Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 16.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 125/2021
Вид
Решение № 110
Подписан
16.11.2022
В сила
16.12.2022
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пазарджик, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело **0215200900125 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от В. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р.“ **, чрез адв. М. Т. от **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „С.“ ***, **, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и обезщетение в размер на 687.40 лева за претърпените от него имуществени вреди: МРК изследване на главен мозък – 550 лв., за болничен престой – 17.40 лв. и преглед от невролог – 120 лв., настъпили в резултат на ПТП от **** г. по вина на Н. Б. Ш. (в исковата молба технически погрешно посочен Ш.), като водач на л. а. **, рег.

№ ***, ведно със законната лихва върху главниците от 21.04.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

Твърди се, че на ****г., около***ч., в гр. П., Н. Б. Ш. с ЕГН **********, при управление на л. а. **, рег. № ***, на кръстовището на ул.

„К. Ч.“ и „Х. Г.“, нарушавайки знак Б1, не пропуска движещия се по път с предимство т. а. М. С., рег. № ***, управляван от ищеца В. В., в резултат на което го блъска и реализира ПТП. От инцидента пострадал ищецът. Съставен 1 е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица **** (представеният е с **), рег. № *** от *** г. Ищецът е откаран по спешност в УМБАЛ У. Х. ООД – гр. П. със силни болки в главата, шийните прешлени и две прорезни рани на дясната вежда. Същия ден пострадалият е освободен за домашно лечение с назначена медикаментозна терапия и диагноза *****. По-късно здравословното състояние на ищеца се влошава, започва да изпитва ****. На *** г. посетил Клиника по нервни болести за невродегенеративни и периферно нервни заболявания, където било установена **********.

Впоследствие бил изписан за домашно лечение. На **** г. и на **** г. отново потърсил лекарска помощ поради същите симптоми. Предписана отново медикаментозна терапия. Негативните преживявания през този период от един месец е променило живота му. Претърпял е и имуществени вреди в размер на 687.40 лева, от които: МРК изследване на главен мозък – 550 лв., за болничен престой – 17.40 лв. и преглед от невролог – 120 лв. Отправил е претенция към ответника - застраховател на гражданската отговорност на делинквента - водач на л. а. ** на **** г. за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, като до момента няма произнасяне.

Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Бул инс“ АД, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба.

Оспорва се, че е налице деликт. ПТП не е в резултат от противоправното поведение на водача Ш., а представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва се механизма. Заявява се, че претенцията е прекалено висока.

Няма медицински документи за перида на възстановяване. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия поради непоставен предпазен колан. Не се спори, че е налице сключена с ответното дружество застраховка относно гражданската отговорност на водача на л. а. **. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника.

Не е постъпвал допълнителен отговор от ответника.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за 2 претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът приема, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.

86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на **** г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за определяне на обезщетение и произснасяне по претенцията от негова страна – на 21.04.2021 г. Искът е предявен на 09.08.2021 г.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между водача Н. Б. Ш., управлявал л. а. **, рег. № ***, и ответното дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“; че ищцът е отправил претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП на **** г., като застрахователят не се е произнесъл по тях в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

По делото е приложена административно-наказателна преписка по съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***, рег. № *** от *** г. на РУ – П. при ОД на МВР - гр. Пазарджик, последният съставен при посетеното на място на **** г. ПТП от служител на РУ - П.. Видно от АУАН № **** г. и съставеното впоследствие на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП наказателно постановление от **** г., водачът Н. Ш. е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП (несъобразяване с пътни знаци), поради което му е наложена административна санкция глоба.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят Г. Х. С., внучка на ищеца, дава показания, че знае за инцидента с дядо ѝ на *** при ПТП, преди около ***. При едно от 3 посещенията си видяла, че дядо ѝ е насинен по челото и едното око, и така разбрала за случилото се. Свидетелката му е помагала в ежедневието, като е носела храна, а нейният приятел подпомагал ищеца да *****, тъй като бил трудно подвижен и по цял ден не ставал от леглото, не пускал осветлението, стоял на тъмно денонощно. Преди излизал, виждал се с приятели, сега вече не било така. Поддържа, че след инцидента се преместил от П. в К. при другите си деца. Наложило му се да влезе в болница понеже му прилошало. Преди работел като *******и. Сега не работи, дори не шофира. Подпомага се от бившата си съпруга и децата си.

