Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5616 от 23.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14117/2017
Вид
Решение № 5616
Подписан
23.07.2019
В сила
06.07.2020
Състав
ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ гр.София, 23.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14117 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Л.Г.П., ЕГН **********, твърди че на 29.03.2017 г., около 9:35 ч., е пострадал като пешеходец при ПТП в гр. София, на бул. „Д-р Марин Дертлиев“, в района на сервиз „София Франс Ауто“.

В исковата молба се излага, че Н.И.П. водач на товарен автомобил с марка „Мерцедес“, модел „412 Д“, рег. № ******, собственост на „Е.М.К.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ******, виновно и противоправно при извършване на маневра „заден ход“ блъснал Л.П., вследствие на което пострадалият получил подробно описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Твърди се също, че след инцидента водачът на товарния автомобил не уведомил и не изчакал органите на МВР. Ищецът сочи, че по отношение на товарният автомобил има издадена полица за застраховка „гражданска отговорност“ от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД със срок на покритие от 25.05.2016г. до 24.05.2017г. Заявява, че е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди пред ответното застрахователно дружество, но не било постигнато споразумение относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и приетия процент съпричиняване. Твърди, че към момента на завеждане на исковата молба в съда ответникът не е превел каквато и да е сума по претенцията. Моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за вредите настъпили в резултат на ПТП в размер на 562,00 лв. /петстотин шестдесет и два лева/ за причинените му имуществени вреди и 92 300,00 лв. /деветдесет и две хиляди и триста лева/ за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания, ведно с лихвата за забава, считано от 29.03.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“

АД оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за когото твърди, че пресичал на необозначено място зад МПС и без да се съобрази с движението на автомобила. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за посочения в исковата молба автомобил към датата на ПТП. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Установява се от надлежните писмени доказателства по делото – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-191/29.03.2017 г. (л. 5 от делото), че на 29.03.2017 г., около 9:35 ч., в гр.

София, на бул. „Д-р Марин Дертлиев“, в района пред сградата на „София Франс Ауто“ е настъпило ПТП с участници – товарен автомобил с марка „Мерцедес“, модел „412 Д“, рег. № ******, управляван от Н.И.П., собственост на „Е.М.К.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ****** и участник № 2 – Л.Г.П.. Участник № 1 не уведомява и не изчаква органите на МВР във връзка с настъпилото ПТП.

За установяване конкретния механизъм на

ПТП по делото е изслушан водачът на товарния автомобил св.П.. Изслушана е и съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Същото е изготвено въз основа на събраните писмени доказателства и след разпита на св.П.. САТЕ установява, че на горните дата, час и място, товарният автомобил, управляван от Н.П., бил паркиран в зона обособена като места за паркиране пред сградата на „София Франс Ауто“. За да излезе, водачът се е движил на заден ход, с намерение да достигне вход-изхода на зоната за паркиране. ПТП е настъпило в зоната пред сградата, срещу вход-изхода на зоната за паркиране, като вещото лице определя приблизително място на удара въз основа на приложен снимков материал от изготвена видео техническа експертиза в рамките на досъдебното производство. Не е имало пътни знаци, а маркировката е показана чрез схематични изображения към САТЕ, от които е видно, че не е обозначена зона за движение на пешеходци в участъка от зоната за движение на МПС, в която е настъпило произшествието. Като причина за настъпване на произшествието, вещото лице сочи действията на водача на товарния автомобил, който при движение на заден ход не е съблюдавал достатъчно внимателно в огледалата си и не е осигурил безопасността на движението си на заден ход. Според експертното заключение, водачът на товарния автомобил се е движил с относително висока скорост над 10 км/ч, която не му е позволила да види пешеходеца чрез дясното огледало, което му осигурява малко видимо пространство и така сам се е поставил в невъзможност да спре и да предотврати удара. За да не допусне удара на пешеходеца, водачът на товарния автомобил е трябвало да си осигури помощник, който да го ръководи и да предупреждава пешеходците или да се движи съвсем бавно на заден ход със скорост 2-3 км/ч.

Видно от приетата по делото медицинска документация – Епикриза ИЗ № 10557/2017 г. и Епикриза ИЗ № 10904/2017 г., издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София (л. 6 и л. 7 от делото), след произшествието пострадалият е постъпил в отделението по Невротравматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 29.03.2017 г., доведен от екип на ЦСМП – София, контактен, ориентиран за собствената личност. Не можел да съобщи какво се е случило с него. Оплаквал се от главоболие и болка в наранените места.

Нямал гадене и не бил повръщал. След проведени изследвания, консултации със специалисти по хирургия, травматология и ЛЧХ, на пострадалия било проведено симптоматично лечение. Субективните оплаквания постепенно отшумели. През цялото време на болничния престой пострадалият бил в ясно съзнание, без латерализираща неврологична симптоматика. Бил изписан от отделението по Невротравматология на 01.04.2017г. в ясно съзнание, без латерализираща неврологична симптоматика, афебрилен и вертикализиран. Констатирано било подобрение в състоянието.

