Решение № 530 от 17.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. П., 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330200869 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-008890/04.10.2019г. издадено от **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на С. Д.

Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Д., чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. В случая била изтекла предвидената в закона давност.

В съдебно заседание въззиваемата страна редовно призовани, не изпращат представител и не заемат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съдът намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече наложено 1 административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което по силата на чл.11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.79 ал.1 т.2 от НК, съгласно която възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, които се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното преследване, по силата на законовите разпоредби /чл.11 от ЗАНН/, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение, като независимо от прекъсването на давността /поради съставяне на акт и издаване на НП/, след изтичането на срок който го надвишава с ½ срокът от три години от довършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 11.09.2019 година, когато е бил съставен и процесният АУАН. От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. На 04.10.2019 г. е било издадено и процесното наказателно постановление, което прекъсва давността, като същото е било връчено на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал.

2 от ЗАНН на 30.09.2021 г. За установяване налице ли са предпоставките за връчване по този ред беше допуснат в качеството на свидетел лицето Т. А. Ф., доколкото това е лицето, което е изготвило намиращата се по делото докладна записка. По време на разпита си свидетелят заяви, че не може да си спомни на кои дати и часове е търсил жалбоподателя на известния по делото адрес.

Информация относно когато С. Д. е бил търсен на адрес гр. П., ул. ,,О.‘‘ № 52 се съдържа в Докладна записка /лист 17 от делото/ в която е посочено, че лицето е било търсено многократно. Не се съдържа, обаче информация кои дни е било търсено, дали са били работни или почивни дни. В тази подкрепа е и заявеното от Т. Ф., което беше в насока, че посещава адресите в работно време. Ето защо, Съдът прие, че подадената жалба против обжалваното 2 наказателно постановление е в срок. Към настоящия момент е изтекла абсолютната давност, като това е станало още на 11.03.2024 г.

При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното производство.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.

Водим от горе изложеното и на основание чл.60 ал.1 ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 19-1030-008890/04.10.2019г. издадено от **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на С. Д.

Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.

ОСЪЖДА Областна **** на МВР гр. П. да заплати на С. Д. Д. с ЕГН:

********** сумата в размер от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред П.ски административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3