Решение № 770 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Х. Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330205157 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Ж. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 641558-F638721/15.06.2022 г., издадено от Х.

Г.Х. – *** (***) - П., с което на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1333,33 (хиляда триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева за нарушение по чл.

180, ал. 2 във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.

113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката твърди деянието й да е несъставомерно, тъй доходите, с които наказващият орган приема да е преминат облагаемият оборот от 50 000 лева, да е получила в качеството си на законен представител на малолетните си деца. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. И. Й., с пълномощно по делото, който пледира да са допуснати съществени процесуални нарушения, влечащи незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа изпратената до жалбоподателката електронна покана за явяване за съставяне на АУАН да е нередовна и да не поражда правно действие, поради което актът да е съставен в отсъствие на жалбоподателката, без тя да е поканена за това 1 процесуално действие. Пледира още АУАН да е съставен и след изтичането на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН от открИ.ето на нарушителя.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 12815/08.02.2023 г. от *** И. А. оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище същото да е законосъобразно и обосновано, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката намира за категорично доказано по делото от събраните доказателства. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Х. Ж. Х., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 30.08.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 01.09.2022 г., поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.10.2016 г. бил сключен договор за наем между жалбоподателката Х. Ж. Х. като наемодател и „Феде Ин Мария 2010“ ЕООД, ЕИК: 204188205 като наемател. С договора наемодателят предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в ***. Имотът трябвало да се ползва за дом за стари хора. Договорен бил месечен наем в размер на 4 500 лева. С анекс от 05.01.2021 г. бил договорен месечен наем в размер на 3 500 лева.

На 01.09.2018 г. бил сключен договор за наем между жалбоподателката Х. като наемодател и „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД, ЕИК:

204185033 като наемател. По силата на договора наемодателят предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в с.

К., който трябвало да се използва за дом за стари хора. Договорен бил месечен наем в размер на 3 500 лева.

В хода на възложена със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021 г. ревизия било установено, че в периода от месец октомври 2018 г. до месец август 2021 г. жалбоподателката Х. била реализирала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно оборот от 54 983,87 лева, достигнат към 30.04.2019 г., като през целия проверяван период до 31.08.2021 г. жалбоподателката Х. поддържала оборот над 50 000 лева. Облагаемият оборот бил формиран от дейността по отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на жалбоподателката.

2

Изготвен бил Акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021 г., който бил връчен на задълженото лице Х. Ж. Х. на 29.09.2021 г. Актът за регистрация бил обжалван от Х., но бил потвърден с Решение № 622/02.12.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП – Пловдив“. С уведомително писмо жалбоподателката била известена, че първият данъчен период по ЗДДС изтичал на 30.09.2021 г.

На основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС жалбоподателката Х. трябвало да начислява ДДС за извършените от нея облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за издаване на акта за регистрация по ЗДДС, ако беше подала в срок заявление за регистрация, което Х. не е сторила, до датата, на която е регистрирана от органа по приходите.

На 18.11.2019 г. жалбоподателката получила по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД плащане в размер на 3 500 лева от „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД по сключения с дружеството договор за наем и представляващо наемната цена за периода.

На 21.11.2019 г. жалбоподателката Х. получила по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД плащане в размер на 4 500 лева от „Феде Ин Мария 2010“ ООД по сключения с дружеството договор за наем и представляващо наемната цена за периода.

Така за целия период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г. жалбоподателката реализирала оборот в общ размер на 8 000 лева, формиран от осъществяваната дейност по отдаване под наем на недвижимо имущество.

През този данъчен период жалбоподателката Х. не била регистрирана по ЗДДС. Така тя не начислила дължимия ДДС в общ размер на 1 333,33 лева за извършените облагаеми доставки за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. Х. трябвало на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС да издаде данъчен документ – фактура, който да отрази в дневника за продажби и в справка-декларацията за месец ноември 2019 г., които на основание чл. 125 от ЗДДС да подаде в ТД на НАП – Пловдив в срок до 16.12.2019 г. включително, тъй като 14.12.2019 г. бил неприсъствен ден.

В хода на проверката свид. В. В. Д. – ***, отправила Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице до жалбоподателката Х. и 2 броя Искания за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице до „Феде Ин Мария 2010“ ООД и до „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД.

Искането до „Феде Ин Мария 2010“ ООД не било връчено, респ. отговор от дружеството не бил изпратен.

На 23.08.2021 г. по електронен път в ТД на НАП – Пловдив постъпил отговор от „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД по връченото искане, с който се предоставили изисканите документи и писмени обяснения.

