Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 27.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 163/2026
Вид
Решение № 137
Подписан
27.07.2026
В сила
27.07.2026
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Калина Иванова Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Ямбол, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

К. Ив. Стоянова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20262300500163 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. Д. П. от гр.******, подадена от пълномощника му адв.К.В., срещу Решение рег.№116 от 06.03.2026г., постановено по гр.д.

№99/2026г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е изменен размера на дължимата от въззивника месечна издръжка за малолетното му дете В. Л., представлявано от неговата майка и законен представител А. В. К., който размер е увеличен от 153,39евро (300лв.) на 220евро месечно и въззивникът е осъден да заплаща сумата, считано от 13.01.2026г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката и въззивникът е осъден да заплати разноски на ищцовата страна, както и ДТ в размер на 95,92евро.

От въззивника Л. Д. П. от гр.****** е подадена и частна жалба срещу Решение рег.№116 от 06.03.2026г., постановено по гр.д. №99/2026г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на присъдената издръжка.

Оплакването във въззивнта жалба е, че оспореното решение на първата инстанция е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до нарушение на материалния закон. Според въззивника ЯРС е допуснал нарушение на процесуалните правила при уважаване на иска за увеличение на издръжката, тъй като по делото не са събрани доказателства за доходите на майката на детето, а съдът неправилно е изчислил месечния доход на бащата, който е в брутен размер от 1804,50лева и от същия подлежат на приспадане данъци и осигуровки. Превишавайки правомощията си, според бащата съдът неправилно приел, че детето е преминало в по-висока възрастова група и са нараснали обичайно присъщите му нужди от храна и облекло, от средства за закупуване на учебни помагала, пособия и за извънкласни форми на обучение, спорт и културни развлечения, тъй като детето е на 5 години и посещава детска градина, която е безплатна.

Въззивникът сочи, че майката е записала детето на курс по английски език, но ползата от това е спорна, а двамата родители редовно закупуват храна и играчки на детето, дрехи и обувки, майката ежеседмично дава детето на бащата с преспиване, което е свързано с 1 разходи за храна, дрехи и др., които обстоятелства не обосновават наличие на основание за уважаване на иска. Според наведените доводи, по делото не следва да се кредитират показанията на свидетелката А.К., която е заинтересована от изхода на делото, тъй като от една страна е сестра на майката на детето, а от друга показанията й са противоречиви и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Въззивникът изтъква, че съгласно трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид грижите на родителя, при когото се отглежда детето и нуждите на детето. Обобщил е, че по делото е установено, че малолетното дете В. е на 5 години, посещава безплатна детска градина в гр.Ямбол, както и курс по английски език, но са недоказани твърденията, че детето посещава народни танци, футбол, карате и др.; че бащата реализира месечен доход около 860 евро, а за доходите на майката не са събрани доказателства, като при наличието на тези установени факти е необосновано да бъде присъдена издръжка в претендирания размер от 500,00лв. или 255,65 евро., при съобразяване, че издръжката трябва да осигурява нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, а не да осигурява луксозен начин на живот.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна изцяло на обжалваното решение на първата инстанция и за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – малолетното дете В.П., действащо чрез своята майка и законен представител А.К., представлявана от пълномощника адв.И.Г., в законния срок е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са съображения за неоснователност на всяко от оплакванията в жалбата с доводи, че с оплакванията въззивникът прави опит за превратно тълкуване на доказателствения материал по делото и за подмяна на критериите, въз основа на които законът определя размера на дължимата издръжка. Сочи се в отговора, че първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на всички установени по делото факти, които са реални и вече настъпили и е достигнал до обоснован извод, че от момента на определяне на първоначалната издръжка за детето през 2021г. е налице трайно и съществено изменение както в нуждите на детето, така и в обществено-икономическите условия в страната, което е основание за уважаване на иска за увеличение на издръжката.

Моли за постановяване на решение, с което въззивният съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника, да потвърди решението на ЯРС, с присъждане на разноските за тази инстанция.

В частната жалба срещу решението на ЯРС, с което е допуснато предварително изпълнение на присъдената издръжка, жалбоподателят изтъква, че в тази му оспорена част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като бащата ежемесечно заплаща издръжка на детето си в законоустановения размер, а претендираната издръжка е необосновано висока и по делото не са доказани нужди на детето, които да обосновават такъв висок размер на издръжката. Моли за отмяна на допуснатото предварително изпълнение.

