Определение № 3142 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 10.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002900879 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Клер Д“ ЕООД, подадена чрез назначения от съда особен представител на дружеството адв.Е. В., срещу решение №688/26.11.2024 г. по в.т.д. №681/2024 г. на Апелативен съд София, с което след отмяна на решение №336/05.03.2024г. по т.д.№2150/21г. по описа на Софийски градски съд, дружеството е прекратено на основание чл.155 т.3 ТЗ по иск на Прокуратурата на Република България.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивния съдебен акт. Недопустимостта се обосновава с доводи за допуснато нарушение правото на процесуална защита на дружеството в първоинстанционното производство, което е проведено без да бъде назначен особен представител на дружеството, както и с доводи за останало несъобразено от съда наличие на основанието на чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството, предвид водени от наследник на починалия управител на дружеството и от трето лице съдебни дела, образувани по искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, които, според касатора, имат преюдициално значение за изхода на настоящото производство. Поддържа се неправилност на въззивното решение, поради приложен от въззивния състав формален подход към постановките, развити в т.1 от ТР №1/31.05.23г. на ОСТК на ВКС, без съобразяване с особеностите на настоящия спор и писмените доказателства по 1 делото, което е довело до стеснително тълкуване на нормата на чл.155 т.3 ТЗ.

По тези съображения касаторът прави искане касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да отхвърли предявения срещу дружеството иск за прекратяването му по реда на чл.155 т.3 ТЗ.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на решението до касационна проверка, поради вероятната му недопустимост, както и при наличието на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, които счита за осъществени с разрешените от въззивния съд обуславящи изхода на делото въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе с решение по същество на правния спор, когато е констатирал в мотивите на въззивното решение, а преди това – в хода на въззивното производство, че ответникът по предявения иск не е бил представляван в производството пред първоинстанционния съд нито от законен представител, нито от особен представител?; 2. Въззивният съд, когато констатира в мотивите на въззивното решение нередовност на процесуалните действия в първоинстанционното производство, поради това че ответникът по иска не е бил надлежно представляван в това производство, следва ли да обезсили постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение като недопустимо, да прекрати делото и да го върне на първоинстанционния съд с указания за редовно /повторно/ извършване на процесуалните действия от началния етап на връчване на исковата молба? /по двата въпроса се твърди противоречие с решенията по гр.д.№1356/09г. на ІV г.о. на ВКС и т.д.