На 07.09.2021 г. в ТД на НАП – Пловдив постъпили и изпратените от жалбоподателката Х. документи и писмени обяснения в отговор на връченото й искане. Документите били приети с входящи номера 16-33389 и 16-33389 #1 – и двата от дата 07.09.2021 г.

3

На 17.09.2021 г. бил съставен Протокол № 1600034322/17.09.2021 г. по проверката за установяване на факти и обстоятелства, свързани с жалбоподателката Х. Ж. Х., за спазване на данъчното и осигурително законодателство.

На 08.12.2021 г. свид. Д. изпратила по електронна поща покана до жалбоподателката Х. за явяване за съставяне на АУАН.

На 17.12.2021 г. свид. В. В. Д. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F638721 срещу жалбоподателката Х., в присъствието на един свидетел. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателката. Същият й бил предявен и препис й бил връчен на 10.01.2022 г.

Жалбоподателката подала писмено възражение по акта, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. В. В. Д.. От тях на първо място се установява фактът на възникналото основание за задължителна регистрация по ЗДДС за жалбоподателката Х. поради реализиран облагаем оборот от 50 000 лева в рамките на предвидения в ЗДДС срок. Изяснява се и че АУАН е съставен за неначислен ДДС за данъчен период месец ноември 2019 г., през който жалбоподателката не е била регистрирана по ЗДДС, но за нея вече е било настъпило основанието за задължителна регистрация.

Установява се още, че оборотът през отчетния период е формиран от получаване на наемни възнаграждения за отдаване под наем на недвижимо имущество. На следващо място от свидетелските показания се установяват и обстоятелствата по съставянето на АУАН, като свидетелката изяснява, че актът е съставен в отсъствието на жалбоподателката. Досежно поканването на жалб. Х. за това действие свидетелката пояснява, че е изпратена покана по електронен път. Показанията на свид. Д. се ползват с доверие от съда, тъй като намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото. Те са последователни, вътрешно непротиворечиви и като проверени настоящият съдебен състав изцяло им дава вяра.

Фактическите си изводи съдът формира и въз основа на събраните и проверени писмени доказателства по делото: протокол № 1600034322 от 17.09.2021 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив; писмо с вх. № 4296 от 16.01.2023 г. от директора на ТД на НАП – Пловдив, приложено на лист 15 от делото; Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № 162692102388063/15.07.2021 г., приложено на лист 4

16 и 17 от делото; Договор за наем от 05.10.2016 г., приложен от лист 20 до лист 22 от делото, ведно с Анекс към него от 05.01.2021 г., приложен на лист 23 от делото; Нотариален акт за дарение на недвижим имот, приложен на лист 24 и 25 от делото; Договор за наем от 01.09.2018 г., приложен от лист 26 до лист 28 от делото; Удостоверение за наследници, приложено на лист 29 от делото; пълномощно с рег. № 4092 и рег. № 4093/07.09.2018 г. за упълномощаване на Х. Ж. Х., приложено на лист 30 и 31 от делото; пълномощно с рег. № 4097/07.09.2018 г. за упълномощаване на Х. Ж. Х., приложено на лист 32 и 33 от делото; банкови извлечения от „Уникредит булбанк“ АД, приложени от лист 34 до лист 37 от делото; банкови извлечения от „Банка ДСК“ АД, приложени от лист 38 до лист 41 от делото;

Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.09.2016 г., приложено на лист 42 от делото и Постановление от 03.09.2014 г. на *** С. Г., приложено на лист 43 от делото; Удостоверение за раждане на Т.Т.Г., с майка Х. Ж. Х., издадено от ДЛГС при община Пловдив; Удостоверение за раждане на Й.Т.Г. с майка Х. Ж. Х., издадено от ДЛГС при община Пловдив. В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, като същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета от съда.

От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Х., е осъществено. Доказано е, че към 17.12.2019 г., когато е изтекъл срокът за начисляване на ДДС за извършените от жалбоподателката облагаеми доставки през данъчен период ноември 2019 г., тя не е била регистрирано по ЗДДС лице. Същевременно доказва се, че още преди началото на интересуващия делото данъчен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. за жалбоподателката Х. е било възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (съгласно приложимата към датата на деянието редакция на разпоредбата) поради реализиран облагаем оборот от 50 000 лева в рамките на предвидения в закона срок. Следователно е налице хипотеза по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, като жалбоподателката е била длъжна, но не е подала заявление за регистрация в срок, поради което дължи данък за извършените облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако беше подала заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирана от органа по приходите.