Решение № 83 от 25.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500429 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ищците по спора Р. К. Ж., ЕГН – **********, ХР. В. Г., ЕГН - ********** и Т. В. Ж., ЕГН – ********** Решение № 11 от 05.04.2021 г., пост. по гр.д. №3082/2020 г. на Окръжен Съд – С. З., с което е Отхвърлен предявеният от тях против О. С. З. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено че въззивниците са сбственици на 5/6 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор № ***.***.*.*.*** по КК на гр. С. З., с предназначение жилище апартамент, с площ /целия СОС / от 81,62 кв.м., при съседи: на същия етаж СОС с идентификатор *** и под обекта СОС с идентификатор ***, ведно с прилежащите му избено помещение № **, таванско помещение № ** и 4,51 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***.***.*.*.* и правото на строеж върху застроеното общинско дворно място с идентификатор ***.***.*.* и е Отхвърлено и искането на въззивниците за Отмяна на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на издадения за процесния СОС ***.***.*.*.*** Акт за частна общинска собственост № ***/21.02.2001 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането – за неговата отмяна и постановяване на решение от въззивния съд за уважаване на иска. Претендират се разноските, направени за двете инстанции.

1

Въззиваемата О. С. З. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на обжалваното отхвърлително решение, претендира разноски за въззивното производство.

Съдът установи следното:

По делото е безспорно установено че с Протокол №**/10.03. 1960 г. на ГНС - С. З. е отчужден по ЗПИНМ / отм. / недвижим имот / 165 кв.м./, ведно с паянтова постройка, съставляващ част от имот пл. № *** в кв. ** б по плана на гр. С. З. от 1928 г. /, собственост на Т. Ж. Т., б. ж. на гр. С. З., за което Т. е бил обезщетен имотно по чл. 55 в ал. 2 от ЗПИНМ / отм. /, с процесния СОС ***.***.*.*.*** - тогава съставляващ Апартамент с площ 81,62 кв.м., построен във вход *, етаж ** от жилищната сграда с административен адрес гр. С. З., бул. „ Х. Б. „ № *** / построена в различен от отчуждения имот /, ведно с принадлежности към апартамента - таванско и избено помещения съответно с №№ ** и ** и 4,51% от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, чиято придобивна стойност / след приспадане на паричната оценка на отчуждения имот / е заплатена по време на брака му с Х. Т.а – съгласно издадения констативен нот. акт № **/**** г. на основание чл. 55 к от ЗПИНМ / отм./ и § 163 от ППЗПИНМ / отм./.

Т. Ж. е починал на 11.07.1991 г. и негови наследници по закон са преживялата съпруга Х. С. Т.а, дъщеря М. Т.а Р. и син В. Т. Ж.;

С договор за издръжка и гледане, изповядан с нотариален акт № **/04.12.1997 г. Х. С. Т.а е прехвърлила на В. Т. Ж. по време на брака му с първата ищца Р. К. Ж. своите 2/3 ид.ч. от апартамента;

На 12.03. 1998 г. Х. Т.а, В. Ж. и М. Р. са поискали в качеството им на наследници на Т. Т. отмяна на отчуждаването на имота.

Искането е отказано със Заповед на Кмета на общината № ****/29.07.1998 г. с довод че не е налице законовото изискване на чл. 5 ал. 1 от Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ …. - доколкото в заявлението искане молителите са посочили че не са съгласни да върнат апартамента, а паричната сума, на която е бил оценен отчуждения от Т. Т. имот - с която стойност е погасена /частично / стойността на апартамента, като считат че не са обезщетени имотно, а парично;

С решение от 16.12.1999 г., пост. по адм.д. № 235/1999 г. на ОС – С. З. е отхвърлена подадената от тримата заявители жалба против казаната по горе заповедта за отказ за отмяна на отчуждаването, като е прието че твърдението за парично обезщетяване е неоснователно, обезщетяването е с имот и отказа този имот да се върне сочи на извод да не е налице валидно искане за отмяна на отчуждаването;

Решението на ОС – С. З. и Заповед № ****/ 29.07.1998 г. са отменени с окончателно Решение № 5507/18.08.2000 г.,пост. по адм.д. № 886/2000 г. на Върховен Административен Съд, със същото е отменено отчуждаването на 2 дворно място от 165 кв.м., ведно с паянтова постройка, съставляващо част от имот пл. № *** в кв. **Б по ЗРП на С. З. от 1928 г. / пл. № **** в кв. ** б по ЗРП на града от 1963 г./ и е възстановена собствеността върху същото на Х.

С. Т.а, М. Т.а Р. и В. Т. Ж. като наследници на Т. Ж. Т.. Прието че не е осъществено, нито е фактически започнато мероприятието за което имотът е отчужден, като декларирането от заявителите че ще върнат не отстъпения в обезщетение имот, а паричната оценка на отчуждения не опорочава искането им по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …. и не е пречка това им искане да бъде уважено, тъй като същото е без значение съгласно разпоредбите на чл. чл. 5 и 6 от същия закон, според които отстъпените в обезщетения жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването и се изземват по реда на чл. 65 от ЗОбС в шест месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването / чл. 5 /, а когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на неговото възстановяване/ чл. 6/. С оглед така посочените разпоредби е прието че въпросът за връщане на обезщетението е извън производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, собствеността върху отстъпеното имотно обезщетение се възстановява в полза на съответната община по силата на закона, а при парично обезщетяване реституционното решение не влиза в сила, съответно не поражда правен ефект, ако не е възстановено от отчуждения собственик, респ. от неговите наследници;

