Решение № 177 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Г. К.а при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Галя Г. К.а Търговско дело № 20245300900417 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.429 ал.3 КЗ.

Ищците Г. В. Т. ЕГН ********** от ******, съдебен адрес ******, чрез адв. Я. К. С.-А., и С. Т. Т. ЕГН **********, от *****, съдебен адрес *****, чрез АД „Т. и партньори“, искат осъждане на ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 12, да плати сумата от по 250 000 лв. на всеки един ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Т.С.Т., починал при ПТП, настъпило на 01.08.2022г. около 08.40 часа на автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, причинено от В.А.А. при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 08.01.2024г. до изплащане на сумите.

Твърдят, че на 01.08.2022г. синът им Т. пътува като пътник на задна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, управляван от В.А., заедно с още двама пътници. Колата се движим по АМ „Тракия“, от гр. София към гр. Варна, в лява скоростна лента. Към 08.40 часа, приближавайки км 127+100 на автомагистралата, водачът А. управлява МПС със скорост около 140 км/ч, при ясна видимост. Тя не възприема своевременно 1 включени аварийни светлини на ППС пред нея, намаляване на скоростта му и спирането, поради което не реагира своевременно с намаляване на скоростта на управляваното от нея МПС. На около 35 метра от предния автомобил А. започва да намалява скоростта си, но поради малката дистанция и неизбежност на удара отклонява МПС към дясна пътна лента, губи контрол върху леката кола, започва да маневрира с волана наляво и после надясно, изгубва контрол над автомобила. Лекият автомобил изгубва странична устойчивост, удря се в задна част на движещ се пред него друг лек автомобил, преобръща се по таван, плъзга се по асфалта в посока югоизток и спира движение.

В резултат на удара и последвалото ПТП на Т. Т. са причинени множество телесни увреждания: черепно – мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, охлузвания и кръвонасядания, от които лицето почива.

Причина за смъртта му е съчетана черепно – мозъчна и гръдна травма, довела до остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност.

На 02.08.2023г. влиза в сила Присъда № 61 от 17.07.2023г. по нохд № 1458/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с която В.А. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3, б. „б“, пр. 1-во, вр. с ал.1, б.“б“, пр. 2-ро и б.“в“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 01.08.2022г. на АМ Тракия, км 127+100, при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, виновно е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, изр. 2 – ро, чл.23 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Т.С.Т..

Ищците са живеели със сина си и дъщеря си В. в семейното им жилище в гр. София до 2018г., когато се развежда. През 2021г. Т. закупува жилище в гр.

София, където се премества и живее със сестра си В. до смъртта си.

Ищцата Т. твърди, че приела много тежко новината за смъртта на детето си, плакала, посетила местопроизшествието веднага, след което болницата, където припаднала. Загубата я съкрушила, изпитала безутешна скръб. Синът й бил на ***, позитивно настроен, винаги я окуражавал, винаги били заедно, празнували празници и събития. От ранна възраст Т. помагал в домакинството, на което се възхищавали и радвали всички приятели и познати. След 2018г., ****, живеят в отделни домакинства, но ищцата поддържа прекрасни и топли отношения със сина си. Т. бил **** в ****, много уважаван въпреки младостта 2 си и ищцата се гордеела с това, с неговата отговорност, с обичта му към работата. Т. бил щастлив и отдаден на професията си. Той е първото дете в семейството, много привързан към ищцата, двамата се разбирали много, помагал на ищцата морално и материално, имали силна връзка помежду си, обичал майка си, уважал я. Т. бил здрав, умен, способен мъж, с желание за развитие, за работа, за семейство. От смъртта му изживяла силни мъки, болка и страдания, които продължават. Ищцата изпаднала в дълбока депресия, душевна криза, станала тревожна, безпокояла се,има нарушения при обичайни дейности и занимания, затворила се в себе си, избягва контакти с другите хора, посещава гроба му, изпълнява всички ритуали. Твърди, че траурът е навлязъл напълно и трайно в дома й, болката ще остане до края на живота й.

Ищецът Т. твърди, че загубата на сина му е тежък и неописуем удар за него, изживял силен шок, бил съкрушен. Синът му бил само на ***, позитивен, давал му кураж, въпреки развода го подкрепял, проявявал разбиране и солидарност като зрял човек. Преди развода били сплотено и добро семейство, винаги заедно, празнували важни събития. Имал прекрасни и топли отношения със сина си. Т. бил уважаван млад ****, гордеел се с качествата му. Ищецът разчитал на сина си, бил негова радост и гордост, имало разбирателство, морална и материална подкрепа. Синът му бил млад, здрав и способен и не очаквал да го загуби. През първите няколко месеца след смъртта на сина си бил изключително напрегнат, вглъбен, не комуникира, около два месеца не ходел на работа, защото не бил работоспособен. Изпаднал в дълбока депресия и душевна криза, затворил се в себе си, избягвал контакти с други хора, не излизал, фокусирал се изцяло върху дъщеря си В.. Изпитвал непоносима болка от загубата му, не можел да приеме факта, че Т. го няма.

