Решение № 318 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. А. в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600717 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 31.10.2025 г., постановена по НОХД 14252/2024г.

Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 7 състав е признал подсъдимия Х. А. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 151, ал.

1 от НК, като при условията на чл.58а от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от пет години.

Със същата присъда подсъдимият Х. А. К. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от повереника на частния обвинител М. М. А.-адв. А.. В жалбата се инвокират доводи за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда в частта, в която е индивидуализирано наказанието. Сочи се, че първостепенният съд не се е съобразил с високата степен на обществена опасност на инкриминираната деятелност, поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, като се иска в тази част първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановено подсъдимият ефективно да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода.

С жалбата не са отправени искания за събиране на доказателства, като необходимост от такива не установи и въззивния съд при проведеното на 1

27.02.2026 г. разпоредително заседание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита за основателна въззивната жалба. Пледира, че се касае до безпрецентно поведение на учител спрямо малолетно дете от неговото училище, което представителят на държавното обвинение определя като злоупотреба на доверие на дете, търсещо внимание и любов. Инвокира доводи, че поведението на подсъдимия е несъвместимо с професионалното му положение, отличаващо се с циничност и вулгарност, както и с проявено насилие по отношение на пострадалата.

Представителят на СГП смята, че подсъдимият не се е разкаял, като не е оказал съдействие за разкриване на престъплението, както и че независимо от добрите характеристични данни за последния, представени пред въззивния съд, не следва да се прилага чл.66,ал.1 от НК, а подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.

Моли, в случай че размерът на наказанието лишаване от свобода е прекалено висок, съдът да го намали, но подсъдимият да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода.

Повереникът на частния обвинител М. М. А.-адв. А. , пледира първоинстанционната присъда на осн. чл.334, т.3 и чл.337, ал.2, т.2 от НПК да бъде изменена, като въззивният съд отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Сочи, че първоинстанционната присъда е законосъобразна в материалноправен и процесуален аспект, както и обоснована, но наказанието „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК, се явявало незаконосъобразно.

В подкрепа на твърденията си повереника посочва, че първостепенният съд не е обсъдил в достатъчна степен изключително високата степен на обществена опасност на деянието, засилената наказателно-правна защита на този род престъпни посегателства срещу физическата и психическа незрялост на малолетните и създаване на реален риск за бъдещото им развитие.

Твърди се, че първостепенният съд е отчел по-високата лична обществена опасност на подсъдимия, но не в достатъчна степен, като не са били взети предвид престъпната упоритост и манипулативност, демонстрирани от последния.

Повереникът инвокира и доводи, че не са били взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства, това че пострадалата е била поставена под надзор на подсъдимия, както и извършените от последния спрямо М. А. блудствени действия.

Адв. А. смята, че неправилно първостепенният съд е приел като смекчаващо обстоятелство, че подсъдимия и пострадалата били в интимна и 2 емоционална връзка, като счита, че по делото не са събрани добри характеристични данни за подсъдимия, както и че с наказанието не било постигнато диалектическото съчетаване на изискванията на специалната превенция с тази на генералната.

Защитникът на подсъдимия Х. А. К. – адв. П., пледира за неоснователност на жалбата на частното обвинение, като счита първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована и като такава моли да бъде потвърдена.

Смята, че първоинстанционният съд е отчел всички факти и обстоятелства относно инкриминираното деяние и личността на подсъдимия.

Инвокира доводи, че правилно първостепенният съд е определил наказанието лишаване от свобода на подзащитния му в средния размер, като законосъобразно е приложил редукцията на чл.58а от НК.

Адв. П. излага съображения, че целите на личната и генералната превенция биха се изпълнили и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с оглед на което правилно контролният съд е приложен институтът на чл.66 от НК.

Защитникът на подсъдимия Х.

А.

К. – адв. Ч., моли първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива да бъде потвърдена.Инвокира доводи, че при определяне на наказанието на подс. К. и прилагането на чл.66 от НК, първостепенният съд е обсъдил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, във връзка с които е преценил специалната превенция на наказанието, включително постигането й с прилагането на института на условното освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият Х. А. К. поддържа казаното от защитниците си, като изразява разкаяние и съжаление на извършеното и моли да му се даде възможност да продължи да се грижи за семейството си.

При упражняване правото си на последна дума моли първоинстанционната присъда да остане условна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си СРС е разгледал делото по реда на диференцираната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият К. е пожелал да признае изцяло фактите по обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства по тях и респективно се ползва от привилегията на чл. 58а НК. Първоинстанционният съд, съобразявайки събраните на досъдебното производство доказателства, е 3 преценил, че направеното самопризнание се подкрепя от тях и е обявил, че ще го ползва съгласно чл. 372, ал. 4 НПК. Въззивният състав се присъединява към това становище и също намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на направеното самопризнание. Действията на контролирания съд са били изцяло съгласувани с изискванията на процесуалния закон по смисъла на чл. 371, т. 2 и сл. НПК.

