Определение № 4934 от 02.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4934 гр. Варна, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

П. Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501945 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Кеш Пойнт България“ ЕООД, с ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Отец Паисий“ №15, офис Б, чрез адв.Х. М., против Определение №571/09.07.2026г., постановено по гр.д.№1025/2025г. на РС Провадия, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по делото Решение №170/29.04.2026г., в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски.

С частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен при несъобразяване с относима съдебна практика и принципа на добросъвестността. Поддържа се, че в случая не е взет предвид факта, че правото на иск е упражнено превратно, с цел извличане на неоправдана имуществена полза за ищеца, съответно възлагане на разноски в тежест на жалбоподателя. Сочи се, че образуваните дела, макар формално да са основани на отделни правоотношения, са с едни и същи страни и сходен предмет, като са оспорени еднотипни договорни и са изложени еднакви защитни доводи. Ето защо се поддържа, че в случая е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, като са развити подробни съображения и се сочи относима съдебна практика. Наред с горното се твърди, че съдът погрешно е присъдил разноски по всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове, респективно че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли върху общия материален интерес, произтичащ от съответното правоотношение при съобразяване с обусловеността на исковите претенции /установителна и осъдителна/. Освен това се поддържа, че при определяне размера на дължимото възнаграждение е следвало да приложи разрешението дадено с Решение по дело C-438/22 на СЕС. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен акт, вместо който да се постанови нов 1 съдържащ отказ за присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност същите да бъдат значително намалени по отношение на дължимия адвокатски хонорар.

От насрещната страна по молбата К. Д. К., с ЕГН **********, действащ чрез представляван от адв.С. С., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Радост“ №50 Б, се изразява становище за неоснователност на частната жалба, с доводи за правилност на определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение. Излага се, че в случая се дължи адвокатски хонорар за всеки един от четирите обективно и кумулативно предявени иска, тъй като всеки от тях води до различен правен резултат. Развити са подробни аргументи за адекватност на присъденият размер на адвокатското възнаграждение, включително чрез анализ на съдебната практика. Сочи се, че за преценка на разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, следва да бъдат съобразени специфичните особености на делото, неговия предмет, цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. В допълнение се поддържа, че бланкетно заявеното и неоснователно искане за намаляване на адвокатския хонорар, под минималните размер има единствено за цел да откаже ищеца да води други производства срещу ответника.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№1025/2026г. РС Провадия, след присъединяването за съвместно разглеждане на гр.д.№1026/2025г. на същия съд и частично прекратяване на делото, има за предмет искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №915606 от 22.08.2023г. и Договор за потребителски кредит №1001208 от 17.01.2024г. сключени с ответното дружество, както искове по чл.55 от ЗЗД за връщане на неоснователно платени суми предвид недействителността на кредитното отношение, а именно 556.29 евро по първия договор и 588.74 евро по втория.

В първоинстанционното производство е проведено едно открито съдебно заседание, като процесуален представител на ищцата, е взел лично участие в него.

С постановеното по делото решение предявените претенции са уважени изцяло и в полза на ищеца са присъдели деловодни разноски в размер от 160.39 евро за държавна такса, от 150 евро за платено възнаграждение по ССч.Е и общо 664.68 евро платено адвокатско възнаграждение.

Настоящия съдебен състав намира, че е присъденият от първоинстанционният съд адвокатски хонорар, е прекомерен и не е съобразен с конкретиката на разглежданият казус.

По принцип титулярът на процесуални права е свободен в преценката си дали и кога да ги упражни, а предявяването на иск е поначало правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права.

Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл.3 от ГПК е налице само, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът 2 преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин.

Злоупотреба е налице и когато се предявява иск само с цел да се увреди насрещната страна, чрез предявяване на явно необосновани искове с цел финансов или психологически натиск върху насрещната страна.

В разглежданият казус предявеният главен иск е за отричане действителността на договорно правоотношение поради накърняване на императивни разпоредби визиращи потребителска закрила в хипотезата на чл.22 от ЗПК и за връщане на част от даденото по договора.

Исковете, не са предявени като частични, а всички права на потребителя, произтичащи от съответното договорно правоотношение, са предявени в едно, макар и отделно производство за всеки договор. Процесното отделно и успоредно предявяване на претенции по всеки от договорите, действително е в отклонение с принципите на процесуална икономия, но същото е обусловено от извънпроцесуалната позиция на кредитора, който разполага, но не упражнява възможността си да коригира клаузите в договорите си и по този начин да преустанови образуването на дела за прогласяване недействителността им, съответно за връщане на даденото по тях.

В контекста на изложеното настоящия състав на въззивния съд намира, че процесуалното поведение на ищцата и извънпроцесуалното такова на ответника, следва да се преценяват общо при решаване на въпроса за определяне на отговорността за разноските, респективно на техния размер. Ето защо в случая следва да се присъди такъв размер на адвокатско възнаграждение, който от една страна да демотивира ищцовата страна от предявяването на множество дела за вземания, които може да заяви в един процес, а от друга страна да има възпиращ ефект за кредитора, който продължава да прилага потребителските договори с несъотвстващо на закона съдържание, при наличие на формирана трайна практика на съдилищата в тази посока.

На следващо място при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид, че в случай на обективно кумулативно съединени искове, каквито са настоящите претенции, по правило отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки иск. Това е така, защото обичайно исковете имат различен предмет, което предлога самостоятелна защита по всеки. В случая обаче не може да се пренебрегне факта, че основателността на кондикционните претенции за връщане на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е непосредствен резултат от уважаване на главните искове за прогласяване на недействителността на всеки от процесните договори. Наред с това правните доводи обуславящи основателността на главните искове са идентични, с оглед еднаквостта на предмета на договорите, като единственият допълнителен факт касаещ основателността на съедините осъдителни искове, е фактът на плащането на процесните суми, което обаче е безспорно по делото. В резултат, от което обосновано следва да се приеме, че защитата по всяка от двете групи искове по съществото си е идентична и присъждането на отделни възнаграждения, не съответства на процесуалните усилия на адвоката.

3

В заключение съставът на въззивния съд намира, че в полза на ищцовата страна се полага адвокатско възнаграждение определено под размерите визирани в НВАР, които според възприетото с решението по дело C‑438/22 на СЕС се ползват като препоръчителен ориентир при прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК. При отчитане на правната сложност на делото и на процесуалните действия и усилия, предприети от пълномощника на страната, съдът намира, че размера на адвокатско възнаграждение, следва да се определи в минимума предвиден в чл.7, ал.2 от НВАР или по 400лв. за всяка от двете групи искове /установителен и осъдителен/, т.е. общо 800лв. с равностойност от 409.03 евро. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, вместо което се постанови ново за изменение на решението в частта за разноските.

Изчислени на база гореописаните стойности в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в общ размер от 719.42 евро, от които 160.39 евро за държавна такса, 150 евро за платено възнаграждение по ССч.Е и 409.03 евро за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №571/09.07.2026г., постановено по гр.д.№1025/2025г. на РС Провадия, с което е оставено без уважение искането на “Кеш Пойнт България“ ЕООД, с ЕИК 207079835, за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по делото Решение №170/29.04.2026г., в частта разноските, чрез редуциране на присъденият адвокатски хонорар в полза на ищеца, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №170/29.04.2026г. по гр.д.№1025/2025г. по описа на Районен съд Провадия в частта за разноските, като

ОСЪЖДА “Кеш Пойнт България“ ЕООД, с ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, да заплати на К. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: *********, деловодни разноски в общ размер от 719.42 евро Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4