Решение № 1537 от 26.07.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1537 гр. Пловдив, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330203801 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 619310-F624752

/16.12.2021г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Тин груп“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10937.94 лева на основание чл. 180в, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата и в допълнителна молба се навеждат съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се излагат доводи за фактическа необоснованост на изводите на наказващия орган, за допуснати СПН при описание на нарушението в АУАН и НП и за материална незаконосъобразност на НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (съобразно приложимия 14-дневен срок за обжалване след измененията в ЗАНН), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е посочено, че се издава за нарушение извършено при следните фактически параметри:

При проверка в „Публичния регистър на обезпеченията, предоставени от лица, извършващи сделки с течни горива по чл.176в, ал.10 от ЗДДС е установено, че „Тин груп“ ЕООД е вписано на 14.09.2016г. Дружеството е предоставило обезпечение на основание чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, както следва:

• банкова гаранция № 961DGI116251ASFD/07.09.2016r с изх.№ 0361-71002229/07.09.2016г. за сумата от 206 000,00лв., със срок до 07.09.2017г.;

• Промяна № 2 с изх.№ 0361-77-000389/07.03.2017г. във връзка с чл.176в, ал.4 от ЗДДС и промяна размера на обезпечението от 206 000.00лв. на 60 000.00лв., със срок до 07.09.2017г.;

• Промяна № 3 с изх.№ 0361-71-005028/04.09.2017г. във връзка с чл.176в ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000,00 лв. със срок до 07.09.2018г.;

• Промяна № 4 с изх.№ 0361-77-00157721.08.2018г. във връзка с чл.176в ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000,00 лв. със срок до 07.09.2019г.;

• Промяна № 5 с изх.№ 0836-77-001735/19.08.2019г., във връзка с чл.176в ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000,00 лв. със срок до 07.09.2020г.;

• Промяна № 6 с изх.№ 0836-77-004340/21.08.2020г., във връзка с чл.17бв ал.6 от ЗДДС и продължаване валидността на гаранцията в размер на 60 000,00 лв. със срок до 07.09.2021г.

С така предоставеното обезпечение на 21.08.2020г., дружеството обезпечава извършването на облагаеми доставки на течни горива по чл.

176в ал.1 т.1 от ЗДДС с данъчна основа в размер до 300 000.00 лв.

За данъчен период 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г. ТИН ГРУП ЕООД е 2 извършило облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДС, за които не са налице условията по чл. 176в ал. 8 от ЗДДС, а именно: на газьол с код по КН 27102011, газьол с код по КН 27101943, бензин с код по КН 27101245, втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111294 и втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111397 с обща данъчна основа в размер 354 689.71 лв . и ДДС 70 937.94 лв., описани в приложение № 1, неразделна част от АУАН.

С доставките на течни горива, извършени на дата 31.05.2021 г., с обща данъчна основа 54 689.71 лв. и ДДС 10 937.94 лв., данъчната основа на осъществените от ТИН ГРУП ЕООД доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС, надхвърля размера на данъчната основа на доставките на течни горива, за които дружеството е предоставило обезпечение в ТД на НАП - Пловдив.

Предвид това, в срока по чл. 176в ал. 4 от ЗДДС - до 23.05.2021г., ТИН ГРУП ЕООД е следвало да предостави в ТД на НАП - Пловдив ново обезпечение или допълнение към така предоставеното обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за разликата, с която се надхвърля размера на данъчните основи на доставките, за които вече е предоставено обезпечение, а именно да предостави обезпечение в размер на 10 937.94 лв. /20% от 54689.71 лв. = 354 689.71 лв. - 300 000.00 лв./.

На 25.08.2021г. със заявление по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с вх. № 1655421027997856/25.08.2021г. и вх. № 16-32070/25.08.2021г., дружеството е предоставило обезпечение - банкова гаранция - с промяна № 7, Изх.№ 0836-77-001670/25.08.2021 г. към договор за банкова гаранция № 961 DGI 116251ASFD, с изх.№ 0361-71-002229 от 07.09.2016г., с която се увеличава размера на обезпечението от 60 000лв. на 75 000лв. и се продължава валидността на гаранцията до 07.09.2022г.

В АУАН е приета за установена идентична фактическа обстановка с тази разлика, че като дата на изтичане на срока по чл. 176в, ал.4 ЗДДС се сочи не 23.08.2021г., а 25.08.2021г.

