Решение № 355 от 29.05.2025, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Враца, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова в присъствието на прокурора Н. В. С. като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420100496 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Т. П., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **, вх. **, ет. **, ап.

**против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, ***.

В исковата молба се излагат съображения, че на 22.03.2024 г. около 08:30 ч. при управление на л.а. „*****“ с peг. № **** на път Ш-101, км. 0+030, ищецът бил спрян за проверка от полицейски патрул. При извършената му проверка като водач на МПС бил изпробван и с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Пробата за наркотици, отчетена от техническото средство била положителна за бензодиазепин. На ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 1070084/22.03.2024 г. и му било иззето свидетелството за правоуправление на МПС, както и регистрационните табели на управлявания от него автомобил, което обстоятелство било вписано в АУАН. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като ищецът дал кръв за лабораторно изследване, след което бил задържан за 24 часа по Закона за МВР със Заповед peг. № 1795зз-80 от 22.03.2024 г., издадена от Л. А.И. – старши полицай при РУ – Враца. Със Заповед ППАМ № 369з-913/ 22.03.2024 г., издадена от Р.И., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Враца свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца било отнето на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 172, ал. 1 ЗДВП до решаване на въпроса за отговорността му. По случая било образувано досъдебно производство № 2130/2024 г. по описа на Районна Прокуратура Враца (БП № 302/2024 г. по описа на РУ Враца), по което на 22.03.2024 г. бил иззет и управляваният от ищеца лек автомобил „*****“ с peг. № ******* заедно с контактния ключ. След като ищецът бил освободен от 24-часовото си задържане, дал биологичен материал за лабораторно изследване в СМДЛ Рамус ООД гр.

Враца, като резултатите за употреба на наркотични вещества, в това число и бензодиазепин, били отрицателни.

1

Поддържа се, че след като изтекло 24-часовото му задържане дни наред ищецът бил силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие. Имал проблеми със съня и концентрацията. От полицията не му давали никаква информация по случая, освен заявеното от полицаите в момента на задържането му, че срещу него ще бъде образувано наказателно производство за шофиране след употреба на наркотици. Ищецът започнал да чете в интернет и разбрал, че наказанието, което го заплашва, е от една до три години лишаване от свобода, което много го притеснило, тъй като се уплашил, че ще отиде в затвора.

Сочи се, че проверката за наркотични вещества на ищеца била извършена на оживено място, като бил видян по време на проверката и от негови познати, поради което се почувствал доста неудобно. Впоследствие се разбрало, че ищецът е „лежал в ареста“ след употреба на наркотици и дълго след като бил освободен се говорело в квартала, където се ползвал с добро име, че е наркоман, което станало достояние и на близките му. Твърди се, че ищецът никога в живота си не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как това ще се отрази не само на неговата репутация и достойнство, а и на тези на близките му, които се ползвали с много добро име в квартала, където живеели. В приятелската му среда също се разбрало за случая, като ищецът известно време избягвал да излиза извън дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част от тях също спрели да общуват с него и го търсят, не го поздравявали на обществени места. От общи познати ищецът разбрал, че случаят се е обсъждал.

Поддържа се, че отделно от това ищецът останал без автомобила си, който му бил иззет и му бил върнат осем месеца по-късно. Работното му място се намирало извън града, а той нямал нито автомобил, нито свидетелство за правоуправление, поради което се налагало да се придвижва до работа с такси, тъй като нямало удобен друг обществен транспорт, или да моли приятели да го закарат, което довело до допълнителни разходи и неудобство за него и за семейството му.