Така, от страна на О. С. З. процесния апартамент е актуван като частна общинска собственост с Акт № ***/21.02.2001 г.., впоследствие издадена Заповед № ***/04.03.2003 г. на Кмета на О. С. З. за изземването му по административен ред от Х. Т.а, В. Ж. и М. Р.;

Заповедта е обжалвана от тях с довод че процесния апартамент не следва да се изземва, тъй като не съставлява имотно обезщетяване на наследодателя им Т. Т., като се поддържа че за отчуждения си имот същият е обезщетен парично. Жалбата е отхвърлена с влязло в сила решение № 244/10.02.2004 г. , пост. по адм.д. № *.*/2003 г. на ОС – С. З., потвърдено с Решение № 2348/16.03.2005 г. по адм.д. № 5469/2004 г. на Върховен Административен Съд;

Х. Т.а е починала на 16.12.2005 г. и е оставила наследници по закон децата си В. Ж. и М. Т.а Р.

М. Р. е починала на 02.05.2014 г. и е оставила единствен наследник по закон дъщеря си С. Я. Р.

В. Ж. е починал на 04.07.2010 г. и нагеви наследници по закон са тримата ищци – Р. К. Ж. / преживяла съпруга /, ХР. В. Г. – дъщеря и Т. В. Ж. – син.

С настоящия иск се твърди че на основание разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … обезщетения собственик Х. Т.а не е имала 3 право да заяви искане по чл. 4 от същия закон, тъй като преди това се е разпоредила възмездно с отстъпения в обезщетение апартамент в полза на В. Ж. по време на брака му с Р.Ж. и към 16.03.1998 г. / подаване на заявлението /, както и към 18.08.2000 г. / влизане в сила на решението за реституция на ВАС / същият се притежава от тях в режим на СИО, съответно не е изпълнено изискването на закона тези трети лица да са го върнали на Х. Т.а, за да премине правото на собственост върху него по силата на закона / чл. 5 ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …/ върху О. С. З.. Затова по отношение на Х. не е било налице задължителното условие по чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … за допустимост на искането й по чл. 4 от същия, съответно това й искане се явява недопустимо и неправилно е било уважено. С оглед което и предвид двустранния характер на реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … се поддържа че отмяната на отчуждаването не е валидно постановена и не е произвела правно действие, а третите лица, настоящи собственици на отстъпения в обезщетение имот, респ. техните наследници не са длъжни да го връщат на общината. Същият не е общинска собственост поради незавършения фактически състав на реституцията предвид наличната в случая хипотеза на чл. 7 ал. 2 от Закона. Поддържа се още че решенията на административните съдилища могат да бъдат атакувани по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК от неучаствалите в административното производство лица – каквато са ищците, в който смисъл и разрешението дадено с т. 4 от ТР № 6/10.05.2006 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа се че отмяната на тази т. 4 с мотивите на ТР № 5/14.01.2012 г. на ВКС не касае ищците, тъй като те не са участвали в производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … и по отношение на тях решението на административния съд не влиза в сила, съответно не ги обвързва с произтичащите от него гражданско правни последиц, като и това решението не разрешава материално правен спор за собственост върху отстъпения в обезщетение процесен апартамент. Затова ищците, заявяващи на собствено основание право на собственост върху него могат да защитят това си право в настоящия исков процес чрез възражение за материална незаконосъобразност на реституцията на отчуждения имот.

От ответната О. се възразява че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на отчуждаването, което на основание чл. *.* ал. 1 изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички. Всички наследници на Т. Ж., в т.ч. и наследодателят на ищците В. Т. Ж. е страна в административното производство по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, поради което съдебното решение е задължително за ищците и същите не могат да го оспорват. Затова процесния имот е еx lege общинска собственост на основание ал. 1 от чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … и подлежи на изземване съгласно ал. 2 от същия.

За да отхвърли иска окръжният съд е приел че в случая чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … не намира приложение, тъй като приобретателят по договора от 04.12.1997 г. В. Ж. е наследник на отчуждения 4 собственик Т. Ж. и същевременно заявител в административното производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, а ищците като наследници на В. Ж. са обвързани от решението на административния съд за отмяна на отчуждаването и не могат да го оспорват с възражение за материална незаконосъобразност по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК, тъй като цитираното ТР № 6/10.05.2006 г. признава тази възможност само на лицата със засегнати от реституцията права, които не са били страна в производството по чл. 4 от закона. Затова по силата на закона / чл. 5 /след влизане в сила на административното решение за отмяна на отчуждаването и възстановяването на отчуждения имот отстъпения в обезщетение апартамент – към този момент собственост до размер на претендираните по делото 5/6 ид.ч., на покойния наследодател на ищците В. Ж. е собственост на ответната община, а не на ищците.

Във въззивната жалба се поддържа този извод на съда да е неправилен, тъй като с договора от 04.12.1997 г. Х. Т.а е отчуждила в полза на сина си своите 2/3 ид.ч. от получения в обезщетение апартамент възмездно по време на брака му с ищцата Р.Ж.. Затова тези 2/3 ид.ч. не са индивидуална собственост на наследодателя на ищците В. Ж., а съсобственост негова и на ищцата Р.Ж. в режим на бездялова СИО, като Р. не е участник в производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … и същата в качеството си на трето лице със засегнати от реституцията права може да оспорва материалната й незаконосъобразност и да се позовава на незавършен фактически състав на същата поради наличие на хипотезата на чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … Поддържат се всички възведени с исковата молба в тази насока доводи, казани по горе.

От ответната община се настоява влязлото в сила съдебно решение в административното производство да обвързва със сила на пресъдено нещо ищците в качеството им на наследници на заявителя по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ … В. Т. Ж..