Решение № 3478 от 07.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3478 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330106124 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищецът М. И. М. е предявил срещу А. Б. И. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ж.к.

„Т.“ бл. № ***, ет.*, ап.**, с площ от 92.02 кв.м., ведно с прилежащите части: изба № **, с площ от 3.57 кв.м. и 4,737 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е имало сключен граждански брак в периода от 02.06.2016 г. до 14.07.2022 г., който е прекратен с развод с решение, постановено по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Пловдив. По време на действието на брака между страните, бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба от *** г., обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, вписан под акт № **, том **, дело № ****г. при СВ Пловдив, процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ж.к.„Т.“ бл. № ****, ет.*, ап.**, с площ от 92.02 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № **, с площ от 3.57 кв.м. и 4,737 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Излагат се доводи, че след прекратяване на брака всяка от страните притежава по ½ идеална част от посочения недвижим имот. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора, се претендира същият да бъде допуснат до съдебна делба при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от А. Б. И., в който се излагат съображения за допустимост и основателност на предявения иск. Посочва се, че същата не оспорва, че с ответника са придобили в режим 1 на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот, който след прекратяване на брака се притежава при равни права от по ½ ид. част. Освен него, двамата придобили, чрез договори за покупко – продажба и собствеността върху два леки автомобила, а именно: лек автомобил марка и модел „***“ ***, с рег. № ***, и лек автомобил марка и модел „**“ ***, с рег.

№ ****, като моли същите да бъдат включени в делбената маса.

По делото е постъпила молба вх. № **** г. от третите за спора лица Т. И.

М. и Ж. Б. М., с която правят искане на основание чл.225 ГПК за главно встъпване в настоящото производство по реда на чл.225 ГПК, както и предявяват иск за собственост срещу двете страни по спора - М. И. М. и А. Б.

И., за признаване за установено, че са собственици на МПС марка Б., модел **, дизел, с рег. № ****. В молбата се излагат твърдения, че през ***г. молителите закупили по време на брака им със собствени средства, лек автомобил марка Б., модел **, дизел, с рег. № ***. Сочат, че МПС-то било регистрирано на *** г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив на името на ищеца М. И. М., поради служебна ангажираност на молителя Т. М., както и в договора за покупко-продажба било посочено името на М. И. М..

Поддържат, че средствата за закупуване на автомобила в размер на 5500 лв. били заплатени от молителите. Твърдят, че от закупуване на МПС-то до настоящия момент, то се ползвало изключително и само от молителите, като семеен автомобил. Твърдят, че ищцата по делото А. И. била запозната с описаната фактология и подробности по закупуване на МПС-то. Излагат твърдения, че от момента на закупуване на автомобила, молителите извършвали всички действия по ремонтирането му, заплащането на местни данъци, представянето му на годишен технически преглед и заплащането на застраховка гражданска отговорност. Сочат, че лекият автомобил се ползва изцяло от тях, винаги е бил при тях, без страните по делото да им се противопоставят. Поради изложеното молят за главно встъпване по реда на чл.225 ГПК и предявяват иск за собственост по отношение на описаното МПС.

В откритото съдебно заседание, проведено на *** г. е приет за съвместно разглеждане предявеният от Т. И. М. и Ж. Б. М. против М. И. М. и А. Б. И. иск за собственост по отношение на лек автомобил марка и модел „B.“ ***, с рег.

№***, както и Т. И. М. и Ж. Б. М. са конституирани като ищци.

Със заявление вх. № ***г. ищците Т. И. М. и Ж. Б. М. излагат твърдения, че собствеността по отношение на процесното МПС марка и модел „B.“ ***, с рег. № *** е придобита на оригинерно основание – придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно владение за периода от повече от пет години, считано от ***г. до момента. Поддържат твърденията си относно нищожност на договора за покупко-продажба от *** г., на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, а именно поради липса на съгласие на купувача М. И. М. за придобиване на МПС-то.

По делото е постъпил отговор от М. И. М., със становище за допустимост и основателност на предявения иск от главно встъпилите ищци Т. И. М. и Ж. Б. М.. Признава изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Постъпил е и отговор от А. Б. И., чрез адв. Х. М., със становище за неоснователност на иска за собственост за МПС-то. Оспорва липсата на съгласие за сключване на договора за покупко-продажба на МПС-то от *** г.

Твърди, че ищците никога не са осъществявали всички елементи от 2 фактическия състав на придобивната давност, като не заплащали данъците за МПС-то, на тяхно име не били налагани наказания и глоби с фишове за извършени с процесното МПС административни нарушения. Намира, че заявеното признание от другия ответник М. М. било само привидно и имало за цел да увреди ответницата.

