Решение № 4806 от 22.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4806 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100507248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19066/20.11.2023 г. по гр.д. № 43043/2021 г. по описа на СРС, 143-ти състав е признато за установено, че Д. Е. Д., ЕГН ********** дължи на Етажна собственост, с административен адрес – град София, ж.к.

****, представлявана от управителя А.К.Б., част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 16.04.2021 година по ч.гр.дело № 15335/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 289,80 лева, представляваща непогасени вноски за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС“ от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г., от които 260,00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане и 29,80 лева - лихва за забава, дължима за периода от падежа на всяка вноска до 31.01.2021 година, както и сумата от 59,20 лева - разходи за нотариална покана.

Със същото решение е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правна квалификация чл. 48, ал. 8, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС от Етажна собственост, с административен адрес – град София, ж.к. ****, представлявана от управителя А.К.Б., срещу Д. Е. Д., ЕГН **********, в частта за сумата от общо 97,03 лева, представляваща дължима сума за ремонт на асансьор, от които 67,00 лева – главница, ведно със лихва за забава върху тези суми от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 17.03.2021г. до окончателното изплащане и 30,03 лв.-лихва за забава, считано от 01.08.2016 г.

1 до 31.01.2021 г., , за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 16.4.2021 година по ч.гр.дело № 15335/2021 година по описа на Софийски районен съд.

В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на етажната собственост, е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Е. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Поддържа се, че в етажната собственост има порочни практики по разходване на общите средства, като ответницата заявява, че по тази причина не е плащала месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, а само припадащата й се 1/18 част за заплатените и извършени ремонти. Счита, че не дължи заплащане на месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като липсва открита специална сметка за тази цел. Сочи, че липсват доказателства в процесния период да са извършвани ремонти, които да оправдаят заплащането на претендираната от етажната собственост сума. В случай че съдът приеме, че се дължи претендираната сума, жалбоподателката посочва, че от нея следва да бъде приспадната сумата от 50 лева, която е заплатила за извършени ремонти, за което обръща внимание, че е представила доказателства пред първата инстанция. По тези съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете на етажната собственост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Етажната собственост с административен адрес в гр. София, ж.к. **** е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ са определени с решение на ОС на ЕС от 08.08.2018 г., което не е било оспорено по законоустановения ред.

Акцентира на обстоятелството, че ответницата е признала, че не е заплащала дължимите вноски от м. ноември 2018 г. насетне. Сочи, че доводите на ответницата за липса на открита нарочна сметка за вноските и за липса на извършени ремонти на общите части не влияят върху основанието за дължимост на вноските. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно 2 основание чл. 50, ал. 2, т. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

За основателността на иска за главница в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик на обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, че е налице влязло в сила решение на общото събрание на етажната собственост, от което се поражда задължение за ответника като собственик на самостоятелен обект в сградата за заплащане на месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в определен размер, по акцесорния иск - изпадане на ответника в забава за плащане на главния дълг и размера на обезщетението за забава, а по претенцията за вреди – извършването на разходите за нотариална покана до ответника.

От писмените доказателства по делото се установява, а и не е спорно между страните, че Д. Е. Д. е собственик на ап. 23, находящ се в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ж.к. **** (съгласно представен препис от нотариален акт № 131, т. II, рег. № 2355, дело № 300/2007 г. на нотариус Н.Л.), както и че с решение от 08.08.2018 г. на ОС на ЕС в сградата (л. 11 от първоинстанционното дело) е прието месечната такса за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 10 лева, считано от 01.11.2018 г.

Установява се също така, че с нотариална покана (л. 8 от първоинстанционното дело), връчена на ответницата на 10.02.2021 г., етажната собственост е уведомила Д. Д. за задълженията й за суми за ремонт на асансьорната уредба от 09.07.2016 г. и за месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2018 г. – 31.01.2021 г. За връчване на поканата етажната собственост е заплатила нотариална такса в размер на 59,20 лв.

(сметка/фактура оригинал № 200017312/ 09.02.2021 г.).

Останалите събрани пред първата инстанция доказателства, както и тези, приети от въззивния съд, не се отнасят до правно релевантни факти досежно исковете, предмет на произнасяне във въззивното производство, поради което е безпредметно възпроизвеждането на тяхното съдържание в настоящото изложение.

При така установените факти настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9, предл. последно ЗУЕС, собствениците на обект в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС предвижда, че вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ са ежемесечни, дължат се от собствениците и техният размер се определя с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.

В случая несъмнено се установи, че такова решение на ОС на ЕС е било взето, с което е определен дължимият размер на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. По делото не са наведени твърдения от ответницата, а и липсват 3 доказателства в тази насока, че процесното решение е било оспорено по законоустановения в чл. 40 ЗУЕС ред. Предвид това решението на общото събрание е влязло в сила и като такова е задължително по своите правни последици за всички етажни собственици, включително ответницата Д. Д..

Неоснователно е възражението на ответницата, че не дължи заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като не са били извършвани ремонти през процесния период. В чл. 50, ал. 2 ЗУЕС ясно е посочено, че вноските в този вид фонд се дължат авансово на ежемесечна база, без оглед на конкретно извършени ремонти. Това е така, тъй като съществуването на фонда има за цел да бъде формирана парична маса, която да послужи за финансирането на бъдещи ремонти на общите части в сградата и други изрично предвидени в чл. 50, ал. 4 ЗУЕС дейности. С оглед това е без значение дали в процесния период действително са били извършени ремонти и е ирелевантно дали ответницата е заплащала суми за тях, съответно евентуално заплатени суми за извършени ремонти няма как да бъдат приспаднати от дължимите месечни вноски, защото имат различно основание и предназначение.

Съгласно чл. 50, ал. 3 ЗУЕС, с редствата във фонда се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на етажната собственост или на сдружението. По делото липсват доказателства, че такава сметка е била открита. Независимо от това не може да бъде споделено становището на ответницата, че не дължи претендираните суми за фонд „Ремонт и обновление“ по аргумент, че плащането на вноските в брой на касиера би било ненадлежно или поради съществуваща хипотетична опасност управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на натрупаните средства.

Задължението за плащане на вноските за фонда произтича по силата на закона и възниква за собственика от момента на придобиването на имот в сграда в режим на етажна собственост. Начинът на събиране на вноските касае изпълнението на това задължение, а не възникването му, като предписаният в закона ред чрез набирането на средства в специална сметка няма императивен характер по мнение на настоящия съдебен състав, т.е. допустимо е етажната собственост да вземе решение сумите да се събират в брой от касиер. Следва да се спомене също така, че на етажните собственици са предоставени различни правни средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на осъществено от управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно изразходване на средствата от ЕС.

Ето защо по изложените аргументи настоящият съд счита за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания от страна на въззивницата, като намира, че задължението за заплащане на процесната сума е възникнало по силата на взетото решение на ОС на ЕС, като същото е станало и изискуемо и като такова подлежи на изпълнение.

С оглед определения в закона падеж на вноските, а именно, че същите се дължат ежемесечно, се установява и изпадането на ответница в забава за плащането им.

По делото се установи, че във връзка с отправена до ответницата покана 4 за изпълнение на претендираните суми етажната собственост е сторила разходи в размер на 59,20 лв., което обуславя извод за основателност и на претенцията относно тази сума.

По отношение на размера на претендираните вземания не са релевирани конкретни оплаквания с въззивната жалба.

С оглед гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Предвид това изводите на двете съдебни инстанции съвпадат и обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемата страна, която е била представлявана от адвокат във въззивното производство. За осъщественото от него процесуално представителство е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв.

(договор за правна защита и съдействие № 23/24.03.2025 г.). Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно. На въззиваемата страна следва да се присъдят 400 лв. за адвокатско възнаграждение, който размер съдът намира за справедлив предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно заседание пред настоящата инстанция, както и с оглед ниския размер на исковете.