Решение № 22 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100502082 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Решение № 209/03.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1405/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което са отхвърлени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 3025288677/09.11.2017 г.: 1088,40 лв. договорна лихва за периода 15.12.2017 г. – 15.11.2019 г.; 192,89 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.02.2018 г. – 15.11.2019 г.; 605,13 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 15.11.2019 г. – 25.10.2024 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2024 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба ищецът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушение на Закона за потребителския кредит, като е игнорирал обстоятелството, че между същите страни по повод същия договор вече е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 666/2019 г. на Районен съд – Провадия, потвърдено с решение по в.гр.д. № 3565/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което спорът относно действителността на договора е разрешен със сила на пресъдено нещо. Навеждат се подробни доводи относно съдържанието на договора, яснота на уговорките за лихвен процент и годишен процент на разходите, както и относно това, че евентуална нищожност на отделни договорни клаузи не води до недействителност на договора като цяло. Поддържа се и оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на районния съд да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е навел възражения по нея.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, а по правилността – в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания, като като инстанция по същество формира собствени фактически и правни изводи въз основа на събраните доказателства и приложимия материален закон.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора въззивният съд намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.11.2017 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 3025288677, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на ответника парична сума при уговорени годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, срок на договора и погасителен план, като неразделна част от договора са общите условия на кредитора. В настоящото производство ищецът претендира единствено вземания, представляващи договорно възнаграждение и обезщетения за забава върху него, без да търси главницата по кредита.

Безспорно е, че по повод същия договор между същите страни е било водено предходно съдебно производство – гр.д. № 666/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия, приключило с влязло в сила решение, потвърдено от въззивния съд. С този съдебен акт е признато съществуването на договорно вземане, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, като за да уважи претенцията, съдът по предходното дело е обсъдил и възраженията за недействителност на договора по Закона за потребителския кредит.

В мотивите на въззивното решение по в.гр.д. № 3565/2020 г. по описа на ОС – Варна се съдържа вътрешно противоречие, изразяващо се в използването на формулировка за „недействителност в цялост“ на договора, непосредствено последвана от подробен анализ на съдържанието му, в който изрично е прието, че са спазени изискванията за форма, размер на шрифта и задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, и който анализ завършва с извод за основателност на договорната претенция. Това противоречие, съпоставено с диспозитива на въззивния съдебен акт, който потвърждава уважаването на договорно вземане, изключва възможността да се приеме, че съдът по предходното дело е формирал действителна воля за прогласяване на недействителност на договора и за прилагане на последиците по чл. 22 и чл.

23 ЗПК. Напротив, уважаването на договорна претенция предполага като необходимо основание валидното възникване на облигационно правоотношение между страните.

Ето защо въззивният съд приема, че въпросът за действителността на процесния договор за потребителски кредит е разрешен със сила на пресъдено нещо в смисъл, че договорът е валиден и поражда уговорените между страните правни последици. При това положение този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото производство, а първоинстанционният съд неправилно е основал отхвърлянето на исковете на извод за недействителност по чл. 22 ЗПК, който е несъвместим с вече постановения влязъл в сила съдебен акт между същите страни.

Независимо от изложеното, въззивният съд като инстанция по същество дължи самостоятелна и пълна преценка по основателността на всяка от предявените претенции.

По иска за договорно възнаграждение в размер на 1088,40 лв. за периода 15.12.2017 г. – 15.11.2019 г. съдът намира, че същият е частично основателен. Възнаградителната лихва представлява цена за предоставения кредит и е дължима съобразно уговореното в договора и погасителния план. Видно от представените и ангажирани от ищеца доказателства, в т.ч. гр.д. № 666/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия, ищецът е признал с молба от 29.11.2019, приложена на л. 80 от гр.д. 666/2019 г., че от сумата 1088,40 лева дължима по договора възнаградителна лихва са платени от ответника 225,13 лева като остатъкът е в размер на 863,27 лева. Същевременно, видно от решението по в.гр.д. № 3565/2020 г. по описа на ОС – Варна, съдът е приел, че с недължимо платените суми по допълнителен пакет 2 услуги, предвид нищожността на клаузата за тяхното заплащане, следва да се погаси задължение за договорна лихва и е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът за тази сума е отхвърлен поради приспадането и́ от главницата. Установената по делото недължимо платена сума е в размер на 261,21 лв. и след приспадането и́ от дължимата договорна лихва в размер на 863,27 лева се получава остатък 602,06 лева или 307,83 евро, до която сума искът е основателен, а за разликата до 1088,40 лева претенцията правилно е отхвърлена от РС.

