Решение № 1057 от 20.12.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София,………..2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ

2.

ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря Мариана Косачева и с участието на прокурор Ангелина Василева, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 2193 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от

НПК.

С присъда от

01.10.2018 г. по н. о. х. д. № 21437/2017 год. на Софийски районен съд, НК, 6-ти с-в подсъдимият Г.М.Т. е признат за виновен в престъпление по чл. 206, ал.

1 от НК за това, че на 14.07.2015 г., в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи - лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, с рама № *********, на стойност 4 000 лв., собственост на Д.С.Г., който владеел - автомобилът бил предоставен от Д.С.Г. на Г.М.Т. във Федерална Република Германия, за да го превози до Република България, гр.Бургас, поради което и на основание чл.206, ал.1 НК и чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на Д.С.Г. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда. Не се съдържат доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 29.05.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи и събиране на други доказателства. Впоследствие е допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие, като са изискани материалите по преписка рег. № 434R12414/2015 г. от 02 РУ-Бургас, пр.пр. № 8821/2015 г. и преписка № 251R-22176/2016 от ПД на МВР – Бургас.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. С., поддържа жалбата. счита присъдата за неправила, незаконосъобразна и постановена след превратно тълкуване на събраните доказателства. Обръща внимание на липсата на приложен към подадения от Д.Г. сигнал договор за покупко-продажба на автомобила, като изразява недоумение как такъв договор е попаднал в кориците на делото. Счита, че дадените по делегация показания на продавача на автомобила сочат на манипулирани от пострадалия доказателства и внасят съмнения за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Твърди, че първоинстанционният съд е посочил, че кредитира показанията на свидетеля С., но не е обсъдил въпроса и не е направил всичко възможно, за да се установи обективната истина досежно направените уговорки и осъществените за изпълнението им действия.

Оспорва размера на причинената щета. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Т. за невиновен и да отхвърли гражданския иск.

Представителят на СГП намира, че установената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и изготвените експертизи, които категорични относно авторството на деянието и вината на подсъдимия Г.Т.. Счита, че наложеното наказание е правилно определено, справедливо и съобразено с обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Моли съда да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. В., се присъединява към изложеното от прокурора. Счита, че събраните доказателства правилно са оценени от първоинстанционния съд и правилно и законосъобразно е постановена първоинстанционната присъда. Моли съда да я потвърди както в наказателната част, така и съобразно гражданския иск.

В предоставеното му право на последна дума подсъдимият Т. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.М.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Т. и пострадалият Д.С.Г. се познавали помежду си като връзката им произтичала от тяхното занятие - двамата пътували в чужбина /предимно във Федерална Република Германия/, където купували автомобили по поръчка, след което ги транспортирали в България. Двамата се уговорили да закупят за пострадалия Г. лек автомобил, марка „Ауди А6“, и да го докарат в гр. Бургас, където живеел Д.С.Г.. За целта двамата се уговорили Г. да му даде сумата от 500 евро, която включвала и разходите по оформяне на документацията и транспортирането на автомобила до гр.

Бургас.

На неустановена дата преди м. юли 2015 г. подсъдимият Т. приел поръчка от свидетеля П.О.. - да му докара лек автомобил марка „Ауди А6“ от Федерална Република Германия, като за целта му предал сума в размер на 5 000 лв., която включвала и разходите по оформяне на документацията и транспортирането на автомобила до гр. София.

На 06.07.2015 г. подсъдимият Т., заедно с пострадалия Г., заминали за Федерална Република Германия с автобуса, собственост на Г.М.Т. и с две платформи, собственост на Д.С.Г..

Преминавайки през Австрия подсъдимият Т. заявил на свидетеля Г., че сумата, заедно с документи му, били откраднати - вероятно при престоя им на тир-стоянка. Двамата сигнализирали полицията за извършеното престъпление, откъдето им издали съответните документи.

Пристигайки във Федерална Република Германия на 07.07.2015 г., двамата се установили в хотел и започнали да търсят автомобил марка „Ауди А6“. Намерил по интернет обяви търсената марка и с помощта на свой познат подсъдимият Т. се свързал с продавача на автомобила - А.Х., изселник от Русия, заедно с неговия брат К. и техните родители. Подсъдимият Т. извършил оглед на лекия автомобил и не открил по него никакви недостатъци. Свидетелят Д.С.Г. му предал уговорената с продавача А.Х.сума от 1 500 евро, за да го заплати. Сделката по покупко-продажбата била сключена - бил подписан договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, с рама № *******, между продавача А.Х.и купувача Д.С.Г..

Подсъдимият Т. останал в Нюрнберг, за да отчислили табелите на автомобила, които били с немска регистрация и да изчака изготвянето на транзитните документи за закупения автомобил, както и за да му изпратят документ и сума за превоза, тъй като не разполагал с валута, а свидетелят Д.С.Г. тръгнал за България.