Относно размера на внесените от наказания субект обезпечения, точните дати на тяхното внасяне, размера на облагаемите доставки, които са 3 обезпечени, срока на валидност на обезпеченията, броя, стойността и вида на извършените облагаеми доставки за месец май 2021г. не съществува спор между страните, като приетите за установени в НП факти кореспондират с осъществилото се в действителността.

Тези обстоятелства, надлежно очертани в АУАН и НП се установяват от:

-показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

-представените по делото писмени доказателства, включително и фактури за месец Май 2021г.

Спорът между страните е правен и касае две основни групи от обстоятелства:

-възниквало ли е задължение за наказания субект да внесе допълнително обезпечение за облагаемите доставки, извършени през месец Май 2021г.;

-ако е възникнало задължение за внасяне на допълнително обезпечение, на коя дата изтича срока за доброволното му изпълнение, респективно кога е датата на извършване на нарушението.

ОТНОСНО ДАТАТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Вече се посочи, че в АУАН и НП се сочи различна дата на изтичане на срока за доброволно изпълнение на законовото задължение по чл. 176в, ал.4 ЗДДС.

В АУАН е посочено, че срокът изтича на 25.05.2021г. Твърди се освен това, че нарушението е извършено на същата дата- 25.05.2021г.

Изложеното само по себе си е дълбоко погрешно и вътрешно противоречиво, доколкото е ноторно известно, че административно нарушение, състоящо се в бездействие, няма как да е извършено на същата дата, на която се твърди да изтича срокът за правомерно изпълнение на дължимото действие.

При налични твърдения в АУАН, че срокът за внасяне на обезпечението е до 25.05.2021г., правната логика налага нарушението да се явява извършено на следващия, тоест на 26.05.2021г. , а не на същия ден, 4 както се сочи в АУАН.

В НП от друга страна, е предприет коренно различен подход като е прието, че срокът по чл. 176в, ал.4 ЗДДС изтича на 23.05.2021г.

Всъщност на съда е пределно ясно, че затрудненията на наказващия орган да определи датата на извършване на нарушението произтичат от абсурдната законодателна техника, употребена в чл. 176в, ал.4 ЗДДС, според която норма: „При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната“.

Тоест противно на нормалната житейска логика в чл. 176в, ал.4 ЗДДС е предвиден срок, който тече не напред, а назад.

В случая в АУАН и НП се твърди, че промяната е настъпила на 31.05.2021г. Седем дни преди промяната се явява 24.05.2021г. – официален празник, неработен ден.

При това положение се поставя въпросът дали срокът изтича:

-на следващия работен ден- 25.05.2021г., както е посочено в АУАН и както следва от изричната норма на чл. 183, ал.4 ЗДДС, според която „Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден“.

-или на предходния работен ден- 23.05.2021г., както е посочено в НП и както се застъпва от представителя на наказващия орган в пренията с аргумент, че чл. 183, ал.4 ЗДДС е приложим само за срокове, които текат напред, но не и за такива, които текат назад.

Според настоящия състав конкретния отговор на поставения въпрос е без правно значение, доколкото и при двата отговора НП се явява незаконосъобразно.

Водещо в случая е обстоятелството, че в АУАН и НП са посочени две коренно различни дати на изтичане на срока за доброволно изпълнение на вмененото в закона задължение, което предполага и съвсем различни дати на извършване на нарушението.

За извършената в НП корекция, наказващият орган изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН.

Действително съгласно визираната норма: „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да 5 е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“

Същеврменно съдебната практика е категорична и последователна, че по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се санират само пороци на административно наказателния процес, които не са се отразили на правото на защита на наказания субект.

По изложените съображения чл. 53, ал.2 ЗАНН е изцяло неприложим, когато се касае за ненадлежно описание в АУАН и НП на съставомерните фактически признаци на извършеното нарушение.

Посоченото произтича по един недвусмислен начин от същността на АУАН, като акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.

Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустимо по 6 реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН с НП на дееца да се вменят изцяло различни съставомерни фактически обстоятелства (каквото се явява датата на изтичане на срока по чл. 176в, ал.4 ЗДДС) от тези вменени с АУАН, доколкото в противен случай би се достигнало до наказване на нарушителя по непредявено административно обвинение, при положение че в процеса по ЗАНН чл. 287 НПК не намира приложение.

Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни фактически обстоятелства.