Решение № 1360 от 20.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Плевен, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430101220 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба на В. Д. Н., ЕГН: **********, против ***, ***, и ***, ***, с която са предявени следните искове:

- за прогласяване на недействителност на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК на сключения между В. Д. Н., и ***, *** поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

- за прогласяване на недействителност на основание чл. 26, ал. 2, предл.

4-то, чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал.

1, вр. чл. 143 ЗЗП на сключения между В. Д. Н., и ***, ***, като обезпечение на *** поради липса на основание и противоречие със закона и добрите нрави.

- за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, *** да заплати на В.

Д. Н., сумата от 1100 лева/562,42 евро, представляваща недължимо платени суми по *** и ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

1

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник - ***, *** на стойност 5000 лева, със срок на кредита - 24 месеца; размер на погасителна вноска 301,69 лева; при лихвен процент по кредита - 38,42 %; и ГПР - 45,96 %., общ размер на всички плащания - 7240,56 лева. Твърди, че съгл. чл. 4 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено - чрез банкова гаранция в срок от 10 дни или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит.

Сочи, че на същата дата - 20.07.2025г., е сключил с втория ответник - ***, Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с кредитора, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. Сочи, че за поемане на тези задължения потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 4612,80 лева за целия срок от 24 месеца. Сочи, че е погасил задълженията си по Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство, чрез заплащането на следните суми: на 25.09.2025 - 800 лв.; на 03.10.2025 - 500 лв. и на 15.10.2025 - 4800 лв. или общо 6100 лева. Счита обаче, че договорите са недействителни и развива съображения в тази насока във връзка н неточно посочен ГПР и противоречие с добрите нрави. Претендират се разноски.

В с.з. ищецът прави следните уточнения – процесният договор е за сумата от 5000 лв., ГЛП – 18.64%, ГПР – 21.32%, възнаграждението за предоставяне на поръчителство е в размер на 4430.81лв. в същото съдебно заседание е допуснато изменение на предявения осъдителен иск, като същият се счита за предявен за сумата от 561.42 евро.

Ответникът *** оспорва предявените срещу него искове, не оспорва сключването на договора и твърди, че главницата е усвоена от ищеца изцяло.

Не оспорва и че във връзка с договора е сключен договор за поръчителство и вторият ответник е встъпил като поръчител за задължението на ищеца.

Заявява, че възнаграждението за поръчителството не е включено в ГПР, т.к. то е предмет на друг договор. Сочи, че в ГПР е включена само договорната възнаградителна лихва. Не оспорва и пълното доброволно предсрочно погасяване на задълженията, като сочи, че в този случай ищецът не е дължал и 2 не е заплатил в пълен размер уговорената договорна лихва. Признава, че във връзка със сключения процесен договор, ищецът е заплатил сума от 561.42 евро, разпределена за погасяване на вземания, която е над вземането за главница. Моли, поради признанието на този неизгоден факт, това обстоятелство да бъде признато за безспорно и да не се събират доказателства за установяването му. Счита, че в ГПР възнаграждението за поръчителство към другия ответник не следва да се включва. Навежда доводи, че сключването на такъв договор не е било задължително, оспорва, че е знаел за размера на възнаграждението на поръчителя, счита, че се касае за договор за поръчка. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове, претендира разноски. Прави възражение за присъждане разноски на ищеца, при присъждане на такива, моли те да са в справедлив размер. Представя писмени доказателства вкл. и справка за постъпилите плащания, моли да не се уважава искането за изготвяне на ССчЕ.

Ответникът *** оспорва иска, предявен срещу него, не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сочи че договорът за поръчителство е предсрочно прекратен и не е изплатено в цялост уговореното възнаграждение за поръчителство.