Пристигайки в гр. София, на 14.07.2015 г. подсъдимият се срещнал със свидетеляС., на когото предал автомобила и регистрационните талони. Двамата регистрирали лекия автомобил в КАТ-София, след което се разделили.

След като пострадалият се завърнал в гр. Бургас, потърсил подсъдимия Т., за да си получи закупения лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, с рама № ********.

Подсъдимият му обяснил, че предал автомобила, заедно с придружаващите го документи, на свой познат, който пожелал да го закупи. Впоследствие разбрал, че транспортираният от Германия лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, с рама № ********, бил закупен и регистриран от неговия познат в КАТ-СДВР.

Съгласно заключението на съдебната оценителна експертиза стойността на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, с рама № ********, собственост на Д.С.Г., с който подсъдимият Т. се разпоредил, била в размер на 4 000 лв.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид показанията на свидетелите П.О..,Д.С.

Ч., С.Т. П. и Д.С.Г., заключението на съдебно-оценителната експертиза, съдебно-графическата експертиза, протокол за разпознаване на лице, справки и бюлетин за съдимост.

Така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота, като приобщените от въззивния съд преписки не дават основание за изменение на направените от съда фактически изводи. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото - факта на извършеното деяние и обстоятелствата, при които е станало това, като основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Въззивният съд не констатира съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели, които да налагат подробното им обсъждане. Същите са последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, като в пълнота изясняват установената фактическа обстановка.

Липсва спор, а и категорично се установява от показанията на свидетеля Стоянов, че същият е поръчал на подсъдимия да му купи и достави автомобил от Германия, който впоследствие е получил и регистрирал в КАТ-СДВР. Безспорно е и това, че подсъдимият е пътувал заедно с пострадалия Г., който също целял да купи автомобил, и преди достигането на крайната дестинация са били откраднати документите и парите му.

За последното обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Г. се подкрепят косвено от заявеното от свидетелите Ч. и П.. Не се оспорва и факта, че е била осъществена покупка на инкриминирания автомобил, след което подсъдимият и свидетеля Г. са се разделили и подсъдимият го е докарал в България.

Основното спорно обстоятелство по делото касае лицето, придобило собствеността върху инкриминирания автомобил в следствие на сключения с К. Х.договор за продажба.

За да кредитира твърденията на свидетеля Г., че той е закупил автомобила, въззивният съд отчете тяхната логичност и последователност, както и пълното им съответствие с показанията на свидетелите Ч. и П., писмените доказателства и заключението на съдебно-графическата експертиза. И тримата свидетели са категорични, че след обира в Австрия, подсъдимият е останал без никакви пари, а от показанията на Ч. става ясно, че той му е дал 200 евро на заем. Освен това според заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза подписът в графа „Unterschrift des Kaufers“ в оригинал на документи с надпис KAUFVERTRAG е положен от пострадалия Д.Г., а подписът в графа „Der Kaufer“ в оригинал на представените за регистрация в КАТ-СДВР документи с надпис KAUFVERTRAG не е положен от нито едно от лицата Г.Т., Д.Г. и П.С.. Представянето на писмен договор за покупко-продажба на автомобила е необходимо за отписването му от регистъра в Германия, логично е новите документи и транзитните номера да бъдат предоставени на лицето, посочено като купувач в договора, а от двата изследвани документа, само върху единия е положен подпис на някое от лицата, срещнали се със семейство Х.– пострадалия Г.. Всички свидетели са единодушни в твърденията си, че подсъдимият и пострадалият са пътували заедно с автобус на подсъдимия и платформа на пострадалия, а Г. потвърждава, че е платил на подсъдимия 500 евро за транспорт, поради което не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че транспортната услуга не е била заплатена. По изложените съображения въззивният съд приема, че Д.Г. е купил инкриминирания автомобил, а подсъдимият е следвало единствено да го докара до България.

Настоящият състав намира за необходимо да посочи изрично, че приема обясненията на подсъдимия, дадено в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като негова защитна версия, опровергаваща се от доказателствената съвкупност. Същите са хаотични, противоречиви и лишени от житейска логика. Изложените за пръв път в съдебна фаза данни за присъствието на приятел на подсъдимия, който е водил преговорите, не намират подкрепа в нито едно друго доказателство по делото, като е необяснима причината за такова лице, индивидуализирано единствено с първото си име, да се споменава едва в края на съдебното следствие пред първата инстанция. На следващо място твърденията да не е бил сключван прехвърлителен договор граничат с абсурда, а в случай, че страна по сделката е бил подсъдимият, е необяснима причината продавачът да се обади на свидетеля Г. за отчисляването му. Несвързани са и разсъжденията на подсъдимия, че ако автомобилът е бил купен от пострадалия, е следвало последният да го превози със собствена платформа, като несъмнено се установи от материалите по делото, че двамата са пътували заедно и притежаваната от Г. платформа е била теглена от МПС на подсъдимия.