Присъда № 59 от 19.04.2023, Софийски градски съд

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 1285/23 по описа на СГС, 16 състав.

СГП е повдигнала обвинение против В. Т., като твърди, че на 21.11.2020 г, в 03,30 ч, при полицейска проверка, осъществена в гр.София, бул. ****, се е установило, че той държи у себе си плик с марихуана от 2,75 грама, а в дома си, намиращ се на същия адрес, но във вх.А, ет.5, ап.21 и стъклен буркан с марихуана от 51,77 грама, с общо тегло 54,49 грама, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%, на обща стойност 326,94 лв (респективно 16,32 лв и 310,62 лв), като ги е държал с цел разпространение, без да има надлежно разрешение за това – престъпление по чл.354а ал.1 НК.

Производството протече по реда на чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия, вкл относно правната квалификация, като предлага наказание от 2 години "лишаване от свобода", намалено с една трета по реда на чл.58а НК, с изпитателен срок, както и наказание от 2 500 лв „глоба“.

Защита на подсъдимия не оспорва правната квалификация, като посочва смекчаващите отговорността обстоятелства, като моли за налагане на по-леко наказание, при условията на чл.66 НК и без налагане на наказанието „глоба“.

Подсъдимият се признава за виновен и моли за минимално наказание; посочва, че си е взел поука.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият В. Т. Т. е с ЕГН ****, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан. Към ноември 2011 г той обитавал апартамент, наримащ се в гр.София, бул.****. Не му е било издадено разрешение да държи наркотични вещества.

На 21.11.2020 г, около 03,30 часа (т.е. през нощта) той се намирал на отстрещната страна срещу дома си, в гр.София, бул.****, като носил у себе си (в бельото си) плик с марихуана от 2,75 грама и с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%. Бил спрян за полицейска проверка от св.И.Ф. и М.Е.. На техните въпроси дали има забранени вещества отговорил положително, като казал, че има у себе си и у дома си марихуана. Бил арестуван.

Впоследствие при личния му обиск бил намерен горепосочения плик.

След това било пристъпено към претърсването у дома му, където били намерени съхраняваните от него в този апартамент, в шкафа под плота на кухненския бокс, стъклен буркан с марихуана, като нейното количество било 51,77 грама, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%. В чекмедже в плота имало и кухненска везна, множество полиетиленови пликчета. Под дървена маса в друго помещение имало мелничка (гриндер) с остатъци от марихуана.

Тази фактическа обстановка – почти буквално възпроизведена от фактическите твърдения в обв.акт – се установи от заповед за задържане, протокол за личен обиск и претърсване и изземване, експертна справка и физикохична експертиза, показанията на св.

В., Р., С., Ф., Е., справка за съдимост, справка от МЗ.

По делото няма противоречие между доказателствата. На първо място е налице признанието от страна на подс.Т., направено в производството по реда на чл.371 т.2 НПК.

1

На второ място това признание се подкрепя от показанията на св.Ф. и Е., полицейски служители, извършили проверката на подс.Т.; показанията на поемнитне лица Р. и В.; показанията на св.М. С., с която подс.Т. живее на семейни начала; протоколите за личен обиск и претърсване и изземване от дома му; ФХЕ; справка за съдимост и справката от МЗ.

Следва да се посочи, че в производството по чл.371 т.2 НПК съдът, след като вече официално е обявил, че фактическите твърдения в обв.акт се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия и от останалите събрани доказателства, то вече е обвързан от това си определение. И по-конкретно фактическите твърдения в обв.акт вече се приемат за доказани по окончателен начин, като не е допустимо нито да се събират нови доказателства по тях (в подкрепа или опровергаването им), нито съдът да възприема различна фактическа обстановка.

Но това е относимо само относно фактите – но не и относно правото. Съдът е свободен да прецени – при така установената фактическа обстановка – дали вече установеното деяние от фактическа страна е именно онова престъпление, което е сочено от прокурора.

След това предварително уточнение следва да се посочи, че обстоятелствената част на обв.акт се намира в началото му – на първа страница и първите два реда на втора страница. Следващия абзац е смес от правна квалификация и фактически данни – като там се посочват индивидуализиращите данни на наркотичното вещество (грама, процентно съдържание на тетрахидроканабинол, стойност), но също така и чисто правни обстоятелства, пряко заимствани от фактическия състав на престъплението по чл.354а НК – „държал“, „без надлежно разрешително“, „високорисково наркотично вещество“, „с цел разпространение“

След това вече следва правната квалификация на преди това описаното фактически деяние, като в нея многократно се повтарят и определени фактически обстоятелства (напр място и дата на деянието, индивидуализиране на наркотичното вещество).

В края на обв.акт, при коментара на доказателствата, са изложени доводи защо се приема, че държането на наркотичните вещества е с цел разпространение – а именно защото се касае за голямо количество наркотик (54,49 грама марихуана), наличие на везна, мелничка (гриндер), пликчета.

И по-конкретно в обст.част не се твърди нищо конкретно относно субективния елемент – а именно не се твърди, че като се намирал през нощта на улицата в близост до дома си, с пликче наркотик в бельото си, подс.Т. е искал да го разпространи; както и че като е държал в дома си буркан с марихуана, той е искал да го разпространи. Сочи се, обаче, държането от негова страна на наркотичните вещества, мелничка (гриндер), везна и пликчета. Следователно СГП извлича субективния момент не с пряко твърдение за субективно преживяване (твърдение за намерение за разпространение), а с позоваване на обективните данни (твърдение за държането на тези вещи и голямото количество на наркотик).