Правилно и в съответствие с процесуалните правила на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът е приел за установени обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е позовал на самопризнанието и на останалата доказателствена съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство, която го подкрепя.

Въз основа на така направеното самопризнание, подкрепено от събрания доказателствен материал, районният съд е направил правилни фактически изводи, които СГС споделя, като приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. А. К. е роден на ********г. в гр.Гоце Делчев, българин, българско гражданство, неосъждан, с ЕГН: ********** и адрес: гр.

София, ж.к. „********

Последният бил назначен с трудов договор на 29.07.2024г. в 31 Средно училище за чужди езици и математика „ Иван Вазов“ (СУЧЕМ), находящо се в гр. София, ул. ,Гео Милев“ , №2, на длъжност „Учител по физическо възпитание и спорт“.

През учебната 2024/2025г. М. М. А., родена на ********г., била ученичка в 7 „Г“ клас на 31 СУЧЕМ , като подсъдимият К. водел часовете по физическо възпитание на 7 „Г“ клас. През първи срок на обучението подсъдимият К . започнал да проявява „по –специално“ отношение към А.гледал я в очите повече, показвал й кое е правилно и кое не, помагал й, показвал загриженост с поведението си, което поведение не останало извън вниманието на останалите ученици.

С времето подс. К. започнал да търси по-чест контакт с А., като разговарял с нея на различни теми: музика, поезия, книги. За рождения ден на А. подс. К. й подарил две книги, като й казал, че чрез тях ще може да го опознае.

Двамата започнали да се срещат насаме, както и да комуникират чрез приложението „Вайбър“, инициатор за което била А., която намерила телефонния номер на подсъдимия.

Първоначално кореспонденцията се състояла в изпращане на текстови съобщения, а след това двамата взаимно започнали да си изпращат и снимки.

На някои от снимките А. била по бельо, докато подсъдимият бил гол, като й изпращал снимки на половия си член. В осъществяваната чат кореспонденция двамата чрез думи описвали извършването на въображаем полов акт.

Срещите между подсъдимия и А. започнали да стават все по- чести, като 4 били най-вече в автомобила на К.. На срещите двамата започнали размяна на интимности, ласки, целувки, орален секс.

На 29.07.2025г. подс. К. завел А. в хостел, находящ се в гр. София, ж.к.

„********. При тази среща подсъдимият знаел, че А. е на 13 години, въпреки това осъществил полов акт с нея, като с половия си член проникнал във влагалището на частната обвинителка. Последната осъществила доброволно акта на полово съвкупление с подсъдимия, за който не е била принуждавана със заплаха или сила от последния да го направи.

Същият ден А. споделила на св. К.П., нейна учителка по български език и литература, за интимните си отношения с подсъдимия. След разговора свидетелката П. подала сигнал до училищното ръководство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: депозираното по реда на чл.

371, т. 2 от НПК самопризнание на подс. Х. А. К.; показанията на разпитаните свидетели: М. А., К.П., Ж. А., М.А., Р.П., Д.Г. и С.Г. ; писмените доказателствените средства: протокол за оглед на веществени доказателства и изготвения към него албум, удостоверение за раждане на М. М. А., справката за съдимост за Х. А. К., както и от способите: съдебна- медицинска експертиза, комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза.

Настоящият съдебен състав счита, че гореизброените доказателства и доказателствени средства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което ги постави в основата на своите фактически изводи.

Правилно районният съд е преценил доказателствената съвкупност като еднопосочна, последователна и подкрепяща самопризнанието. В доказателствата не се установяват противоречия, повдигащи спорни въпроси и подлежащи на самостоятелно обсъждане.

Въззивният съд намира за релевантно становището на контролирания съд във връзка с доказателствената обезпеченост на показанията на свидетелите М. А., К.П., Р.П., Д.Г., С.Г. и Д.Д.. Цитираните гласни доказателствени средства дават пълна, логична и последователна информация във връзка с инкриминираното деяние, кореспондирайки си напълно с направеното от подс. К. самопризнание. Въпросните свидетели в показанията си възпроизвеждат релевантните към основния факт, предмет на доказване по делото доказателствени факти, изясняващи осъщественият от подсъдимият К. с М. А. полов акт, възрастта на последната към момента на осъществяването му, времето и мястото на осъществяване на съвкуплението, както и че половият акт е осъществен доброволно от частната обвинителка А..

Правилно първият съд се е доверил и на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебна- медицинска експертиза, комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза,