Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1899 от 29.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1761/2024
Вид
Определение № 1899
Подписан
29.07.2024
В сила
29.07.2024
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1899 гр. София, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501761 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на П. Ж. П. срещу разпореждане № 4036/ 16.02.2024г., СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д.

№ 14391/23г., с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят не е доволен от обжалвания съдебен акт. Прави уточнение на ответниците, срещу които е предявил исковете за имуществени и неимуществени вреди при условията на солидарност и техния размер.

Затова моли въззивния съд да отмени разпореждането на СГС и делото да се разгледа от обективен съдия.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира, че същата е допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания и не е отстранил нередовносттите на исковата молба, които са установени.

Определението на СГС е валидно и допустимо.

По правилността му.

1

Жалбоподателят, като ищец пред първоинстанционния съд, е предявил с първоначалната искова молба искове срещу Службата по вписванията, РСХасково и Министерство на правосъдието. На основание чл.7 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Този принцип на служебното начало намира своето продължение в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, според която съдът проверява редовността на исковата молба и ако констатира, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Указанията на съда във връзка с проверката за редовността на исковата молба трябва да бъдат ясни, точни и конкретни така, че страната, до която са адресирани, да може да ги разбере и отстрани, респективно нейният процесуален представител.

В съответствие на това свое правомощие първоинстанционният съд е оставил исковата молба, подадена от П. П., без движение с разпореждане № 2171/26.01.2024г. като му е дал ясни и точни указания. Те са му съобщени валидно на 05.02.2024г. В дадения едноседмичен срок ищецът е депозирал молба- уточнение, в която е направил искане по чл.95 от ГПК за назначаване на процесуален представител по ЗПрП. По аналогия на чл.259, ал.2 във вр. с чл.273 от ГПК докато се разглежда молбата за правна помощ срокът за изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 от ГПК следва да се счита за прекъснат с подаването й. Искането за безплатна правна помощ е въпрос, по който съдът се произнася преимуществено, тъй като е свързан с възможността на страната, която я е поискала, да упражни надлежно субективното си материално право, произтичащо от закона. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане на ищеца, с което е нарушил правото му на защита. Лишил го е от възможността чрез квалифицирана правна помощ да отстрани нередовностите на исковата молба. След произнасяне по искането по реда на чл.95 от ГПК съдът следва да даде възможност на назначения процесуален представител да изпълни указанията му, дадени по реда на чл.129, ал.2 от ГПК и тогава да направи преценка дали те са изпълнени или не.

Въззивният съд като съобрази ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивният съд не е ограничен от чл.269 от ГПК при произнасяне по 2 частна жалба, счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за произнасяне по реда на чл.95 от ГПК.

Поради изложеното частната жалба е основателна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4036/ 16.02.2024г., СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 14391/23г.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия, съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3