Или твърденията за субективния елемент са направени под формата на твърдения за обективни обстоятелства; от установяване на последните се достига до извод за наличието и на намерение за разпространение.

Поради това не може да се достигне извода, че обв.акт е нередовен от формална страна, поради което и съдът – независимо от липсата на възражение от защитата – е следвало да върне делото на прокурора с цел отстраняване на този порок. В действителност прокурорът суверенно решава кои фактически положения да подведе под една или друга правна норма. В обст.част на обв.акт са налице достатъчно фактически твърдения – държането на наркотичното вещество (в бельото и в буркан в шкаф в кухненския бокс), 2 неговия вид и грамаж, наличието на мелрничка (гриндер), везна и пликчета. Това са фактически твърдения – и въз основа на тях СГП е достигнал до правния извод, че се касае за държане с цел разпространение. Следователно от формална страна обв.акт е редовен.

Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 НПК, съдът е обвързан от фактическите твърдения, посочени в обв.акт. Те и действително са правилно установени, видно от събраните доказателства. Несъмнено е установено, че подс.Т. е държал не само наркотичните вещества (плик в бельото си и буркан в кухненския бокс), но също така и мелничка (гриндер), везна и пликчета; установено е и количеството на наркотичните вещества.

Съдът възприема напълно фактическите твърдения на прокурора в обст.част на обв.акт. Но не възприема тяхното подвеждане под определена правна норма – тази на държането на наркотика с цел разпространение.

Това е така, доколкото горепосочените обстоятелства не са достатъчни, за да се достигне до правния извод, че подс.Т. е държал наркотичните вещества с цел разпространение. Това е видно – според настоящия състав и в разминаване от становището на прокурора - от самите твърдения в обв.акт. На първо място той е бил арестуван след случайна полицейска проверка, а не защото спрямо него е имало сведение, че се занимава с наркоразпространение. На второ място той е имал у себе си само един плик с наркотично вещество – което е не съответства на намерение за разпространение на всичкия наркотик, в негово владение. На трето място наркотикът у дома му е бил в буркан – а не разпределен на множество дози, евентуално приготвени за разпространение. Поради което не може да се приеме, че подс.Т. е държал в бельото си една доза с цел разпространение и с готовност да вземе втора доза, след като разпространи първата.

Допълнително следва да се посочи, че св. С. (с която подс.Т. живее на семейни начала) посочва, че те заедно са консумирали марихуана, като той не е разпространявал.

Също така гриндерът и везната са нормални пособия за обработка и дозиране, а пликчетата за съхранение на различни вещи, евентуално и на отделните дози. Но това не води до извод, че това наркотично вещество е било разпространявано. Възможно е едно лице да дозира наркотичното вещество за лична употреба – като съвместната употреба с жената, с която живее заедно, не може да се приеме за разпространяване.

Поради което съдът прие, че в рамките на фактическите твърдения, формулирани в обв.акт, не се установява определено правно обстттяелство – а именно държането на наркотичните вещества с цел разпространение.

Обратното, установи се, че ги е държал за лична употреба.

Поради което съдът оправда подс.Т. по обвинението, че е държал наркотичните вещества с цел разпространение. Това води до необходимост от постановяване на оправдателен диспозитив относно обвинението по чл.354а ал.1 НК.

Обстоятелството, че едно дело е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, не води до извода, че съдът следва да възприеме напълно правната квалификация на прокурора. Той следва да възприеме фактическите твърдения – но не и да сподели по автоматичен начин нито трактовката на тези фактически твърдения, които прокурорът прави при коментара на доказателствата си, нито правните изводи, до които е достигнал прокурорът, въз основа на същата тази трактовка на тези фактически твърдения.

Видно от текста на чл.371 т.2 НПК признанието (и оттам окончателното установяване) касае само „фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт“ – но не и други обстоятелства, които следват при правно-логическата дейност в процеса на правораздаване – а именно оценката на тези факти при достигане на правните изводи.

3

От правна страна съдът приема, че деянието на подс.Т. следва да се квалифицира по чл.354а ал.5 вр ал.3 НК.

На първо място той е държал (у себе си и в дома си) наркотични вещества - плик с марихуана от 2,75 грама и стъклен бурканс марихуана от 51,77 грама, с общо тегло 54,49 грама, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%. Те представляват високорискови наркотични вещества. На второ място той не е имал надлежно разрешение за това. Деянието му е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че държи наркотичното вещества (в бельото си и в буркана в кухненския бокс) по неправомерен начин.

На второ място съдът приема, че случаят е маловажен – доколкото се касае за неособено голямо количество, съпроводено с активно сътрудничество на подсъдимия към полицейските органи, който незабавно е признал деянието си и е показал къде държи останалото количество марихуана. Касае за епизодична употреба на наркотични вещества в домашни условия, като няма белези това да е довело до затруднение на социалното му функциониране. Той е неосъждан, работещ, с постоянна връзка. Също така незабавно при полицейската проверка е признал за носеното от него наркотично вещество и е посочил, че у дома си има друго наркотично вещество. Поради което обществената опасност, при тези специфични условия, независимо от по-голямото количество наркотик, не е от такова естество, че деянието да бъде подведено под основната норма на чл.354а ал.3 НК (по-горе бе посочено защо не е налице и ал.1). Случаят е маловажен по смсъла на чл.93 л.9 НК, доколкото с оглед на липсата на вредни последици и горепосочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства го описва като разкриващо значително по-малка степен на обществена опасност от типичния случай на държане на наркотици.