С отговора на частната жалба въззиваемата страна оспорва същата с доводи, според които в хипотезата на чл.242, ал.1 от ГПК, в която с решението се присъжда издръжка, съдът се произнася служебно и за допускане на предварителното изпълнение е достатъчно с него да е присъдено вземане от изрично изброените в закона, а именно за издръжка, какъвто е разглежданият случай. Тъй като предварителното изпълнение е допуснато законосъобразно, моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява, а пълномощникът му адв.В. с писмена молба поддържа въззивната жалба и настоява за уважаването й, като заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемата страна също не изпраща представител в о.с.з., а процесуалният представител адв.Г. с писмена молба настоява жалбите да бъдат оставени без уважение, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В дадения й срок адв.Г. не представя писмена защита.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимарана 2 страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С подадената до ЯРС искова молба от 13.01.2026г. малолетният В. Л. П. от гр.******, представляван от своята майка и законен представител А. В. К. от гр.******, е предявил против своя баща, ответника Л. Д. П. от гр.******, иск по чл.150 СК.

За да претендира увеличение на даваната от баща му месечна издръжка от 300 лв. на 500лв. месечно, ищецът е навел обстоятелства, с които е обосновал изменение на нуждите си спрямо тези, при които през 2021г. е определена издръжката му. Твърденията са за нарастване на потребностите с оглед изминалия период от четири години, възрастта и необходимостта от закупуване на учебни материали, ученическо облекло, транспорт, разходи за допълнителни занимания, спортна активност и забавления. Размерът на издръжката от 500лв. е обоснован и с твърдението за реализиран от бащата доход, който надхвърля размера на минималната за страната работна заплата, както и с твърдението, че бащата не полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

С отговора на исковата молба ответникът Л.П. е оспорил иска като частично неоснователен с възраженията, че не само майката полага непосредствените и финансови грижи по отглеждането и възпитанието на детето, тъй като детето всеки ден или през ден е при баща си, който задоволява нуждите му от дрехи, храна, екипировка, играчки и др.; че детето посещава детска градина и няма нужда от учебни материали; че издръжката не следва да осигурява луксозен начин на живот на детето; както и че минималният дължим размер на издръжката за едно дете е в размер на 155,05евро.

В хода на устните състезания пред първата инстанция ответникът е признал иска до размера на 175 евро месечна издръжка за ищеца.

С постановеното по спора решение ЯРС е уважил иска, увеличавайки дължимата от ответника издръжка за сина му от 300лв. на 220 евро месечно, като е отхвърлил иска за разликата над сумата 220евро до претендирания размер от 255,65евро. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че е налице трайна промяна в нуждите на получаващото издръжката дете и че за задоволяването им родителите на В. могат да отделят общо 425 евро месечно, от които средства бащата следва да поеме по-голямата част и във възможностите му е да престира 220евро месечно, а майката която полага и непосредствените грижи за детето – разликата от 205 евро ( съдът е допуснал техническа грешка, посочвайки сумата в лева).

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Извършвайки служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и при постановяването му не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

По съществото на жалбата и във връзка с оплакванията на ответника срещу решението на първата инстанция в оспорената му част, въззивният съд намира следното:

При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ЯОС установи, че фактическата обстановка по делото правилно е разкрита и установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства. Въззивният съд, макар да споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, намира, че следва да извърши допълнителен анализ на представените от страните доказателства, а именно:

Установено е, че малолетният ищец В. Л. П., род. на 03.04.2020г., е рождено дете на майката А. В. К. и бащата Л. Д. П.. От приложеното гр.д.№2291/2021г. по описа на ЯРС е установено, че родителите на малолетния ищец В. не са сключвали граждански брак, детето е родено от фактическото им съжителство, като след раздялата на родителите, с постановеното по гр.д.№2291/2021г. по описа на ЯРС Решение №236/13.09.2026г., в 3 производство по чл.127 СК съдът е одобрил споразумението на родителите, като упражняването на родителските права по отношение на малолетния В. е предоставено на майката А. К., местоживеенето на детето е определено при майката на адреса й в гр.Ямбол, на бащата Л. П. е определен режим на лични отношения с детето, както и дължима от него издръжка за детето в размер на 300лв. месечно, с падеж десето число на съответния месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства. При постановяване на съдебното решение ищецът е бил на една година и пет месеца. Към датата на постановяване на съдебното решение и одобряване споразумението на родителите, майката е удостоверила, че като управител на дружеството „Тетбрюле 2“ООД за периода м.юли 2020г.-м.юни 2021г., т.е за период от 12месеца, е реализирала брутно трудово възнаграждение в размер на общо 44 372,22лева или 3 697,68лв. средно-месечно. За бащата Л.П. е установено, че за преиода м.10.2020г.-м.06.2021г. е реализирал общо 7 385,56лв. брутен доход по трудово правоотношение, или 820,62лв. средно-месечно.