Посочва се, че ищецът многократно ходил в полицията и в прокуратурата и се интересувал какво се случва с делото. От прокуратурата му обяснявали, че след като делото не се водело срещу него, не могли да му дадат информация. От полицията също му отговаряли, че ако се наложи, ще го потърсят, но не му предоставяли информация за хода на разследването. На 21.11.2024 г. – осем месеца след задържането му, го извикали от полицията, за да му върнат автомобила, за което била съставена разписка за връщане на веществени доказателства. По-късно получил и Постановление на Районна прокуратура – Враца за прекратяване на наказателното производство. От прокурорския акт разбрал, че според заключението на химико-токсикологична експертиза в представените от него биологични проби не било установено наличие на наркотични и упойващи вещества, а единствено на лекарственото вещество метамизол (аналгин, беналгин) от групата на аналгетиците и антипиретиците с пиразолонова структура, което вещество и метаболиите му обаче не били класифицирани като наркотични вещества съгласно ЗКНВП. Предвид липсата на данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 НК наказателното производство с цитирания прокурорски акт било прекратено. След като изчакал да изтече срока за обжалване, отишъл с постановлението в КАТ при ОДМВР – Враца, откъдето му върнали свидетелството за правоуправление на МПС.

Поддържа се, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Твърди се, че Прокуратурата на Република България безспорно е пасивно легитимирана като процесуален субституент на Държавата, като държавата, чрез своя процесуален субституент, не може да се освободи от отговорност, нито тази отговорност да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено от действията и на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ извън ПРБ, като в случая е без значение дали тези действия са били законосъобразни. Сочи се, че прокуратурата е органът, по чието разпореждане е образувано наказателното производство, който е упражнявал ръководство и 2 надзор, който е контролирал хода на разследването и е давал конкретни указания по разследването.

Твърди се, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл, като макар и да не е имало реално привличане в качеството на обвиняем, от приложеното като доказателство Постановление за прекратяване на наказателно производство по пр. пр. № 3928/2021 г. по описа на Районна Прокуратура – Враца става ясно, че досъдебното производство се е водило срещу ищеца, а в подкрепа на това твърдение е и фактът, че по досъдебното производство е назначена химикотоксикологична експертиза на биологични проби, иззети именно от ищеца. Изтъква се, че съгласно съдебната практика лицето е претърпяло вреди от воденото срещу него наказателно преследване дори и в случите, когато досъдебното производство е прекратено, без да му е повдигано обвинение, като без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или след като на лицето е повдигнато обвинение, а е важен фактът на засягане на личната сфера, което засягане настъпва от момента, в който спрямо лицето е извършено действие или действия във връзка с образувано наказателно производство. Сочи се, че в случая още с АУАН свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца било отнето, а впоследствие му бил иззет и биологичен материал, на който била назначена химико-токсикологична експертиза и след като било водено осем месеца, досъдебното производство било прекратено именно поради липса на осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Поддържа се, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати, като в подобни случаи негативните преживявания се презюмират и от закона с оглед презумпцията за невиновност и конституционна защитените основни човешки права – чест, достойнство на личността, право на лична свобода и право на свободно придвижване. Посочва се, че ограничаването на тези права във всички случаи има негативно отражение върху психиката и чувството на лично достойнство на човек, още повече върху такъв с чисто съдебно минало, като самият факт, че лицето, в крайна сметка не е извършило престъплението, за което е образувано наказателното производство, влече след себе си извода за вредоносен резултат за това лице.

Изтъква се, че във всеки случай на задържане, независимо дали се касае за задържане за срок от 24 часа по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за такова до 72 часа по нареждане на Прокуратурата или за мярка за неотклонение „задържане под стража“, наложена от съда, при неоснователност на задържането причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Сочи се, че лишаването от свобода дори за 24 часа причинява психологическа травма на потърпевшия и следва да се обезщети, като е без значение дали заповедта за задържане е обжалвана или не, тъй като по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря самостоятелно.

Поддържа се, че в случая претърпените от ищеца притеснение, страдание, уплаха, срам, уронване на престижа и доброто му име, както и това на негови близки, страх да не бъде несправедливо обвинен, да не отиде в затвора и т.н., както и физически дискомфорт, в резултат на задържането от органите на МВР и престоя в ареста, последвали здравословни проблеми, претърпени допълнителни разходи поради отнемането на СУМПС и МПС и разпространяване на новината, че е наркоман, следва да бъдат обезщетени със сумата от общо 8 000,00 лв., от които: 3 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на воденото срещу ищеца наказателно преследване, 2 000,00 лв. обезщетение за лишаването му от възможност да управлява притежаваното от него МПС за срок от осем месеца, 2 000,00 лв. обезщетение за отнемане на СУМПС за срок от осем месеца, 1 000,00 лв. обезщетение за неправомерно задържане за срок от 24 часа.