Пострадалият бил насочен за провеждане на оперативно лечение в отделение по ЛЧХ. На 01.04.2017 г. постъпил в отделението по ЛЧХ на същото лечебно заведение с оплаквания от лицева асиметрия и болка. От снетия локален статус било установено хлътване в лявата зигоматична област. При палпация под лявото око се напипвал фрактурен праг, налична била болка. От снетия соматичен статус било установено, че пострадалият бил в добро общо състояние, на видима възраст отговаряща на календарната, контактен и адекватен, ориентиран за време и място.

Били проведени параклинични изследвания, консултативни прегледи със специалисти и било приложено медикаментозно и оперативно лечение, подробно описани в Епикризата на л. 7 от делото. Пострадалият бил изписан от лечебното заведение на 04.04.2017 г. без оплаквания, в добро общо състояние и с подобрения. Във връзка с лечението заплатил на лечебното заведение сумата от 562,00 лв. за избор на екип, видно от представени платежно нареждане и фактура (л. 9 и л. 10 по делото).

Приета е и съдебномедицинска експертиза

/СМЕ/, чието заключение също не е оспорено от страните и съдът възприема като безпристрастно и компетентно. СМЕ, като потвърждава датата, часа и мястото на ПТП, установява, че при пряка причинно-следствена връзка между механизма на процесното ПТП и получените увреждания, пострадалият Л.П. на 80 години получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия и охлузване на лявата челна област на главата; фрактура на лявата ябълчна (скулна) кост на лицето с изместване; фрактура на предна и задна стена на левия горночелюстен синус; фрактура на външната стена на лявата орбита; фрактура на 5-то, 6-то и 7-мо ребро вляво; контузия и охлузване на лявата ръка. Медико-биологичната характеристика на лекостепенната черепномозъчната травма, без данни за пълна загуба на съзнание и фрактурата на предна и задна стена на левия горночелюстен синус се определят от вещото лице като „разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Фрактурата на лявата ябълчна (скулна) кост на лицето с изместване, видно от заключението на вещото лице, е с медико-биологична характеристика „фрактура на челюст“ с трайно затруднение за дъвченето и говоренето. Контузията на гръдния кош с фрактура на 5-то, 6-то и 7-мо ребро вляво е с медико-биологична характеристика „трайно ограничение на движенията на снагата за повече от 30 дни“.

Останалите мекотъканни травми, предизвикали болки и страдания на пострадалия за срок до 14 дни. В епикризата са описани следните придружаващи заболявания на пострадалия: артериална хипертония II ст.; ИБС; състояние след ендопротезиране на дясна тазобедрена става по повод фрактура на шийката на дясната бедрена кост.

В съдебно заседание вещото лице неврохирург уточнява, че в медицинската документация няма данни за дископатия, каквото оплакване релевира ищеца. За неговата възраст е нормално да има оплаквания в поясния отдел и гръбнака, но е категоричен, че не е настъпила от ПТП. Фрактурата на лявата ябълчна кост с разместване на фрагментите се приравнява към фрактура на челюст, със затруднено дъвчене за повече от 30 дни.

Вещото лице уточнява, че по принцип зарастването на една фрактура е не повече от 45-60 дни. При възрастен човек зарастването на ребрата е продължило поне 2-3 месеца.

Св.Помакова, съпруга на ищеца, установява, че е намерила съпруга си в болницата след ПТП, като той нищо не могъл да й обясни, знаел само че нещо го е ударило. Посочва, че след като се прибрал от болницата имал силни болки в гръдния кош от трите счупени ребра, около устната му всичко било изтръпнало, а и сега бил така. Много силно го боляло рамото. Хранел се със сламка. По-късно започнал да се захранва с обикновена храна. Болките в ребрата отшумели за 2-3 месеца. Общо възстановителния период продължил 3-4 месеца. Появил се обаче друг проблем-възобновила се дископатията, която и досега го мъчела- ищецът не можел да ходи правилно, куцал, имал болки. Сега продължавал да има болки в кръста и в областта на рамото.

С молба вх. № L-1392/26.04.2017 г. до ответното застрахователно дружество, ищецът Л.П. е заявил извънсъдебна претенция за обезщетение на претърпените от него имуществени вреди в размер на 562,00 лв. и неимуществени вреди в размер на 100 000,00 лв. вследствие на ПТП от 29.03.2017 г. С писмо (л. 13 от делото) с изх. № 8829/05.09.2017г. ответното застрахователно дружество е уведомило ищеца, че е регистрирало щета № 0000-1000-63-17-7242/26.04.2017г. и е определило застрахователно обезщетение в размер на 562,00 лв. за имуществени вреди и 11 000,00 лв. за неимуществени вреди, което е намалило съответно на 394,40 лв. за обезщетяване на имуществените вреди и на 7 700,00 лв. за неимуществените вреди, отчитайки съпричиняване на пострадалия от 30%. По делото не се спори, че ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение.

Не се спори, че воденото срещу водача на т.а.св.П. досъдебно производство е било прекратено по искане на ищеца.

Не се спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на т.а. е била застрахована при ответника.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. По делото не се спори, че ответникът не е заплатил обезщетение по предявената пред него от ищеца щета.