Решение № 1233 от 16.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100900065 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, ЕИК:

130540291, против ответника „БУЛУИНГС“ ЕООД, ЕИК: 131207998, искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 97 512,50 щатски долара, представляваща надплатена без основание горница над цената на предоставени услуги по договор № 1881/05.10.2018 г. и анексите към него - анекс I № 1882-А/05.10.2018 г. и анекс II № 1991А/05.10.2019 г., сключен между ищеца, като възложител, и ответника, като изпълнител, в периода 2018 г. - 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -12.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че между него, като възложител, и ответникът, като изпълнител, е сключен договор № 1881/05.10.2018 г., изменен и допълнен с анекс I № 1882-А/05.10.2018 г. и анекс II № 1991 А/05.10.2019 г., за организиране на хотелско настаняване на служителите на възложителя в Хотел Kempinski А1 Othman 5*, Саудитска Арабия, при контингент за резервация 55 единични стаи за настаняване на 55 служители при посочените в договора и анексите към него условия, и при цена за една единична стая за една нощувка от 137,50 щатски долара.

Ищцовото дружество твърди, че цената на стаите се дължи за реално осъществените и ползвани нощувки от служители на възложителя. Счита, че възнаграждението по договора не се дължи общо или анблок за всички стаи, независимо от реалната им заетост, тъй като в такъв случай договорът щял да бъде на обща стойност за съответен период, каквото не е уговорено. Сочи, че посоченият в договора „контингент“ от 55 стаи за 55 служители на 1 възложителя е индикативен, което не означава, че при всички случаи се дължи плащане за 55 стаи, независимо от реалното им ползване, а цената зависи от реалното ползване на стаите. Ищецът твърди, че ако цената не зависи от конкретния брой служители, които ще ползват хотелското настаняване, тогава се обезсмисляло условието по договора възложителят да представи на изпълнителя имената на служителите за всяка конкретна резервация (т. 4 от договора и т. 2.3 от анекс I), както и възможността да се предоставят стаи извън договорения контингент на същата цена при наличност (т. 2.1 от договора и т. 1.5 от анекс I). Твърди също, че съгласно т. 6.4 от договора, отказът на виза или друг изискуем от приемащата държава документ не е основание за връщане на суми по вече заплатени услуги, т.е. в останалите случаи при невъзможност за ползване на настаняване, предварително заплатени суми се връщат.

Твърди, че независимо от горното ответникът е издавал на ищеца фактури за хотелско настаняване на база общ брой от 55 стаи, умножени по единичната цена от 137,50 щатски долара, без отчитане на реалната заетост на стаи в хотела от служители на ищеца.

Твърди, че реалният брой командировани лица по периоди и времетраене на престоя на хотелско настаняване е значително по-малък от фигуриращите във фактурите, издадени от ответника. Настоява, че за периода 2018 г. - 2020 г. ответникът е фактурирал на ищеца общо сумата от 3 902 250 щатски долара (вместо реалните 3 507 487,50 щатски долара), при което надфактурираните суми са в размер на 394 762,50 щатски долара. Твърди, че е заплатил 3 605 000 щатски долара, в това число по надфактурирани от ответника суми. От фактурираните от ответника суми ищецът не е заплатил единствено сумите по фактури № 1165/28.07.2020 г. (частично за 2 312,50 щатски долара), № 1168/28.07.2020 г. (за 211 750 щатски долара) и № 1171/28.07.2020 г. (за 83 187,50 щатски долара) или общо 297 250 щатски долара.

Сочи, че независимо от неплатените суми, общият баланс показва, че платените от ищеца суми надвишават с 97 512,50 щатски долара дължимите суми, т.е. разликата между платените от ищеца в хода на действие на договора суми от 3 605 000 щатски долара и реалната стойност от 3 507 487,50 щатски долара нощувки по единична цена, подлежи на връщане при липса на начално основание.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът „БУЛУИНГС“ ЕООД с представения в срок отговор на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е налице основание за заплащане на претендираната сума и това е сключеният между страните договор № 1881/05.10.2018 г. Възразява, че не е налице начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Ответникът заявява, че процесният договор за хотелско настаняване е сключен във връзка с договор за мокър лизинг за въздухоплавателно средство, сключен между ищеца, като лизингодател, и трето за делото лице - Сауди Гълф Еърлайнс Къмани, като лизингополучател, за два броя 2 въздухоплавателни средства Airbus A320 на база самолет, летателен и кабинен екипаж, поддръжка и застраховка с цел извършване от името на лизингополучателя на определени полети. Сочи, че в чл. 13.3.8 от този договор е посочено, че ищецът, в качеството си на лизингодател, осигурява хотелското настаняване на служителите си, което е обичайна клауза за саудитските авиокомпании при дългосрочен наем на въздухоплавателни средства. Твърди, че от третото лице са платени всички дължими суми по договора за мокър лизинг, включително и за хотелското настаняване на екипажа, и поради това за ищеца не са настъпили вреди. Сочи, че от своя страна ищецът не е заплатил всички дължими суми по договора за хотелско настаняване и дори претендира връщане на вече платени суми по договора.