Управляваният от А. автомобил към 01.08.2022г. е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника по полица № BG/11/12200062109.

Ищците сочат, че са родители на починалото лице. С цел оставеното от Т. Т. имущество да се наследи само от сестра му и тяхна дъщеря В. Т., са заяви с молби пред Софийски районен съд отказ от наследството на Т. Т., вписани в особената книга на съда под № 1547/11.08.2022г. и № 1554/11.08.2022г.

Твърдят, че въпреки отказа, се легитимират като лица, претърпели неимуществени вреди от смъртта на Т., защото са създали трайна и дълбока 3 емоционална връзка с него и от смъртта му търпят продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. За това на 08.01.2024г. са предявили пред ответника претенции за плащане на обезщетение, по които, след проведени разговори, са определени сумите от по 140 000лв. обезщетение за всеки един от тях при сключване на извънсъдебно споразумение. На 14.03.2024г. ищците са подписали споразумението, но до 13.05.2024г. липсва отговор от ответния застраховател, поради което по електронен път отправили молба за информация, каквато не постъпила. За това на 06.06.2024г. отправили писмена покана до ответника за изплащане на обезщетението в 7 – дневен срок, в противен случай развалят постигнатото споразумение. Даденият срок е изтекъл на 14.06.2024г., не е даден отговор, поради което се сезира съда.

Ищцата Т. се позовава на чл.300 от ГПК относно задължителните предели на влязлата в сила присъда за установеното с нея противоправно деяние, извършителя и неговата вина.

Поддържа, че двамата ищци **** през 2018г. живеят в отделни домакинства, но възразява и се позовава на съдебна практика, че разделното живеене на родител и дете в резултат на развод при пълнолетни деца не представлява обстоятелство, което да е показателно за отношенията между тях. Става въпрос за най – близка родствена връзка между пострадалия и починалия, с оглед на която силно изразените морални и емоционални вреди са от непреодолим и пожизнен характер.

Не признава възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от Т. Т., което определя като бланкетно и формално.

Ищците поддържат претенцията за начален момент на лихвата.

Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава исковете по основание и размер.

Не повдига спор за това, че управляваният от А. автомобил към 01.08.2022г. е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника по полица № BG/11/12200062109.

Не признава наличие на основание за ангажиране на отговорността му.

4

Не признава наличие на всеки един елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не признава виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******.

Не признава механизма на настъпване на ПТП. Възразява, че водачът на лекия автомобил не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП и да избегне удара. Твърди, че водачът А. се е движела правомерно по автомагистралата със скорост в рамките на максимално разрешената за пътния участък и съобразена с конкретната пътна обстановка. Водачът на движещото се отпред МПС е намалил скоростта си, спрял е рязко и внезапно, поради което А. не е имала време и възможност да осъществи спиране и да предотврати удара.

Не признава заявените неимуществени вреди да са настъпили, както и техния вид, интензитет и продължителност. Ищците са разведени, живеели са отделно от сина си, в отделни домакинства, в различни населени места. Т. е бил на ***, пълнолетен, самостоятелен, имал е свой дом, упражнявал е професия в гр. София, не е единствено дете.

Не признава изключителност в отношенията на ищците и пострадалия, както и интензитета, продължителността на болките и страданията им.

Липсва пряка причинно – следствена връзка между ПТП и неимуществените вреди на ищците. Липсва дълбока депресия, повишена тревожност, евентуално тези състояния са в резултат на други факти.

Евентуално възразява, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, защото е пътувал без поставен предпазен колан, в нарушение на ЗДвП, за разлика от другите двама пътници в колата, на които са причинени само охлузвания и натъртвания. Твърди, че ако Т. е бил с поставен предпазен колан, би се предотвратило настъпване на вредите или биха се намалили степента на травматичните увреждания така, че да не настъпи летален изход.

Евентуално оспорва претенциите по размер, които са силно и необосновано завишени, не отговарят на търпените болки и страдания, на съдебната практика в сходни случаи, на социално – икономическите обстоятелства в страна към датата на деликта.

Евентуално не признава забава от датата на извънсъдебно предявяване на претенцията като твърди, че по КЗ застрахователят има срок за произнасяне 5 по искането, след изтичане на който изпада в забава.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.

80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното.

От приложеното в оригинал НОХД № 1458/2023г. на ОС Пловдив се установява, че с влязла в сила Присъда № 61 от 17.07.2023г. лицето В.А.А.

ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 01.08.2022г., на автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****** е нарушила правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1, ал.2, изр. 2, от ЗДвП, чл.23 ал.1 от ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и „Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по непредпазливост е причинила смъртта на Т.С.Т. ЕГН **********.

От приложените към наказателното дело Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбум, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от показанията на изслушаните свидетели П. А. Д., В. К. К., Д. И. Д., от изслушаното заключение по САвТЕ на в.л. инж. Т. П., се установява, че св. П.