Решение № 216 от 28.11.2022, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. К., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Кирил М. Димов при участието на секретаря К.а Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20225100500189 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 121/29.04.2022 г. по гр.д. № 1518/2021 г. по описа на РС – К., са отхвърлени предявените от Г. Р. Я. , с ЕГН **********, гр.К., ж.к.К. *, вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К., срещу К. М. А. с ЕГН ********** и В. А. А. – А.а с ЕГН **********, и двамата от гр.К., ул.Д. *, общ.К., обл.К., искове както следва: иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищеца Г. Р. Я. на реална част от 200 кв.м от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К., целият с площ 533 кв.м., по наследство от майка му С. Г.ева Я.а, която реална част е индивидуализирана в геодезическо заснемане под площ, обозначена в червен цвят и с номер 1, представляващо лист 40 от делото и неразделна част от решението, и за осъждане на ответниците К. М. А. и В. А. А. – А.а да предадат на ищеца владението на същата реална част, както и иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 700 лв., ведно със законна лихва от 27.10.2021г. дата на предявяване на иска, представляваща паричната равностойност на съборена от тях собствена на ищеца част от масивна жилищна сграда (жилище) на един етаж от две стаи и салон, възлизаща на 40 кв.м., находяща в 1 се поземлен имот (ПИ) с идентификатор № *** по КККР на гр.К..

Със същото решение Г. Р. Я. е осъден да заплати на К. М. А. и В. А. А. – А.а сумата 1 950 лв., представляваща разноски по делото.

С решение № 228/23.06.2022 г. по гр.д. № 1518/2021 г. по описа на РС – К., е допусната поправка на явна фактическа грешка в ре ш е н и е № 121/29.04.2022 г. по гр.д. № 1518/2021 г. По описа на РС-К., като в решението (диспозитива) наместо посочената сума от 700 лв. по отхвърления иск по чл.45 от ЗЗД, да се чете сумата 7 200 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. Р.

Я., представляван от процесуалния си представител - адв. Д. Д., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил всички релевирани доводи на страните и не е обсъдил всички доказателства. С нотариален акт № 20, т. 1, дело № 40/1969г. на К.йски народен съдия С. М. наследодателката на въззивника била призната въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на процесиите имоти. Неоснователни били доводите на първоинстанционния съд, че тя била допусната от наследодателя на ответниците да ползва имота и това били търпими действия. М. К. не бил предявил срещу С. К.а иск за освобождаване на имотите, а напротив делата били водени от С. К.а и майка им досежно собствеността на имотите. В мотивите на решение по в.гр.д. № 247/69 г. по описа на ОС – К. не било посочено да е участвал М. Г., а било посочено, че се осъжда Т. К.а да заплати на С. Г. направените разноски по делото, които били страните по делото. В решението било посочено, че е отхвърлен иска за делба, като недоволна от това решение е останала ответницата Т. Д. по чийто жалба е образувано това дело. Първоинстанционният съд не се съобразил със задължителната практика на ВКС, че снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка представлява действие, с което е изразена промяната на намерението на лицето да превърнат държането на имотите във владение за себе си. Неоснователни били доводите на първоинстанционния съд, че ако е имало ограда между имотите то в плана от 1992 г., тя би следвало да бъде отразена с оглед фактическите граници на имотите и установяване на броя на имотите. Страните притежавали реално обособени части от един имот, а не от няколко имота и поради това в кадастралната 2 карта била отразена границата на имота, а не и вътрешното разпределение на ползването. Установено било от събраните по делото доказателства, че наследодателя на първия ответник - М. Г. К., придобил с нотариален акт за покупко-продажба № 171, т. I, дело № 295/55г. на К.йски народен съдия, собствеността върху нива от 360 кв.м., находяща се в землището на с. С., К.йско, в местността „Ески мезарлък“ при граници: К. Г.ева, път и Я. С., която по сега действащият кадастрален план на гр. К. тя била част поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрен със Заповед № РД-1866/18.10.06 г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. К., ул.“К. Б.“, целият с площ от 531 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с номер по предходен план: пл.сн. № 50, при съседи: ***;

***; ***; ***;*** и ***.

Също така с нотариален акт № 20, т. I, дело № 40/69г. на К.йски народен съдия С. М. наследодателката на въззивника - С. Г. К.а, в последствие Я.а, била призната за собственица по давностно владение на следния недвижим имот - дворно място от 200 кв.м., находящо се в гр. К., извън регулационния план на града, при граници: път, Я. Ст. К., М. Г.ев и държавно място, ведно със застроено масивно жилище на един етаж от две стаи и салон, което дворно място по сега действащият кадастрален план на гр. К. било част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-66/18.10.06 г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. К., ул.“К. Б.“, целия с площ от 531 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с номер по предходен план: пл.сн. № 50, при съседи: ***;

***; ***; ***;*** и ***.

От разпита на свидетеля С. било установено, че в началото на м. март 2021 г. ваззиваемия К. М. извикал въззивника Г. Я. да види, че къщата има нужда от ремонт, като му заявил, че смята да започне ремонт. В началото на м. юни 2021 г. при посещение на имота въззивникът установил, че оградата, преграждаща имота и разделяща ползването му между страните, била премахната, което било потвърдено и от свидетеля С.. На 08.06.2021 г. въззиваемият К. А. отново извикал въззивника до имота, като при явяването му там му казал да отидат при адвокат, който щял да му обясни, че неговите документи не важат. На 16.08.2021 г. въззивникът посетил имота и установил, 3 че неговата част от къщата била изцяло разрушена, като дори мебелите, които били вътре липсвали. Това обстоятелство потвърдили всички разпитани свидетели, включително и въззиваемия А., а така също и посетилите имота вещи лица. Излага съображения, че имотът бил разделен на две части като наследодателя на въззиваемите ползвал южната част на имота в размер на 331 кв.м., а наследодателката на въззивника северната част на имота в размер на 200 кв.м. Така продължили страните да го ползват, тъй като оградата стояла до м. юни 2021 г., когато била премахната от бащата на въззиваемата за разчистване на имота. До тогава 200 кв.м. от имота и съответната част от къщата били ползвани от въззивника, който допреди 4 години бил предоставил възможността на родителите на съпругата си да обработват мястото и да обират дръвчетата, което било потвърдено от свидетелката Т., а от 4 години мястото не се обработвало от никой и било в доста запуснат вид.