Описва механизма на сключване на договорите, счита, че възнаграждението не е общ разход по кредита. Счита, че искът срещу него е неоснователен, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен. Моли съда да отхвърли предявената претенция, претендира разноски, представя писмени доказателства. Прави възражение за присъждане разноски на ищеца.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: От представения *** и Приложение № 1, в което са посочени параметрите на договора и погасителния план, се установява, че ищецът С.Д.Н.- като кредитополучател, и *** - като кредитор, са се договорили за сключване на договор за кредит Кредисимо Плюс за сумата от 5000лв., със срок за погасяване – 24 месеца, последна падежна дата – 20.10.2026г., 24 погасителни вноски, фиксиран лихвен процент – 18.64%, ГПР – 21.32%, общ размер на всички плащания – 6055.91лв. Въпреки, че в договора и погасителния план не е посочено предвидено обезпечение чрез поръчителство на този кредит, то такова 3 задължение явно е възникнало, при цялостната преценка на представената от ответника *** справка за заплащане на суми по договора, вкл. и погасена вноска за поръчителство - 394.30 евро, и представените ОУ, предвиждащи в Раздел III, чл.12, възможността за предоставяне на обезпечение, като кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител до 48 часа, като данните на поръчителя ще бъдат предадени от самия кредитор. Реално ответникът –кредитор не е представил по делото всички документи, които страните са подписали във връзка с договора - заявлението и възникването на задължението за поръчителство, но тези две обстоятелства – плащане на кредитора на вноска за поръчителство, и изрично посочване в ОУ на такова, изцяло администрирано от кредитора, сочат, че такива договорки е имало между страните, и вследствие на тях е подписан представения Договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2025г. и Приложение № 1, в което са посочени параметрите на договора и погасителния план, и ищецът и ответникът *** са се договорили ответникът, в качеството си на поръчител, да сключи договор за поръчителство с кредитора *** и да отговаря пред него солидарно за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит от същата дата, а ищецът да заплати възнаграждение на поръчителя. В самия договор за поръчителство няма посочена сума за възнаграждение. В приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е описано задължението по основния договор за кредит, като в т. II, т. 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 4 430.81лв. за целия период на действие на съответния договор, платимо на месечни вноски на падежите на вноските по договора за кредит. В т. 8 ал. 4 от Договора е уговорено, че заплащането на възнаграждението става по банкова сметка на поръчителя, която не е посочена, или по банкова сметка на кредитора ***, която е посочена или по начините, установени в ДПК за заплащане на задълженията на потребителя.

От представената справка от ответника *** за плащанията на ищеца по процесния Договор за паричен заем, е видно, че ищецът е направил три плащания по договора – на 25.09.2025г., 03.10.2025г., и на 15.10.2025г., с които е погасил общо сумата от 3 117.86 евро, от които: главница 2 556.46 евро, лихва – 96.14 евро., лихва за забава – 0.83 евро, суми за извънсъдебно събиране на просрочени вземания – 7.67 евро, вноска по поръчителство – 394.30 евро, и неразпределена сума – 62.46 евро.

4

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

Предявен е иск за прогласяване на *** за недействителен, като се сочи, че и сумата за поръчителството следва да е включена в ГПР, уговорен в договора.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на закона, включително, че оспорените клаузи на договора са неравноправни клаузи, което води до нищожност на целия договор за кредит. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи на договора са действителни, включително са договорени индивидуално. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит, съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК – специалната норма за недействителност, касаеща договорите на потребителски кредити. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Не се спори между страните, че договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, и че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Сключеният договор, и по-точно Приложение № 1 съдържа посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, годишния процент на разходите, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора. Ответникът – кредитор не е представил по делото заявлението за кредит от ищеца, за да се направи извод, че той е имал действителната възможност да избере дали да представи обезпечение, независимо от декларативото изписване в § 17 от в ОУ за наличие на избор за представяне на обезпечение. Не е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, за да се установи каква преддоговорна информация кредиторът е предоставил на кредитополучателя, и какво е включил в разходите по кредита. Безспорно е обаче по делото, и самият кредитор признава това обстоятелство в отговора си, че в ГПР по този договор не е включена сумата, дължима на поръчителя за предоставяне на поръчителството по кредита. Относно наведеното твърдение 5 на ищеца, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Безспорно е, че в случая, чрез кредитора, е сключен договор за поръчителство с одобрено от него юридическо лице, вследствие на което между ищеца и *** е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че е невярно твърдението на ответника ***, че първоначално се сключва договор за кредит, а договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след това, и кредиторът не може да знае за възникналото задължение на кредитополучателя за възнаграждение за поръчителство. Напротив – съгл. чл. 12 от ОУ именно кредиторът предава на поръчителя личните данни на кредитополучателя. Ноторно известно е, че едноличен собственик на капитала на *** е именно кредиторът ***, което, заедно с уговореното възмездно поръчителство още към момента на сключването на договора сочи знание у кредитора за наличието на допълнителни суми по договора под формата на възнаграждение за поръчителя, който именно кредиторът е упълномощен да събира, в договора за поръчителство дори е посочена само неговата банкова сметка, но не и тази на поръчителя. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, 6 когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е условие за усвояване на кредита.