3

По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000,00 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва се, че претенцията на ищеца е твърде обща и ищецът не е ангажирал доказателства, че е претърпял негативни неимуществени последици вследствие воденото дело. Твърди се, че в случая той не е привличан в качеството на обвиняемо лице с нарочно постановление, както и не са провеждани процесуално-следствени действия в това качество, както и не му е определяна мярка за неотклонение или друга процесуална мярка за принуда. Изтъква се, че в исковата молба ищецът единствено описва какви действия са извършили спрямо него правоохранителните органи в лицето на служителите от сектор „Пътна полиция“, а именно че е бил тестван за употреба на наркотични вещества, след което е бил задържан, но нито едно от изброените действия не е извършено под надзора на прокуратурата, доколкото полицейските органи имат самостоятелни оперативни правомощия по ЗМВР и ЗДвП, които не са под надзора на прокуратурата, поради което и прокуратурата не следва да бъде вменяваната отговорност. Поддържа се, че претендираното от ищеца обезщетение е в завишен размер и не отговаря на принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, тъй като не се наблюдава никакъв интензитет от претърпени неимуществени вреди вследствие на проведеното срещу ищеца наказателно производство. Сочи се, че ищецът не конституиран в качеството на обвиняем, не му е воден разпит в това му качество, както и не е имал мярка за неотклонение, по които действия по НПК прокуратурата осъществява надзор и ръководство в досъдебната фаза. Посочва се, че прокуратурата по никакъв начин не е разгласила обстоятелства по образуваното и воденото дело, за да се твърди, че ищецът е чувствал срам, неудобство и притеснения в квартала, сред близки, приятели и колеги. Твърди се, че в случая се касае за образувано бързо производство срещу ищеца за извършено престъпление, което предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода, което не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поради което е налице по-нисък интензитет на отрицателните преживявания. Поддържа се, че прокуратурата по никакъв начин не е ограничила правата на ищеца, тъй като спрямо него не е определяна и мярка за неотклонение „задържане под стража за 72 часа“. Изтъква се, че видно от заповедта за задържане на лице с peг. № 1795зз80/22.03.24 г., същата е била за срок от 2 часа, което не предполага тежко изживяно неудобство и срам, поради което търсеният размер на обезщетението от 1 000,00 лв. се явява прекомерен. Твърди се и че този акт подлежи на съдебен контрол, за който няма никакви доказателства дали е осъществен, след като има претенции за неговата незаконосъобразност и търпени неимуществени вреди. Посочва се, че периодът от образуването на наказателното производство до прекратяване на същото е около 8 месеца, като в рамките на този срок разследването е приключено, като са събирани относими доказателства. Поддържа се, че отнемането на СУМПС, както и лишаването от право да управлява МПС са изцяло в правомощията на служителите на МВР в частност ОДМВР – Враца, поради което за твърдените търпени вреди вследствие от тези действия не следва да бъде ангажира отговорността на прокуратурата, тъй като се явява некомпетентен орган. Сочи се, че прокуратурата не може да издава, както и да отменя принудителна административна мярка, наложена по ЗДвП предвид съдебния контрол на същата. Изтъква се, че предвид възможността да се осъществява съдебен контрол на тези действия, то и заинтересованият ищец е имал възможност да упражни правата пред съда, ако е счел, че същите са му нарушени, като в случая няма събрани доказателства дали е осъществил това свое право съгласно АПК. Твърди се, че досъдебната фаза е протекла в разумен срок, доколкото развръзката и изхода на цялото производство зависи от заключението на токсикохимичната експертиза. Сочи се, че в случаят ищецът не е приел показанията на техническото средство и 4 е дал кръв и урина за медицинско изследване, с което са охранени правата му. Твърди се, че след представяне на заключението на назначените проби кръв и урина прокуратурата се е произнесла в изключително кратък срок, като е прекратила производството на основание чл.