Към писмения отговор представя постановление за възлагане на недвижим имот изх. № **** г. по изп. дело № *** г. на ЧСИ ****, вписано в СВ Пловдив, с която процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ж.к.

„Т.“ бл. № ***, ет.*, ап.**, с площ от 92.02 кв.м., ведно с прилежащи части: изба №***, с площ от 3.57 кв.м. и 4,737 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото е възложен в полза на трето лице, поради което моли за прекратяване на производството в тази му част.

С определение № **** г. съдът на основание чл.341, ал.2 ГПК е включил в делбената маса лек автомобил марка и модел „B.“ ***, с рег. № ****, и лек автомобил марка и модел „B.“ ***, с рег. № РВ ****, както и е прекратил производството по делото по отношение на предявения от М. И. М. против А.

Б. И., иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС за делба на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ж.к.„Т.“ бл. № ****, ет.*, ап.**, с площ от 92.02 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № **, с площ от 3.57 кв.м. и 4,737 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Поради изложеното предмет на настоящото производство е делбата на двете процесни МПС-та, както и предявеният иск за собственост от главно встъпилите лица, по отношение на МПС марка и модел „B.“ ***, с рег. № ***, на наведеното оригинерно придобивно основание, който се явява преюдициален спрямо делбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследик. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

По отношение на едно от МПС-тата, предмет на иска за делба, са заявени претенции от трети лица, които са встъпили главно на основание чл.225 ГПК, в настоящото производство, поради което искът на главно встъпилите ищци се явява преюдициален на иска за делба и подлежи на разглеждане.

Ищците Т. И. М. и Ж. Б. М. навеждат оригинерно придобивно основание на процесното МПС, представляващо лек автомобил марка и модел „B.“ ***, с рег. № ****, въз основа на упражнявано от тях владение, считано от *** г. до настоящия момент.

Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 5 години.

3

Наведеното придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесната вещ в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя.

Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене.

Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху вещта представлява владение.

От ангажираните по делото писмени доказателства, се установи, че с договор за покупко-продажба от *** г. М. И. М. е закупил лек автомобил марка Б., модел *** за сумата от 7000 лв. Установи се, че след покупката процесното МПС се е ползвало от Т. и Ж. М., в какъвто смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели, в това число и свидетелката на ответницата – Е. Г. И.. Последната изяснява, че М. и А. били съгласни Т. и жена му да карат колата. Съдът приема, че Т. и Ж. М.и са установили фактически власт върху МПС-то с намерението да го своят още от закупуването му от М. М. на ** г., когато те реално са започнали за ползват вещта. Намерението за своене се предполага съгласно презумпцията, предвидена в чл.69 ЗС. Последната не беше оборена от насрещната страна.

Сведенията, дадени от свидетелката на ответницата А. И., че тя е дала пари назаем на М. да закупи лекия автомобил по никакъв начин не опровергава факта, че след закупуването на автомобила именно Т. и жена му да ползвали същия с намерение га до своят. Напротив, самата свидетелка заяви, че А. и М. са предоставили лекия автомобил за ползване на главно встъпилите ищци.

Отделно от това, именно Ж. М. е представяла автомобила за годишен технически преглед за периода от 2021 г. до 2026 г., което обстоятелство е допълнителна индиция за намерението да се свои вещта.

Следва да се отбележи, че е ирелевантна за спора причината, поради която М. М. не е прехвърлил колата на брат си Т. след закупуването и с негови средства, доколкото не се отразява на фактическия състав на придобивната давност.

С оглед изложеното съдът приема, че главно встъпилите ищци установиха наведеното от тях оригинерно придобивно основание, доколкото за периода от 5 години, считано от *** г. са упражнявали необезпокоявано владение по отношение на лекия автомобил марка и модел „B.“ ***, с рег. № ***. Съдът приема, че подаването на писмен отговор от ответницата А. И. на *** г. не би могло да се възприеме като обстоятелство, прекъсващо давността по смисъла на чл.116, б. „б“ ЗЗД, доколкото към този момент Т. и Ж. М.и не са били страни в производството по делото. Последните са предявили искане да бъдат конституираните едва на **** г., когато са направили искане за главно встъпване и са предявили иска за собственост срещу съделителите в производството по делба.

В заключение, съдът приема, че предявеният иск за собственост следва 4 да бъде уважен, като Т. М. и Ж. М. бъдат признати за собственици на лек автомобил марка и модел „B.“ ***, с рег. № ***, на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно владение в продължение на 5 години съгласно чл.80, ал.1 ЗС, считано от *** г. Доколкото по време на упражняване на владението главните ищци са били в брак, то МПС-то е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Поради уважаване на иска за собственост, следва да се отхвърли иска за делба по отношение на посоченото МПС.