Присъда № 26 от 07.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

/неразделна част от присъда № 26/07.07.2023 г., постановена по ВНОХД №212/2023 г. по описа на Окръжен съд – Б./

М О Т И В И:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпили протест от Районна прокуратура – Б. и жалба от частния обвинител и гр.ищец К.П.У., с ЕГН-**********, с адрес : гр.Б., ул. Д.Б, ет.1, срещу присъда № 57/15.11.2022 г., постановена по НЧХД №623/2022 г. по описа Районен съд - гр.Б..

Сочи се както в протеста, така и в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен, необоснован, незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Изложени са съображения в насока, че приетата за установена от РС фактическа обстановка, не отговаряла на събраните по делото доказателства. По делото били изяснявани редица обстоятелства, които не били свързани с предмета на доказване, като на тази база първоинстанционният съд направил неправилни и необосновани изводи.

Същевременно съдът не кредитирал безспорни доказателства, като съвсем необосновано и в разрез с действащите процесуални правила приел, че поради заинтересованост от изхода на делото не следвало да се дава вяра на показанията на пострадалия, на свидетеля-очевидец Д.К., на свид. В.У., както и на заключението на назначената по делото СППЕ, касаеща К.У, поради което и постановил своя порочен акт. Развити са съображения. Направени са искания в насока ОС да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която, след като признае въззиваемия Б за виновен по повдигнатото му обвинение, да му наложи съответно наказание, както и да уважи изцяло предявения граждански иск.

В съдебно заседание представителя на ОП, респ. повереникът на частния обвинител и гр.ищец поддържат изцяло протеста, съотв. въззивната жалба, по съображенията, изложени в същите.

Защитникът намира присъдата на РС за правилна и законосъобразна, поради което моли ОС да я потвърди изцяло.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани допълнителни доказателства.

За да се произнесе, Окръжният съд намери за установено следното :

С присъдата, отмяна на която се иска, РС признал подсъдимия Р.В.Б., роден в Б. на - г., - -, работи, с настоящ адрес в гр.С., бул. Ц.Б. - с ЕГН – **********, за невиновен в това, че на 29.11.2020 г., около 18:00 часа, в Б ул.

И.М, се е заканил с убийство на К.П.У. от Б. с думите: „ти в съвсем скоро време ще си мъртъв, и ти, и тази адвокатката, майка ти, ще те убия първо тебе, после нея“ и това заканване е възбудило основателен страх у К.П.У. за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с 1 чл. 144, ал.3 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение. Заедно с това отхвърлил като неоснователен предявения от К.П.У. срещу Р.В.Б. граждански иск за сумата от 7000 лв. - обезщетение на причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата.

За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за установено следното във фактическо и правно отношение :

Подсъдимият Р.В.Б и свидетелката Д.С.К. живеели на съпружески начала от 2012 година и имат две деца - дъщеря В., - г. и син Д. роден през - г.

Отношенията им били добри, като Б работел и осигурявал нужните финансови средства за семейството, а Д.К. отглеждала децата им.

През 2019 г. отношенията между тях се влошили, тъй като Б разбрал, че Д.К. поддържа извънбрачна връзка с К.У. В резултат на това през месец март 2020 г. те се разделили, когато К. напуснала семейното им жилище в гр. Б., ул. "Р", заедно с децата и се преместила да живее на квартира на ул.И.М., гр.Б.. Първоначално Б не знаел новия им адрес, впоследствие го разбрал, както и това, че жилището е собственост на семейството на У или на техни близки и последният помогнал то да бъде наето. Раздялата била нежелана за подсъдимия и той направил опити да възстанови връзката им и да продължи да се грижи за децата, но въпреки това родителите продължавали да живеят разделени, а той се срещал с децата в почивните дни. През месеците след раздялата им Б знаел, че връзката на Д.К. и К.У продължава, тъй като често ги срещал заедно, когато отивал до детската градина на децата, за да ги види и имало случаи, когато К. и У заедно му отказвали срещи с децата. Това не е довело до конфликти между Б и У.