Ответното дружество възразява, че броят на стаите, включени в контингента по процесния договор, е свързан с изискването на чл. 12.1. от договора за мокър лизинг за численост на екипажите и техния персонал, като броят на стаите съответства на това и на договорката, че при одобрение от българския орган на въздухоплаването лизингополучателят може да осигури свой собствен кабинен екипаж. Сочи, че неправилно ищецът тълкува разпоредбите на процесния договор, че същият не е за контингент от общо за 55 стаи. Сочи, че съгласно т. 4 от договора и т. 2 от анекса подаването на резервации, тяхното потвърждение, промени и анулации, както и съгласно т. 6 от договора за валидните входни, изходни и трансферни визи, не водят до друг извод, освен, че в Саудитска Арабия при подобен тип резервации хотелите изискват предварителното предоставяне на имената на лицата и датата на пристигането им с оглед приемането и регистрирането им съгласно местното законодателство.

Сочи, че съгласно чл. 2.1. от договора резервацията е за контингент от 55 единични стаи за настаняване на 55 служители за шест поредни месеца или шест поредни резервации, а възложителят може да анулира цялата месечна резервация на контингента от 55 стаи до 10 дни преди настаняването, за да се възстановят платените суми. Ответникът заявява, че такова анулиране не е извършвано в периода на действие на процесния договор.

Сочи, че при тълкуване на процесния договор следва да се съобрази и характера и начина на изпълнение на договора за мокър лизинг. Посочва, че нелогично е твърдението на ищеца, че дължимата сума по договора за хотелско настаняване е само за реално ползвани нощувки, тъй като това на практика би означавало, че при непрекъснатост на осъществяваните полети при всяко прибиране на член от екипажа от полет и по всяко време на денонощието тепърва следва да се организира и осъществява настаняването му в хотел. Сочи, че в случая договор за хотелско настаняване има характер на наем в частта относно ползването на нощувки - хотелът е ангажиран през цялото времетраене на договора с предоставяне ползването на контингент от 55 стаи, за което му се следва договореното възнаграждение, без значение от обстоятелството колко нощувки реално са ползвани от екипажите.

Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че заплатените от него суми по издадените от ответника фактури са за услуги, за които не се 3 установява реалното им извършване, доколкото не се установявало конкретно възложена и извършена работа. Ответникът счита, че всички заплатени от ищеца суми са за реално извършени услуги, за което твърди, че разполага с документи.

Ответното дружество оспорва акцесорната претенция за законна лихва, която сочи да е неоснователна поради неоснователността на главния иск.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Оспорва възраженията, направени на ответника, както и тълкуването на договора, направено в отговора на исковата молба.

Уточнява, че за целия период на договора 2018 г.-2020 г. общият брой реализирани нощувки на командировани от възложителя лица е 25 509, чиято реална стойност съгласно договора за хотелско настаняване възлиза на 3 507 487,50 щатски долара. Уточнява, че броят на общо фактурираните от ответника нощувки се равнява на 28 548 за сумата от 3 902 250 щатски долара.

Твърди, че разликата от 3 039 нощувки, които не са били предмет на заявяване от ищцовото дружество и съответно на използване от служителите му, не съставлява част от уговореното съдържание и предоставяните услуги по договора за хотелско настаняване, поради което недължимата сума е в размер на 394 762,50 щатски долара. Твърди, че от тях 97 515,50 щатски долара са платени от ищеца при липса на основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД и подлежат на връщане.

Ищецът оспорва доводите на ответника, че процесният договор е сключен във връзка с договора за мокър лизинг. Сочи, че клаузите на договора за мокър лизинг са без фактическо и правно значение за разрешаването на спора, същите са ирелевантни и разглеждането на договора за мокър лизинг би затруднило настоящия процес. Сочи, че сключването, изпълнението и съдържанието на конкретния договор, между ищеца и третото за делото лице, са обстоятелства без значение за разрешаване на настоящия спор, доколкото не освобождават ответника от задължението за изпълнение по договора за хотелско настаняване. Оспорва възраженията на ответника, че от договора за хотелско настаняване не могат да произтекат вреди за ищеца, след като цената му е била изцяло за сметка на Сауди Гълф Еърлайнс Къмпани. Навежда тврърденията, че двата договора са различни, сключени по различно време и този за мокър лизинг не обуславя размера на цената, която трябва да бъде заплатена по други правоотношения.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Поддържа, че предметът на договора за хотелско настаняване е ясно определен и не са фактурирани нощувки извън възложеното. Сочи, че ищецът е приел фактурите, в които е отразена цена за хотелско настаняване в 55 стаи за период от по шест непрекъсваеми месеца за целия период, в който договорът е имал действие, осчетоводил ги е и ги е включил в дневниците за покупки и в оборотните ведомости. Сочи, че с тези свои действия ищецът е признал дължимостта на сумите по фактурите и след 4 като впоследствие е извършил плащане по тях, напълно и безусловно е признал фактурираните вземания. Сочи, че поради това същите не са платени без основание.

В съдебно заседание ищецът се представляваше от пълномощника си – адв. Б., който поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди в полза на доверителите му и разноските по делото.

Ответникът беше представляван в съдебно заседание от адв. Ш., който оспорва предявения иск, моли съдът да го отхвърли като неоснователен и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.

Софийският градски съд, ТО, VI-8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: