Решение № 69 от 10.03.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. гр.Велинград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100262 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.

135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Е. Х. У. твърди, че има качеството на кредитор за парично вземане, спрямо Д. Х. У. /починала на 17.03.2024г./, на Махрема Х. Я. и на С. Х. А., произтичащо от Запис на заповед, издаден на 20.06.2019г. за сумата от 90 000 лева, която сума издателят Д. Х. У. /починала на 17.03.2024г./ се е задължила неотменимо и безусловно да заплати на поемателя на падежа – 20.06.2021г.

При издаването на ценната книга, тя била авалирана от М. Х. Я. и от С. Х. А., които поели безусловно задължение да отговарят пред поемателя за изпълнение на паричното задължение, поето от издателя на ценната книга.

Паричното задължение, произтичащо от споменатия Запис на заповед, издаден на 20.06.2019г. останало неизпълнено дори и след падежа, поради което поемателят инициирал образуване на заповедно производство, сезирайки РС Велинград със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. № 1107/2023г. по описа на РС Велинград и била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 565/17.11.2023г., заедно с изпълнителен лист. Ищецът твърди, че споменатата заповед за незабавно изпълнение влязла 1 в сила и легитимирала неговото качество на кредитор с изпълняемо вземане срещу длъжниците.

Извършената от ищеца справка в Имотния регистър дала възможност да се установи, че около месец след като бил издаден процесния запис на заповед т.е. на 31.07.2019г. - длъжниците Д. Х. У. /починала на 17.03.2024г./, М. Х. Я. и С. Х. А. извършили сделка за имуществено разпореждане /продажба/ на притежаваните от тях общо 42/72 идеални части от съсобствения помежду им ПОЗЕМЛЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ № 627, застроен и незастроен, целият с площ от 1, 616 декара с начин на трайно ползване като стопански двор, при граници и съседи както следва: поземлен недвижим имот № 668, поземлен недвижим имот № 636, заедно с общо 42/72 идеални части от построената в имота едноетажна масивна сграда- дърводелска работилница, цялата със застроена площ от 544 кв.м. които недвижими имоти са описани в кадастралния план като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сърница и построена в имота СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сърница. Имотът бил продаден на техен близък роднина /низходящ на издателя на записа на заповед и брат на авалистите/ К.

Х. У.. Извършената прехвърлителна сделка, която била обективирана в съдържанието на Нотариален акт за покупко- продажба № 71, том II, рег. № 3598, дело № 255 от 31.07.2019г. на нотариус М. Р. с рег. № 650 при НК била сключена и с участието на съпругата на купувача Ф. У..

Ищецът твърди, че сключването на процесната правна сделка увреждало имуществените му права на кредитор на прехвърлителите, поради което за него възникнал правния интерес от предявяване на иск с правно основание чл.

135 от ЗЗД, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде обявена за относително недействителна спрямо него сделката на имуществено разпореждане, която е обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба № 71, том II, рег. № 3598, дело № 255 от 31.07.2019г. на нотариус М. Р. с рег.

№ 650 при НК.

С оглед очаквания положителен за него изход от съдебниия процес, ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни разноски.

2

Ответниците в съдебния процес – М. Х. Я. и С. Х. А., не изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове, след като са получили препис от исковата молба.

Ответниците в съдебния процес – К. Х. У., Ф. С. У., А. И.нова К., Р. И. К. оспорват основателността на предявените искове. Оспорват обективираните в исковата молба фактически твърдения, отричайки твърдението, че Д. Х. У.

/починала на 17.03.2024г./ е поела менителнично задължение към ищеца.

Възражението им се основава на твърдението, че е много малко вероятно ответницата Д. Х. У. /починала на 17.03.2024г./ да е имала физическата възможност да подпише процесния запис на заповед, тъй като била тежко болна. На отделно основание оспорват тезата на ищеца за недобросъвестност на купувача по атакуваната правна сделка, като поддържат тезата, че купувачът К. У. не е знаел, нито е могъл да знае за възникването и за съществуването на процесното менителнично задължение, в размер на сумата от 90 000 лева. При това, ответникът поддържа тезата, че заповедната ценна книга е била антидатирана, доколкото пледира, че документът всъщност е бил изготвен през лятото на 2023г. след като М. Я. приела ответницата Д. Х. У. в дома си. Житейски нелогичен бил и фактът, че знаейки за увреждането, ищецът бил вложил значителни суми в подобрения на процесния имот.

Съмнително според ответниците било и обстоятелството, че авалистите не възразили срещу издадената заповед за изпълнение и така практически позволили тя да влезе в сила. Всички посочени по- горе косвени факти, според становището на ответниците - отричали тезата на ищците, относно знанието за увреждането и мотивирали извод за неоснователност на предявения иск.

При отхвърляне на иска, ответниците претендират за осъждане на ищците да им заплатят направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за покупкопродажба № 71, том II, рег. № 3598, дело № 255 от 31.07.2019г. на нотариус М.

Р. с рег. № 650 при НК е обективирана възмездната разпоредителна сделка за недвижим имот, сключена между Д. Х. У. /починала на 17.03.2024г./, на М. Х.

Я., С. Х. А. и А. И. К. в качеството на продавачи и от друга страна – К. Х. У. в 3 качеството на купувач, на идеални части от съсобствен недвижим имот.

Съдържанието на приетото като доказателство Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 00287/26.02.2024г. на Община Сърница мотивира извод за правнорелевантния факт - относно степента на свързаност в родствените връзки между страните по делото, както и за степента на свързаност в родствените връзки между лицата, които са страни в атакуваната правна сделка

В дадените пред съда показания, свидетелят Е. У., който е син на ищеца и близък родственик с ответниците, твърди, че поради близката си родствена връзка е узнал за отправеното от баба му Д. Х. У. искане до баща му Е. У. – да и предостави в заем за потребление сумата от 90 000 лева. Според впечатленията на свидетеля, баща му разполагал със съответната сума в брой и понеже Д. била негова майка- се съгласил да бъде сключен договор. Според впечатленията на свидетеля - при сключването на договора, но след като получила сумата, Д. била подписала „документ, че ще ги върне след две години“. Двете лели на свидетеля станали гаранти за изпълнение на задължението за връщане на сумата. Свидетелят заявява, че след като получила споменатата сума, баба му заминала на религиозно поклонение /хадж/. Свидетелят твърди, че ответникът К. У. заявил, че вече „всичко си е оправил“ и поради това Е. „няма да види връщане“ на сумата, която е дал в заем. Свидетелят знаел, че баба му Д. и лелите му М. и С. са прехвърляли собственост на недвижими имоти на чичо му К., но и до сега, те не били взели и стотинка от тези имоти.

В дадените пред съда показания, свидетелят Е. А. Ф., който е роднина по съребрена линия на страните в процеса /братовчед/ заявява, че има преки и трайни впечатления от социалните контакти между ищците и ответниците, включително и към момента на сключване на процесния дотовор. Свидетелят знаел, че приживе, Д. не била в добри отношения със сина си Е., но живеела при сина си К. и се ползвала от грижите на семейството на последния. Според свидетеля, Д. имала спестявания, включващи сумата от общо около 20 000 лева. Свидетелят заявява, че по времето, докато Д. живеела при дъщеря си М.

– тя била „затворена“ т.е. ограничена в социалите си контакти от стана на дъщеря й. В контекста на зададените му въпроси, свидетелят изяснява някои религиозни традиции и убедено твърди, че при предприемане на 4 поклонническото си пътуване (хадж), в съответствие с религиозните повели, Д. не би следвало да има непогасени финансови или други задължения към трети лица.

Заключението на приетата съдебно- графическа експертиза, която е изготвена от вещо лице Н. Н. мотивира иследните изводи:

Не са положени от едно и също лице подписът, който е положен от името на Д. У. в процесния Запис на заповед, издаден на 20.06.2019г. и подписът, положен от същото лице в използвания за изготвяне на експертното заключение документи -сравнителен материал: заявление за издаване на БДС от 2015г., пълномощно от 05.12.2021г. и пълномощно от 22.07.2019г.

Независимо от факта, че в графичните елементи на подписите на Д. У. в периода от 2015г. до 2019г. се наблюдава известна промяна, то са налице данни, обосноваващи извод за имитация на подписа на Д. У. в процесния Запис на заповед, издаден на 20.06.2019г.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на прецизния анализ на релевантните за спора факти, се налагат следните правни изводи:

Предмет на спора е твърдяното от ищеца и предвидено в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД право на кредитора - да поиска да бъде обявена за недействителна спрямо него осъществената разпоредителна сделка с недвижимия имот, по отношение на който самият ищец може да упражни реституционни права по чл. 88, ал.1 от ЗЗД. Твърдяните от ищеца негови права на кредитор се основават на отпадането на правните последици от предшестващ договор за прехвърляне на същия този имот.

По отношение допустимостта на иска;

Анализът на събраните в хода на съдебното дирене по настоящото дело писмени доказателства сочи, че посредством Заповед за незабавно изпълнение № 565/17.11.2023г. издадена в рамките на ч.гр.д. № 1107/2023г. по описа на РС Велинград, ищецът Е. Х. У. в действителност е формално легитимиран, в качеството на кредитор, на Д. Х. У., посочена като издател на Запис на заповед от 20.06.2019г. и на двамата авалисти по същата ценна книга- М. Х. Я. и С. Х.

А..

5

Установените в хода на процеса факти сочат, че споменатите длъжници Д. Х.

У. (заместена в настоящия процес от своите наследници и процесуални правоприемници А. И. К. и Реджеб И. К., след като е починала на 17.03.2024г.) са извършили възмездна сделка на разпореждане с К. Х. У. по време на брака му с Ф. С. У.. Разпоредителната сделка е обактивирана в съдържанието на Нотариален акт за покупко- продажба № 71, том II, рег. № 3598, дело № 255 от 31.07.2019г. на нотариус М. Р. с рег. № 650 при НК.

При установените в хода на прлоцеса факти, правният интерес на ищеца от предявяването на процесния Павлов иск произтича именно от релевираните в исковата молба негови твърдения, че в качеството на кредитор за парично вземане по влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение № 565/17.11.2023г. той има правен интерес да се удовлетвори принудително от стойността на недвижимия имот, който е бил обект на правна сделка в Нотариален акт за покупко- продажба № 71, том II, рег. № 3598, дело № 255 от 31.07.2019г. на нотариус М. Р. с рег. № 650 при НК.

Описаната по- горе и установена в рамките на съдебното дирене фактическа обстановка мотивират извода, че правният интерес на ищеца в действителност би могъл да бъде потенциално засегнат от правните последици на прехвърлителната правна сделка, осъществена от издателя на записа на заповед Д. Х. У. и двамата авалисти - М. Х. Я. и С. Х. А..

Дори и по- старата практика на съдилищата (виж. напр. ППВС №1/1965г.), както и настоящата съдебна практика на ВКС е категорична в становището си, че използваното от чл. 135 ЗЗД понятие за „кредитор” следва да се тълкува разширително, като приема, че всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Ето защо, съдът приема, че ищецът е надлежно легитимиран в настоящото производство, в това свое процесуално качество.