По иска за обезщетение за забава върху договорното възнаграждение в размер на 192,89 лв. за периода 16.02.2018 г. – 15.11.2019 г. въззивният съд приема, че при неизпълнение на задължението за заплащане на договорната лихва в уговорените срокове длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за вредите от забавата. В общите условия към договора страните изрично са уговорили, че при просрочие кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. При липса на насрещни възражения и доказателства за погасяване, тази претенция е частично основателна. Предвид погасяването на задължението за договорна лихва в размер общо на 486,34 лева (вж. по-горе) погасени са вноските за лихва от 16.02.2018 г. до 15.05.2018 г., и са останали дължими част от вноска с падеж 15.06.2018 г. в размер на 6,77 лв. и останалите погасителни вноски до 15.11.2019 г., или общо 602,06 лева. С помощта на лихвен калкулатор достъпен на интернет страницата https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html съдът извърши служебно изчисляване на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка падежирала вноска по погасителния план за времето на забавата до 15.11.2019 г. Така изчисленият общ размер на обезщетението за периода 16.02.2018 г. – 15.11.2019 г. възлиза на 53,35 лева или 27,28 евро, до който размер искът е основателен, а за разликата до 192,89 лева претенцията правилно е отхвърлена като неоснователна и недоказана по размер.

По иска за законна лихва за забава в размер на 605,13 лв. върху договорното възнаграждение за периода 15.11.2019 г. – 25.10.2024 г., въззивният съд намира, че тази претенция също се явява частично основателна. С оглед установения размер на дължимата договорна лихва, който е 602,06 лева, дължимото обезщетение за забава върху тази сума, изчислено с помощта на посочения по-горе лихвен калкулатор, е в размер на 334,56 лева или 171,06 евро, до която сума искът ще се уважи, а за разликата до 605,13 лв. претенцията правилно е отхвърлена като неоснователна и недоказана по размер.

По направеното от въззивника искане за постановяване на неприсъствено решение въззивният съд намира, че неприсъственото решение е процесуален институт, приложим единствено в първоинстанционното производство при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки, като в ГПК не е уредена възможност за постановяването му от въззивния съд. Поради това искането е неоснователно и правилно не е уважено, без това да препятства произнасянето на въззивния съд с мотивирано решение по съществото на спора.

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде частично отменено, а предявените искове – уважени отчасти. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички суми ще се присъдят в евро, изчислени по курса, посочен в чл.

5 от същия закон.

На въззивника следва да се присъдят направените разноски за първата и въззивната инстанции съразмерно на уважената част от исковете. Съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева за първата и 100,00 лева за въззивната инстанция. Така сторените разноски пред РС – Провадия възлизат на 350,10 лева, а пред ОС – Варна – на 175,00 лева, или общо 525,10 лева, от които ще се присъди сумата 140,90 евро (989,97/1886,42*525,10 = 275,57 лева или 140,90 евро).

По тези съображения Окръжен съд – Варна

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 209/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1405/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частите, с които са отхвърлени исковете на „Профи Кредит България“ ЕООД за осъждане на Ю. А. Ю. да заплати на ищеца следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 3025288677/09.11.2017 г.: 602,06 лева – договорна лихва за периода 15.12.2017 г. – 15.11.2019 г., 53,35 лева – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.02.2018 г. - 15.11.2019 г.; 334,56 лева – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 15.11.2019 г. - 25.10.2024 г. и законна лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ю. А. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 3025288677/09.11.2017 г.: 307,83 евро – договорна лихва за периода 15.12.2017 г. – 15.11.2019 г., 27,28 евро – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.02.2018 г. - 15.11.2019 г.; 171,06 евро – законна лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.11.2019 г. - 25.10.2024 г., както и законната лихва за забава върху общата присъдена сума в размер на 989,98 лева, считано от 25.10.2024 г. до 31.12.2025 г., и върху общата присъдена сума в размер на 506,17 евро, считано от 01.01.2026 г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1405/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия в останалата част.