община К. за 2013 г.; 2014 г.;

2015 г.; 2016 г.; 2017 г.; 2018 г.; 2020 г.; 2021 г.; 2022 г.;2023 г. и 2024 г., и поискал с декларации освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. С жалба вх. № 34580/15.06.2010 г., К. Г. Г. е сигнализирал Районна прокуратура – Казанлък за „грубо посегателство върху имота му“.

Показанията на разпитаните по делото свидетели първоинстанционният съд е приел, че не водят до заключение, че имотът на ответника следва да бъде предаден в полза на ищеца, защото свидетелят Л.Й.М. категорично заявявал, че претендираният имот е бил собственост на бащата на ответника – дядо Г..

Твърденията им, че през годините процесният имот се поддържал от Б. също не можело да го направят собственик, а единствено водели до заключение, че той е извършил самоволни действия - бране на орех и други овошки.

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен.

Въззивният съд намира, че решението е правилно.

Предявен е установителен иск за собственост, който съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищецът действително притежава вещното право върху имота, предмет на спора. С оглед на това той (ищецът) трябва да докаже по положителен начин, при условията на пряко и пълно доказване, че е придобил твърдяното право на посоченото от него основание – в случая придобивна давност при условията на чл.79, ал.1 ЗС.

По делото не е било спорно, че с договор за покупко-продажба от 22.05.2019 г., обективиран в н.а. № 110, том II, рег. № 2785, дело № 256 от 2019 г. на нотариус П. К., рег. № 100 при НК, ищецът Н. Н. Б. закупил 220/272 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с площ от 272 кв.м съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1888/26.11.2015 г. на ИД на АГКК в гр. К., находящ се в м.Старите лозя, заедно с построената в него сграда. Ответникът К. Г. Г. придобил по договор за дарение от 20.06.2003 г., обективиран в н.а. № 167, том II, рег. № 3663, дело № 319/2003 г. на нотариус П. К., рег. № 100 при НК, имот с площ от 1920 кв.м, с идентификатор ***, м.Старите лозя. Двата имота са съседни, като имотът на ответника се намира южно от този на ищеца. По делото не е било спорно, че дарителят Г.К. Г. е баща на ответника К. Г. Г..

По делото не се доказва твърдението в исковата молба, че ищецът сам е оградил процесния имот. Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели лицата Л.Й.М. и И.Ж.У. за установяване на твърдението на ищеца, че единствено той владее и ползва процесния имот с идентификатор *** повече от 10 години. Така свидетелят Л.М. твърди, че от 1997ма г. постоянно живеел там в м. Старите лозя. Познавал Б. от 10 или 13-14 години, който също имал имот там – къща на 2 етажа с двор около 300 кв.м.

4

Свидетелят твърди, че освен този имот, Б. ползвал и съседен имот – южно от него. Имало направена ограда и вратичка, от която се влиза в съседното място, което било празно. Твърди, че е виждал го да окопава и да реже дръвчета. Не бил виждал да е сял нещо. Свидетелят твърди, че Б. ползвал този имот около 14-15 години. Мястото било на дядо Г., който бил възрастен, движел се с колело, и от 7-8 години не го е виждал. Преди 15-16 години видял двама мъже да опъват мрежа. Казали, че заграждат мястото, но не го продавали, щели да го работят. След като сложили оградата, виждал само Б. да идва, други хора не е виждал, не бил виждал каравана в имота, само 2 цистерни на отдел „Чистота“, но те били махнати. Това се случило преди 7-8 години. В мястото на бай Г. се влизало от мястото на ищеца. Свидетелят не познавал К., синът на Г.. Б. обгрижвал дървета в това място – имало две големи череши, орех, храст от дюли, вишна, но не е виждал ищецът да е садил нещо.

Свидетелят И.Ж.У. също живеел в м. Старите лозя от 12-13 г. Познавал Н., защото му бил съсед. Той имал, къща и място и живеел там. Ползвал и друг имот съседен. От скоро разбрал, че не бил негов, ползвал го като негов, поддържал го постоянно. В този имот се влизало от неговия двор. От другаде не може да се влезе в този имот. Мястото било празно и Б. го поддържал и чистил постоянно заради змии, режел клони. Свидетелят ходил в съседния имот заедно с Б. от 12-13 години. През лятото били там на по чашка. Освен Б. и неговите приятели, друг не бил ходил, никой не ги е питал какво правят там.

Не са виждали други хора, освен него и приятели. Ищецът плевял имота, премахвал саморасли клони и дървета. Поддържал ореха и предполага, че той го бере.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че от показанията на тези свидетели се установява, че от 2013 г. и до настоящия момент само и единствено ищецът непрекъснато и необезпокоявано ползва и владее процесния имот като свой, като бере ореха, коси тревата и с приятели там прави барбекю. Показанията на тези свидетели са недостоверни. Видно е от нотариалния акт за покупко-продажба, че ищецът е закупил своя имот, който е съседен на процесния, на 22.05.2019 г., поради което свидетелите няма как да го познават като съсед от 10 и повече години, за да твърдят, че той ползва този имот от 14-15 години. По делото няма твърдения и доказателства за това, че ищецът е завладял процесния имот отпреди да закупи своя. Освен това показанията на тези свидетели са и противоречиви, тъй като, от една страна се твърди, че имотът се ползва от ищеца от 14-15 години, а от друга – че е ограден от дядо Г. – праводателя на ответника, преди 15 години.