№801/23г. на І т.о. на ВКС/; 3. Предявените от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството искове по чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, с решението по които ще бъде определено кой от наследниците е едноличен собственик на капитала, респ. волеобразуващ орган на дружеството, изпълняват ли изискването за преюдициалност по чл.229 т.4 ГПК спрямо иска по чл.155 т.3 ТЗ,с оглед постановките по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 31.05.2023г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСТК на ВКС? /противоречие както с приетото в посоченото във въпроса тълкувателно решение, така и с т.1 от ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС/; 4. При преценка от съда за наличие на преюдициален правен въпрос, обуславящ основание за спиране на делото по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, от значение ли е процесуалният ред, по който се водят обуславящите 2 съдебни производства /в конкретния случай – производства по чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства/ и от значение ли е придаденото от закона действие по време на съдебните решения по тези искове /обратно действие или действие занапред/? /противоречие с ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, ТР №2/19.11.2014г. по тълк.д.№2/2014г. на ОСГТК на ВКС, ТР №8/07.05.2014г. по тълк.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/31.05.2023г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСТК на ВКС; същевременно се твърди,че произнасянето на касационната инстанция по последния от въпросите би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/; 5. Длъжен ли е въззивният съд при формирането на собствени правни и фактически изводи по предмета на делото да разгледа всички възражения и доводи на страните и да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства относно релевантните обстоятелства? /противоречие с решенията по гр.д.№4031/2019г. на ІV г.о. на ВКС и т.д№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС/; 6. Налице ли е бездействие на наследниците в смисъла на постановките по т.1 от Тълкувателно решение №1/31.05.2023г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСТК на ВКС, когато наследниците /или някой от тях/ след смъртта на едноличния собственик на дружеството са предприели действия в тримесечния срок по чл.155 т.3 ТЗ за продължаване дейността на дружеството, в резултат на което е породен правен спор относно легитимацията на наследника, който има право да продължи дейността, респ. да избере органи на дружеството и този спор е предявен за разглеждане по съдебен ред?; 7.Налице ли е бездействие на наследниците, когато наследниците /или някой от тях/ след смъртта на едноличния собственик на дружеството са заявили за вписване в Търговски регистър в тримесечния срок по чл.155 т.3 ТЗ промяна в обстоятелства – вписване на нов едноличен собственик на капитала и нов управител на дружеството, но вписването е отказано от длъжностното лице по вписванията?; 8. Действия на наследниците /или на някой от тях/ в срока по чл.155 т.3 ТЗ за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на дружеството в Търговски регистър – нов едноличен собственик на капитала и нов управител на дружеството, по които е последвал отказ за вписване, в резултат на който са предявени искове по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ изпълняват ли фактическия състав /попадат ли в обхвата/ на чл.157 ал.1 ТЗ 3 относно прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на физическото лице – едноличен собственик?; 9.Допустимо ли е и основателно ли е да бъдат приложени последиците на прекратяването на дружеството по предявен иск по чл.155 т.3 ТЗ, когато не е налице вписване на нов управител, поради неприключили към момента на постановяване на въззивното решение по иск по чл.155 т.3 ТЗ съдебни производства между наследниците, по които съдилищата са сезирани с искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ,в резултат на които ще бъдат определени легитимираните за продължаване на дейността наследници?; 10. Основателен ли е иск по чл.155 т.3 ТЗ,когато вписването на нов управител в предвидения в същата разпоредба тримесечен срок е възпрепятствано и/или забавено поради упражняване от наследниците /или на някой от тях/ на законово установени права на съдебна защита в резултат на отказ на длъжностното лице по вписванията за вписване продължаването на дейността, който отказ е обусловил съдебен спор за установяване на несъществуващи обстоятелства по вписването по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, релевантни към легитимацията на наследниците с право да продължат дейността и да впишат нов управител?; 11. Относно последиците при смърт на едноличния собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност, респ. приложимост на разпоредбата на чл.157 ТЗ при установено противоречие между наследниците относно продължаване дейността на дружеството /при данни по делото за правен спор, поставен за разглеждане по съдебен ред,относно легитимирания за продължаване на дейността и вписване на нов управител наследник/? По въпроси от 6 до 11 включително касаторът се позовава както на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /противоречие с ТР №1/31.05.2023г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСТК на ВКС/, така и на тази по т.3 на същите член и алинея от ГПК.

В законоустановения срок Софийска апелативна прокуратура не е подал писмен отговор и не се е ангажирал със становище по касационната жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на 4 касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е посочил,че според изложеното в исковата молба искът е с правното си основание чл.155 т.3 ТЗ, съгласно чийто текст търговско дружество може да бъде прекратено от окръжния съд по седалището му по иск на прокурора, ако в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител, като потестативното право на прокурора да предяви такъв иск се поражда само ако дружеството не се прекратява на друго основание; че съгласно чл.157 ал.1 ТЗ едноличното дружество с ограничена отговорност се прекратява със смъртта на едноличния му собственик, ако не е предвидено друго в учредителния му акт или наследниците не поискат да продължат дейността. Съобразил е задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №1/31.05.2023 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ОСТК на ВКС, според които смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството; липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл.157 ал.1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено; че, след като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155 т. 3, вр. чл. 154 ал. 1 т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител, а причините, поради които дружеството е без управител са без значение за основанието на иска; че производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157 ал. 1 ТЗ, като искът по чл. 155 т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците упражнят тези си права, като конституират органи на дружеството и впишат нов 5 управител, а освен това същите могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл.274 ал.1 изр. последно ТЗ.

Съдът е приел за безспорно установено, че смъртта на вписания като едноличен собственик и управител на търговското дружество „Клер – Д“ ЕООД – Димитър Георгиев е настъпила на 27.05.2021г.,че същата представлява юридически факт, с настъпването на който дружеството е останало без правосубектен управител и това състояние е продължило повече от предвидения в състава на чл.155 т.3 ТЗ срок от три месеца /повече от три години към момента на произнасянето/, на базата на които обстоятелства е заключил,че фактическият състав на нормата е изпълнен. Констатирал е наличие и на особената предпоставка на чл.157 ал.1 ТЗ – липса на изрично предвидено „нещо друго“ в дружествения договор в такава хипотеза. Тъй като са установени всички елементи от фактическия състав по чл.155 т.3 ТЗ, съдът е достигнал до извода,че предявеният иск е основателен.

Разпечатката съдържа 19 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dfdf9f0-1dc7-4679-bdcc-38278d38f8c0