На 17.07.2020 г. Р. Б, Д.К. и децата им се връщали с автомобил от почивка в с.О О-с.Г.. Съвместната почивка обнадеждила Р. Б, че е възможно отново да заживеят заедно и затова когато по пътя видял, че К.У се движи след тях с автомобила си, решил да го спре и да поговорят за отношенията им с Д.К.. Подал сигнал към У и намалил автомобила, след което и двамата спрели и слезли. Б попитал У дали има връзка с К. и когато получил утвърдителен отговор, бил много ядосан, скарал се с Д.К. и си тръгнали. След тази среща, от която К.У също бил ядосан, той изпратил съобщение на Б със съдържание „Ще ти кажа нещо последно да знаеш и повече не желая да имам контакт с теб. Не съм виновен, че жена ти не те иска и седи от немай къде с теб, а иска мен. Чао и прави каквото знаеш, плашиш гаргите!“.

Нямало данни за други срещи между подсъдимия и У до инкриминираната дата 29.11.2020 г., неделя, около 18.00ч. на ул.И.М., където Р. Б докарал с автомобила си децата пред дома им, където ги очаквала Д.К..

Когато спрял автомобила, Б видял, че на улицата в близост е паркиран автомобила на К.У, а той самият е вътре. Първоначално подсъдимият не обърнал внимание на това, а помогнал на децата да слязат от колата, за да ги предаде на майка им. Детето В. все още говорела с баща си на раздяла, когато К.У й подвикнал да побърза да се прибира и това много ядосало Р. Б - той 2 счел, че забележката е неуместна и несправедливо е отправена към малкото момиче, докато то се разделя с баща си. Затова се обърнал възмутен към У и се скарал с него - изкрещял му да не вика, казал му, че не е баща на В. и няма право да й нарежда какво да прави и пр. След кратка размяна на реплики между двамата, Б си тръгнал.

Анализ на събраните по делото доказателства довел РС до извод, че твърденията, изложени в ОА относно това, че при тази среща Б обидил К., като я нарекъл „курва, мърла“ и я напсувал, след което се насочил към К.У, който бил отворил вратата на колата си, за да пита подсъдимия какво се случва, а Б отвърнал с думите „Помияр, боклук, ще ти еба майката“ и се изплюл върху колата му, а след това се е заканил на У с убийство с думите:

„Ей, помияр, ще ти еба майката, много скоро ти ще си мъртъв, ти и твоята адвокатка майка ти, ще те убия първо тебе, после нея!“, след което се качил в колата и си тръгнал, останали недоказани по изискващия се от закона начин, поради което се явявали и неоснователни. В тази насока съдът преценил, че обвинението било основано на показанията на К.У, подкрепени от показанията на Д.К. и в последствие от неговата майка В.У.. Поради близките взаимоотношения между тримата, както и поради влошените отношения на К. с подсъдимия, същите били заинтересовани от изхода на делото, поради което и техните показания не могли да бъдат приети за безпристрастни.

В противовес на соченото от тези свидетели били обясненията на подс.

Б, в които същият отрича да е отправял обиди и закани със съдържание, посочено в ОА, както и показанията на М.Ч. и М.К.. Последните двама, макар и познати на въззиваемия, не се явявали пристрастни свидетели, в която връзка заявеното от тях следвало да бъде кредитирано.

РС не приел и заключението на назначената по делото съдебнопсихиатричната и психологична експертиза (СППЕ), касаеща К.У, доколкото показанията на пострадалия били основния източник на информация, използвана от вещите лица.

Обобщавайки приетите за установени факти по случая РС преценил, че обвинението не е доказано и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 144, ал.3 от НК признал подсъдимия Р. Б за невинен, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение и отхвърлил, като неоснователен, предявения от К.П.У. срещу Р.В.Б. граждански иск за сумата от 7000 лв.и законна лихва върху сумата.

Окръжният съд намира протеста и въззивната жалба за допустими, като подадени от надлежни страни в определения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез издаващия орган. Разгледани по същество, намира същите за основателни.

При анализът на доказателствената маса РС е нарушил императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 от НПК. Процесът на изграждане на вътрешното убеждение на съда е бил опорочен, доколкото не е основан на обективно, 3 всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

РС необосновано е игнорирал важни по делото доказателства, каквито са показанията на свидетели-очевидци, без да изложи задълбочени и убедителни мотиви в тази насока. Съдът се е задоволил и схематично да отбележи, че кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ч. и К., без да анализира по съответния начин същите, в частност съпоставяйки ги с показанията на свидетелите К.У, Д.К. и В.У., при наличие на съществени противоречия между двете групи гласни доказателства, касаещи предмета на доказване. Акцентирайки на пристрастността на последните трима предвид близките отношения помежду им и качеството на пострадал на У, първоинстанционният съд не е обсъдил в достатъчна степен по какъв начин влияят дългогодишните приятелски отношения между подсъдимия и свид.К., както и това, че последният възпроизвежда данни относно процесния инцидент единствено въз основа на онова, което му е разказал Р. Б.

