Решение № 42 от 16.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Стара Загора, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530101149 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.

55, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът А. П. А., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че между страните, бил сключен Договор за заем ********** от ********** година. По силата на този договор, ответникът следвало да предостави на ищеца заемни средства в размер на 1100 лева. Съгласно договора, годишният лихвен процент на заема бил в размер на 40.47%, а годишният процент на разходите бил 48.90%. Уговореният срок на договора между страните бил 12 месеца.

В същият ден и час, с подписването на основания договор, ищецът сключил и Договор за допълнителни услуги към заем **********, съгласно който на клиента се предоставял пакет от допълнителни услуги "Комфорт" в общ размер от 1050,84 лева. Съгласно сключения Договор за заем ************* от ************* година и погасителния план към него, заемът в размер на 1100 лева трябвало да бъде погА. за 12 месеца - с падежна дата 6-то число на всеки месец, до окончателното погасяване на заема.

Размерът на месечната вноска бил в размер на 112,98 лева. Съгласно Договор за допълнителни услуги към заем ********** предоставената услуга от 1

1050,84 лева трябвало да се изплати също за 12 месеца с месечна вноска от 87,57 лева, също изплащана на 6-то число на месеца.

Между същите страни и в същите им качества бил сключен и Договор за заем Microcredit ************* година. По силата на този договор, ищецът следвало да предостави заемни средства в размер на 1200 лева. Съгласно договора годишният лихвен процент на заема бил в размер на 40.47%, а годишният процент на разходите бил 48.90%. Уговореният срок на договора между страните бил 12 месеца.

В същият ден и час, с подписването на основания договор, ищецът сключил и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit **********, съгласно който на клиента се предоставял пакет от допълнителни услуги "Комфорт" в общ размер от 1154,76 лева. Съгласно сключения Договор за заем Microcredit ************* година и погасителния план към него, заемът в размер на BGN 1200 лева трябвало да бъде погА. за 12 месеца - с падежна дата 8-мо число на всеки месец, до окончателното погасяване на заема. Размерът на месечната вноска бил 123,25 лева. Съгласно Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit ********** предоставената услуга от 1154,76 лева трябвало да се изплати също за 8 месеца с месечна вноска от 96,23 лева, също изплащана на 8-мо число на месеца.

Съгласно т. 3 от всеки от двата Договора за допълнителни услуги, за предоставяне на пакет "Комфорт" ищецът се възползвал от услугите, посочени в договора за допълнителни услуги към заема, а именно: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро кредит АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на Мирко Кредит АД, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно предоговаряне и разсрочване на заем, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции.

Процесните допълнителни споразумения били нищожни на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК, тъй като същите били договорени в противоречие с нормата на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Включените в допълнителните пакети услуги по същината си представлявали действия, обслужващи усвояването и управлението на кредитите, поради което не можело да се приеме, че били допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал.1 от ЗПК. Регламентираните в 2 чл. 10а ал.1 от ЗПК допълнителни услуги били такива, които нямали пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. Посочените в споразуменията допълнителни услуги по своята същност касаели изпълнението на задълженията на потребителя по договора, респективно - на кредитодателя по отношение на описаните допълнителни услуги, които по същността си представлявали действия по усвояването и управлението на кредита. Освен това с уговарянето на допълнителните възнаграждения, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на суми по пакетите за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуга, а реално представлявали прикрити разходи по кредитите, с които се водело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал. 4 от ЗПК в процесните договори за различните видове допълнителни услуги било определено общо възнаграждение за плащане. С процесните споразумения било договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то било дължимо само за възможността за предоставянето на изброените услуги и без значение било дали някоя от тези услуги щяла да бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изисквали потребителят да заплати такса за реално, а не за евентуално ползване на определена услуга. С оглед естеството на част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвеждало задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната имала по силата на закона, безплатно предоговаряне и разсрочване или безплатно внасяне на вноски, което водело до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение - на практика едната страна потребителят заплащал правото си да договоря с другата страна - кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му бил гарантиран определен резултат, а той зависел от волята на другата страна - кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Такива клаузи съобразно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП били нищожни, с изключение на тези, които били индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на 3 цитирания текст, не били индивидуално уговорени клаузите, които били изготвени предварително и поради това потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им. Така било и в конкретния случай - клаузите били бланкетни, а не индивидуално уговорени и били в хипотезата на договор при общи условия. Разпоредбите на глава шеста от ЗЗП били приложими спрямо настоящото материално правоотношение, тъй като по силата на същото кредиторът предоставил финансова услуга, изразяваща се в отпускане на кредит и приложимите норми са както тези на вътрешното ни право, обективирани в ЗЗП, така и тези от правото на ЕС, в частност - Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, които станали част от нашето законодателство.

При калкулиране на ГПР по всеки от двата процесни договора за заем не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР в размер на 48.90% по всеки от процесните договори.

Годишният процент на разходите при включена само възнаградителната лихва бил 48.8904 % по Договор за заем ********** от ********** година и 48.8881 % по Договор за заем Microcredit ************* година, но заплащането на допълнителните такси за допълнителни услуги не било включено в ГПР, въпреки че трябвало. Това правело основните договори за заем нищожни, поради опита на ответника да заобиколи императивните разпоредби на ЗПК, а в следствие на недействителност на основните договори, били нищожни и допълнителните договори за услуги към всеки от договорите за заем. Предвид това обстоятелство, ищецът дължал единствено чистите стойности на кредитите.

Процесните договори за кредит били недействителни на основание чл.

19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят изискал и събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредити.

Нарушение на ЗПК било налице и поради обстоятелството, че в договорите кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заемите и ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по 4 кредитите /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият от 48.90% по всеки от процесните договори за заем /. Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договорите за заем яснота досежно тези обстоятелства липсвали. ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.

Тези съставни елементи обаче, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Видно и от приложената калкулация, с включената такса за пакет от допълнителни услуги, годишния процент на разходите по кредита бил 419.8608 % по Договор за заем ********** от ********** година и 423.9081 % по Договор за заем Microcredit ************* година, което било в противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Договор за допълнителни услуги към заем ********** и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit **********, подписани с ответното дружество, на основание които ищецът следвало да заплати сумата в размер на 1050,84 лева, респективно 1154,76 лева били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това че били сключени и при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, aл. 1, предл. 3, от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било то чрез изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Договор за допълнителни услуги към заем ********** и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit **********, подписани с ответното дружество МИКРО КРЕДИТ АД били нищожни на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.

5

1 от ЗЗП.

Уговореният размер на договорната лихва по всеки от двата процесии договора за заем противоречал на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.

Видно от съдържанието на договорите, страните уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.47% годишно. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви можели да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имали свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябвало да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли максималния размер, до който можела да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следвало да компенсира заемодателя за това, че се лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се правела с оглед момента на сключване на договора и като се съобразели всички относими обстоятелства.