Разделянето на имота на две части с ограда било потвърдено от разпитаните по делото свидетели - Т. и С., както и от свидетелите К. и К.. Всички свидетели били категорични, че от настаняваното в къщата до смъртта си С.

Я.а е живяла в нея, като след смъртта й никой освен сина й не ползвал нито двора й, нито стаите от къщата. Затова имало и открити партиди във „ВиК“ и „EVN“. В представения разписен лист към ЗРП на гр. К., одобрен със Заповед № 260/14.05.80 г., процесният имот бил записан на името на М. К. и С. К.а, като в скица на поземлен имот № 15-655961-18.06.21 г. отново като собственик фигурира и майката на въззивника. По делото единствените доказателства, които отричали собственост на майката на въззивника били тези за извършената пристройка към къщата, за която нямало претенции. От показанията на всички свидетели било видно, че въззиваемите никога не са владели и ползвали процесните имоти и не предприемали каквито и да било действия, манифестиращи че смятат себе си за собственици на имота и че имат намерение да го придобият по давност. По делото не било установено ответниците да са извършили действия, с които недвусмислено да са отрекли правото на въззивника. Промяната на намерението за своене на имота от същите станала през м. юни 2021 г. със снабдяването им с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установявало, че въззиваемите не са владели процесиите недвижими имоти в продължение на изискуемите се по закон 10 години и не са придобили по давност собствеността върху притежаваните от 4 въззивника имоти. В дадените по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК обяснения въззиваемият заявил, че имота на въззивника бил запустял във времето и че неговата част от къщата била пред самосрутване. Процесният имот бил деклариран от въззивника пред Община К.. В нотариален акт за продажба на недвижим имот по ЗУПГМЖСВ № 144, т. 3, per. № 15144, дело № 534/2016г. на Нотариус Д. Г. с peг. № *** на НК и район на действие КРС и нотариален акт за дарение № 145, т. 3, peг. № 15146, дело № 535/2016 г. на Нотариус Д. Г. с peг. № *** на НК и район на действие КРС, било записано, че прехвърляният имот е по скица 531 кв.м., а по документи за собственост 360 кв.м. При това безспорно се установявало, че собствеността на страните върху имота е следната: 200 кв.м. собственост на въззивника и 360 кв.м. собственост на въззиваемите. От разпита на всички свидетели, обясненията на въззиваемия и показанията на вещите лица се установило, че притежаваните от въззивника две стаи и коридор от къщата са били разрушени от въззиваемите, като е започнало изграждането на нова къща на мястото на старата. Със събарянето на къщата били нанесени имуществени вреди в размер на пазарната й стойност, оценена съгласно експертизата на 700 лв., поради което и на основание чл. 45 от ЗЗД въззивникът следвало да бъде обезщетен за това. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС – К., като постанови ново, с което да осъди въззиваемиете да предадат владението на процесния имот, както и да заплатят сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на притежаваната от въззивника къща. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. Представя писмена защита.

Въззиваемите К. М. А. и В. А. А. - А.а, са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. В жалбата се сочи, че от събраните по делото пред първата инстанция доказателства било установено, че наследодателката на ищеца - С.

Г. Я.а, никога не е владяла като собственик и не е могла да придобие собствеността върху имот, описан в нотариален акт № 20 от 04.04.1969 г., том 1, дело № 40/1969 г., съставен от К.йски народен съдия, като: “дворно място от 200 кв. м., находящо се в град К., извън регулационния план на града, при граници: път, Я. Ст. К., М. Г. и дворно място, ведно със застроено масивно жилище на един етаж от две стаи и салон“, представляващо, според 5 твърденията в исковата молба, реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град К., одобрени със Заповед №1866/18.10.2006г. на изп. директор на АК, намираща се в защрихована част на скица между т.1 и т.5 (индивидуализирана на стр.1, абз.3 от уточняваща молба на пълномощника на ищеца и приложената скица по геодезическо заснемане от м. ноември 2021 г.). Сочи се, че въззивникът не е придобил правото на собственост на посоченото от него придобивно основание наследство от майка си С. Г. Я.а, тъй като същата не е била собственик на процесния имот на посоченото в исковата молба оригинерно придобивно придобивна давност, тъй като фактическият състав на същото към момента на съставяне на нотариалния акт - 1969 г., не е бил осъществен. В производството пред първоинстанционния съд било установено, че въззиваемите са съсобственици на целия поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град К., ведно с едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор №*** по КККР на град К., със застроена площ от 112 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, дневна, баня с тоалетна и коридор със самостоятелен вход от изток и една стая с коридор в северозападната част на сградата със самостоятелен вход от север, при дялове на съсобствениците: 5/6 идеални части лична собственост на К. М. А. по наследство и дарение и 1/6 идеална част - в режим на СИО за К. М. А. и В. А.