Повърхностно е подходил и към анализа на изготвеното и прието в съдебно заседание, след проведен разпит на експертите, заключение на СППЕ, касаеща пострадалия, като неправилно и в разрез с отразеното в самото заключение и изрично заявление на вещото лице д-р И. е счел, че изводите на експертите се базирали най-вече на показанията на К.У.

В следствие на всичко това, основна част от приетите за установени от първата инстанция факти и обстоятелства не намират изцяло опора в доказателствата по делото. По тази причина и постановената присъда се явява необоснована, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменена изцяло.

Предвид горното неоснователни се явяват и претенциите на защитата в насока да бъде потвърдена постановената присъда.

Същевременно и като счете, че не са налице основания за връщане на делото на РС, въззивната инстанция намери, че следва да се произнесе по същество, с постановяване на нова присъда.

След като извърши собствен анализ на доказателствената маса, ОС прие за установена следната фактическа обстановка по делото :

Подсъдимият Р.В.Б. е роден в Б. на - г., българин, български гражданин, висше образование, работи във фирма "С Е" Р.клон Б длъжност- търговски представител „Ключови клиенти“, с настоящ адрес в гр.С., бул. Ц.Б. с ЕГН**********, неосъждан.

Подсъдимият Р.В.Б и свид. Д.С.К. живеели на семейни начала, от което съжителство имат две малолетни деца. След известно време същите се разделили, като децата останали да живеят при майка си. Според постигната устна уговорка бащата могъл да вземе децата в дните петък, събота и неделя, като ги връщал в неделя, вечерта, около 18 часа.

По силата на сключен писмен договор за наем от 01.06.2020 г., К.

4 живеела с децата на квартира на адрес : гр.Б., ул.И.М. №. Преди сключване на наемния договор същата се срещнала и уговорила отделните клаузи по наемното отношение лично и без посредници със собственика на апартамента свидетеля Г.К.

Свид. К. поддържала контакти със свид. К.У, което обстоятелство било известно на подсъдимия Б. По този повод няколко месеца преди това между двамата се състоял личен разговор, а К.У изпратил на Р. Б и електронно съобщение чрез интернет.

На 29.11.2020 г., следобед, К. провела разговор по телефона с У, като той й заявил, че се намира в магазин "Л" в Б.. Свидетелката го помолила да закупи хранителни продукти, защото очаквала децата си, които по това време били при баща им за уикенда. Минути след като двамата разговаряли, К. получила обаждане от дъщеря си В. с молба да слезе да ги посрещне.

Подсъдимият Р. Б пристигнал около 18.00 ч. с автомобила си (марка „Шкода“, тъмнокафява на цвят) и децата пред кооперацията на ул.И.М.. По същото време пристигнал и свид. У, който спрял автомобила си на спирката в близост до същата сграда. Забелязвайки У, подсъдимият излязъл от колата, след което се обърнал към приближаващата се К. с думите „Курво, мърло, ще ти еба майката, парцал“. След като децата отишли при майка си, подсъдимият Б се насочил към свид. У, който открехнал леко вратата на своята кола и го попитал „Какъв е проблема, какво се случва“. В отговор подсъдимият Б отправил към У думите : „Помияр, боклук, ще ти еба майката“, след което се изплюл върху неговия автомобил. През това време К. викала по подсъдимия Б да спре, защото децата били стресирани от случващото се. Вместо това подсъдимият Б продължил да крещи, като заявил на свид. У: „Хайде бе, направи ми нещо да те видя. Ти със смешни жалби ще ме плашиш“. Свид. У нищо не му отговорил, но подсъдимият Б продължил, като отправил и следните думи: „Ей, помияр, ще ти еба майката, много скоро ти ще си мъртъв, ти и твоята адвокатка, майка ти, ще те убия първо тебе, после нея“. След това Б отново се обърнал към свид. К., като й заявил: „Смръдло, ще ти еба майката, мърло.“, след което се качил в автомобила си и си тръгнал.