От изслушани т е заключения по допуснатата по делото Комплексна САвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт инж. Ф. и неврохирург д-р И., вкл. и с това по допълнителната СМЕ, неоспорени от страните, приети от съда като компетентно изготвени, пълни и обосновани, се установява следното:

Автотехническа част:

Пътното произшествие е настъпило в гр. П., на *** г., в светлата част на деня, около *** часа, при благоприятни пътно-климатични условия - сухо и ясно време, на кръстовище, образувано от път с предимство по ул. „К. Ч.“ и ул. „Х. Г.“ с наличен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Широчината на пътното платно на ул. „К. Ч.“ е 7.00 метра, а на ул. „Х. Г.“ 6.00 метра. Водачът Ш., при управление на л. а. **, рег. № ***, нарушил правилата за движение и не пропуснал движещия се от дясно на него по пътя с предимство т. а. М. С., рег. № ***, управляван от ищеца В. В., в резултат на което реализира ПТП. Платното за движение е с асфалтово покритие в добро състояние, което по време на произшествието било сухо и чисто. Няма данни за техническа неизправност на двата участвали при ПТП автомобили. След първия удар, настъпил между л. а. А. и т. а. М. в лентата за движение на товарния автомобил, последният се отклонява надясно, където след около 5 метра се удря втори път с предната си дясна част в наличен на южния тротоар на ул.

„Х.

Г.“ железобетонен стълб от електроразпределителната мрежа. Скоростта на л. а. А. преди първия удар е била 48 - 49 км/ч., а на т. а. М. 36 - 37 км/ч.

Установено е, че пълният спирачен път /т. нар. опасна зона за спиране при своевременна реакция на водача на автомобила за установяването му 4 преди мястото на удара и избягване на сблъсъка/ на л. а. А. е 28.6 метра, а на т. а. М. е 19.35 метра.

Същевременно разстоянието от л. а. А. до мястото на удара в момента, когато водачът на л. а. А. е имал техническата възможност да забележи товарния автомобил е 12.74 метра, респ. разстоянието от т. а. М. до мястото на удара в момента, когато водачът на т. а. М. е имал техническата възможност да забележи лекия автомобил е 11.00 метра.

Следователно, водачът на т. а. М. не е имал техническата възможност да установи автомобила и да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране (19.35 м > 11.00 м), съответно водачът на л. а. А. не е имал техническата възможност да установи автомобила и да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране (28.6 м > 12.74 м).

Автоекспертът приема за най-вероятен следния механизъм на ПТП:

Ищецът В. В., като водач на т. а. М. С. се движел по път с предимство по ул. „К. Ч.“ в посока отдясно наляво за л. а. **, управляван от Н. Ш. (на *.).

***По това време л. а. ** се движел в посока отляво надясно за товарното МПС. Когато л. а. А. бил на около 6 - 7 метра преди кръстовището или на около 12 - 13 метра преди мястото на удара, водачът му не реагирал на наличния знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ с намаляване на скоростта или евентуално спиране. По този начин автомобилът навлязъл в кръстовището и върху пътното платно на ул. „К. Ч.“ и ударил напречно движещия се по пътя с предимство т. а. М.. Първият удар настъпил в предната лява и странична част на товарния автомобил (калник и гума) и в предната дясна част на л. а. А., като ударът е бил кос страничен и за двата автомобила. При този удар тялото на ищеца се удря вляво с изравнената скорост на двете МПС за времето на удара и назад в седалката на водача.

След удара М.а продължил да се движи в първоначалната си посока, отклонен надясно, при което последвал втори удар в железобетонния стълб, намиращ се на десния тротоар. Този удар бил челен ексцентричен и настъпил в дясната част на товарния автомобил - дясната броня и предния десен калник и гума. Автоекспертът аргументира, че при нефиксираното с предпазен колан тяло на ищеца, същото се плъзга напред, краката му се удрят в подволанната част на арматурното табло, коремът или долната част на гърдите контактуват с долния край на волана. След това тялото се сгъва върху волана и започва да 5 се повдига. Главата предвид тежестта си отива напред, което води до сгъване на шийната и гръдната част на гръбначния стълб. Движението напред и нагоре кара главата да се удари в предното стъкло, горната част на рамката или предната ъглова колонка.

Медицинска част:

Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът В. В. e получил мекотъканни наранявания - 2 разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда, навяхване на шията и черепно-мозъчна травма (ЧМТ), която има характер на ***, предвид следното: На проведената в деня на инцидента (на **** г.) компютърна томография (КТ) на главен мозък в МБАЛ „У. Х.“ - П. липсват данни за травматологично обусловени морфологични промени в мозъчния паренхим и черепните кости, т. е. няма данни за мозъчна травма, водеща до последващ ****. Възможността за това принципно съществува, а именно въпреки негативната КТ, при контролно образно изследване да се визуализира контузионно хеморагично огнище, но тази хипотеза е много малко вероятна по литературни данни. За първи път е установен интрапаренхимен **** при ищеца В. на проведената магнитно-резонансна томография (МРТ) в МБАЛ „****“ едва 24 дни след процесното ПТП (т. е. на *** г.), но според характеристиките на кръвоизлива се касае по-скоро за спонтанен **** в късен подостър стадий, т. е. за хеморагичен мозъчен инсулт, настъпил след травмата. Вероятността кръвоизлива да е с травматична генеза е значително по-малка. Или, получената лека по своя характер ЧМТ представлява само ***, като възстановяването от същото зависи от тежестта на неврологичната симптоматика. От друга страна, болките от мекотъканните травми отшумяват за период от около 7 - 14 дни.