Определение № 1996 от 25.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1996 гр. Варна, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500668 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2436/ 20.03.2025г., подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София, срещу разпореждане № 1146 от 13.03.2025 г. по ч. гр. дело № 265/ 2025 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж. Я. И., ЕГН **********, настоящ адрес: *********** за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40022059547/12.12.2023г., а именно: сумата от 128.73 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2024 г. до 15.11.2024 г.; сумата от 175.73 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава за периода от 16.01.2024 г. до 15.11.2024 г. върху вземанията за главница /79,35 лв./, договорно възнаграждение /17,03 лв./, върху възнаграждение за услуга „фаст“ и „флекси“ /35,71 лв. и 43,64 лв./; както и сумата от 50.70 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава за периода от 15.11.2024 г. до 26.02.2025 г. върху вземанията за главница /22,89 лв./, договорно възнаграждение /4,92 лв./, върху възнаграждение за услуга „фаст“ и „флекси“ /10,30 лв. и 12,59 лв./.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно.

Твърди се, че не са налице сочените от заповедния съд основания да се приеме за нищожен процесния договор изцяло, доколкото уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение. Поддържа, че уговореният ГПР не противоречи на изискванията на чл. 19,ал. 4 от ЗПК. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за обжалваните вземания.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 265/2025г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София, срещу длъжника Ж. Я. И., ЕГН **********, настоящ адрес:

*********** за вземания по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40022059547/ 12.12.2023 г.

Районният съд е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на претендираното договорно възнаграждение, възнаграждения за допълнителни услуги и обезщетения за забава за тях. Съдът е приел, че невключването на възнагражденията за допълнителни услуги в годишния процент на разходите води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба.

С оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, по своята правна характеристика заемното правоотношение отговаря на договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД, а с оглед качеството на кредитополучателя като "потребител" – също и нормите на Закона за защита на потребителите.

Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно даденото разрешение по решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С714/22г. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, доколкото същите не могат да съществуват извън него и са задължително условие за сключването на договора, се обхващат от понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и от понятието „Годишен процент на разходите“ по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, то същите следва да бъдат включени в ГПР по договора. Съгласно т.38 от решението понятието ГПР обхваща всички разходи, вкл. лихви, комисиони,такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати и които са известни на кредитора, с изкл. на нотариалните такси. Съгласно т.56 от същото решение, когато в договор за потребителски 2 кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Тази постановка кореспондира с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая сумата от 600.00 лева общо за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включена в посочения в договора размер на ГПР– 48,29 %. С нейното включване, както би следвало съобразно цитираното решение на СЕС, размерът на ГПР би надвишил законоустановеното ограничение. С оглед на това и въз основа на изложените съображения договорът следва да се приеме за недействителен, поради което на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Необосновано е становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за действителността на договарянето. Подобен довод е в пряко противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, според която съдът извършва служебна проверка за накърняване на императивни правни норми, вкл. и правилата за потребителска закрила.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1146 от 13.03.2025 г. по ч. гр. дело № 265/ 2025 г. по описа на Районен съд- Провадия, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж. Я. И., ЕГН **********, настоящ адрес:

*********** за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40022059547/12.12.2023г., а именно: 79,35 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 16.01.2024г. до 15.11.2024г.; 22,89 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 15.11.2024г. до 25.02.2025г.вкл.; 128,73лева, представляваща договорна лихва за периода 15.01.2024г. до 15.11.2024г. и обезщетение за забава о т 17,03лева за периода 16.01.2024г. до 15.11.2024г. и 4,92лева обезщетение за забава за периода 15.11.2024г. до 25.02.2025г.вкл.; обезщетение за забава върху възнаграждението за закупена и ползвана услуга „фаст“ в размер на 35,71лева за периода 16.01.2024г. до 15.11.2024г. и 3

10,30лева обезщетение за забава за периода 15.11.2024г. до 25.02.2025г.вкл.; обезщетение за забава върху възнаграждението за закупена услуга „флекси“ в размер на 43,64 лева за периода 16.01.2024г. до 15.11.2024г. и 12,59 лева обезщетение за забава за периода 15.11.2024г. до 25.02.2025г.вкл.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4